Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

ТОКСИНИТЕ НА ПСИХОЛОГИЧЕСКАТА ВОЙНА

Е-поща Печат PDF

Непосредствено след края на Втората световна война светът отново се оказа разделен - по идеологически причини, - на антикомунстически, антисъветски, и на комунистически, съветски ориентирани страни, въпреки че идеологията на интернационализма и солидарността на народните маси и работничеството имаше огромен принос за разгрома на фашизма.

Непосредственно след Ялтенската и Потсдамската конференции Уинстън Чърчил вече бе подготвил следващия етап на англо-саксонския план за компрометиране и ликвидация на страните, които сам беше спазарил като зони на влияние със Сталин. С речта си в университета “Фултън” Чърчил постулира термина „желязна завеса”, разделяща света, и необходимостта от разрушаването на държавното устройство на страните, ориентирали се към т. нар.съветски блок. На въоръжение бяха взети основните политически идеи и способите за ерозия и деградация на страните от Източна Европа. В този процес участваха и част от избягалите военнопрестъпници, добре запознати с целия арсенал на методи и практики за идеологическа обработка, провокации и диверсии, получили още тогава определението ”психологическа война”. База на тази война стана идейната позиция на ръководителя на Управлението на стратегическите служби, впоследствие ЦРУ, Алън Фостър Дълес, директор на ЦРУ в периода 1953-1961 г., който превърна психологическата война в острие и главна съставна част на последвалата „студена война”. Неговите основни тези бяха: „Човешкият мозък, съзнанието, е приспособено за промяна. Посявайки в него хаос, ние незабелязано ще заменим човешките ценности с други, фалшиви, в които хората да вярват. Как? Ще намерим единомишленици, съюзници и помощници в самата Русия. Епизод по епизод ще се разиграва грандиозна по своя мащаб трагедия, водеща към гибелта на най-непокорния народ на земята, до окончателното необратимо угасване на неговото самосъзнание.

 

ВЕЛИКАТА ВОЙНА НА КОНТИНЕНТИТЕ

Е-поща Печат PDF

продължение от бр. 11

Кой на кого е шпионин

Като пример за влиянието на окултната геополитическа идеология върху „левите” може да споменем евразийските национал-болшевики от Германия – да речем комуниста-националист Ернст Никиш, консервативният революционер Ернст Ютгер, комунистите Бауфенберг, Петел, Шулцен-Бойсен, Виниг и т.н. Евразийски национал-болшевики несъмнено е имало и сред руснаците.

 

БАЛКАНСКИТЕ ЕВРОПЕИЗМИ - ВЪЗМОЖНОСТИ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Е-поща Печат PDF

„Русия и Балканите: минало и перспективи” бе темата на международна Кръгла маса, проведена в белградския център „Сава” на 14 и 15 март т.г. Тя бе организирана съвместно от Руския институт за стратегически изследвания – гр. Москва, общество „Нова Византия” – Белград, Центъра за развитие на международното сътрудничество – Белград, и Центъра за развитие на стратегическото сътрудничество – гр. Баня Лука.

 

ГЪРЦИТЕ СЛУЧИХА И НА ПРЕМИЕР, И НА ПРЕЗИДЕНТ

Е-поща Печат PDF

След успешния демократичен избор на правителството на “Сириза”, което беше препятствано и съпроводено с открит натиск и съпротива от ЕК и нейното оръдие „Тройката” (ЕС МВФ и ЕЦБ), Гърция вече има и демократично избран и без задкулисни сделки президент - опитният десноцентристки политик Прокопис Павлопулос.

Кой все пак е новият гръцки президент? Въпреки че биографията му би се видяла доста скучна на повечето от нашите доморасли политици, заслужава да се спрем накратко върху нея не само защото той не е „футболист” като Самарас, Борисов и Първанов, не е бил врачка и не е нощувал по паркингите в Германия като сламеното човече, начело на страната, а защото трябва да е ясно на медийните папагали, влюбени в нашите посредствени политици, какви са критериите за избора на държавен глава.

 

АТЕНТАТЪТ В ГРАДСКОТО КАЗИНО ПРЕЗ 1915 Г. – КРИМИНАЛЕН ИЛИ ПОЛИТИЧЕСКИ АКТ

Е-поща Печат PDF

Повече от половин година след Сараевския атентат от юни 1914 г. Европа е във война, но в България, поради заетия от правителството на д-р Васил Радославов неутралитет, животът продължава да тече мирно и спокойно. Разбира се, така изглежда само на пръв поглед, тъй като управляващите постепенно се готвят да въвлекат и нашата страна в избухналия всеевропейски пожар, а опозицията на свой ред продължава се придържа към изчаквателна позиция. Затова, когато малко след полунощ на 31 януари срещу 1 февруари (стар стил) 1915 г. столицата е разтърсена от необичаен силен гръм, само живеещите в близост до центъра чуват неговото ехо. Останалите спят своя непробуден сън и едва на другия ден научават от излизащите по онова време вестници ужасната новина: в Градкото казино е извършен терористичен акт, при който на място са загинали няколко лица, сред които дъщерята на генерал Иван Фичев, синът на друг един генерал – Климент Бояджиев, един столичен художник и още една столична дама. Броят на ранените е двойно по-голям.

 


Страница 174 от 194