Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало

РАЗНООБРАЗЯВАНЕ НА „МАКЕДОНСКИОТ” РЕПЕРТОАР

Е-поща Печат PDF

Казват, че надеждата умирала последна. Може и да е истина. Поне за гражданите на днешна Македония, които са запазили българските си корени и се гордеят с богатото културно наследство на своите предци, това като че ли е така. За сетен път го доказва и писмото, изпратено до Росен Плевнелиев по повод встъпването му в длъжност като президент на България от председателя на Българския културен клуб - Скопие (БККС) Лазар Младенов.

В поздравителния си адрес председателят на БККС изразява своята и на съратниците си  убеденост, че като потомък на българи от Македония Плевнелиев добре разбира проблемите на българските общности, които по силата на исторически обстоятелства живеят извън днешните граници на България. „Вярваме, пише Лазар Младенов, че категорично ще отстоявате правата и свободите на всички българи (където и да се намират по света) и ще работите активно за съхраняване на българския дух и културноисторическо наследство.”

 

Без да изпадам в ролята на черен пророк, мисля, че за съжаление шансовете въжделенията на нашите сънародници от Вардарска Македония да се сбъднат, са минимални, да не кажа нищожни. Защото управляващите от ГЕРБ, чийто кандидат за държавен глава бе Росен Плевнелиев, се проснаха в краката на Скопие веднага след идването им на власт. И при безусловната подкрепа, която оказват на властимащите в Македония за ЕС и НАТО, са много далеч от всякаква форма на съпричастност към положението на каквито и да било българи край Вардар.
Изпращайки писмото си до Плевнелиев, членовете на БККС просто не са отчели един изключително съществен момент от българската политическа реалност. И той е, че нашите държавници и политици не са като румънските например и техния идентичен проблем с Молдова, същия, какъвто ние имаме с Македония. И докато Букурещ наля за последните две десетилетия 2 млрд. евро за възстановяване на своето влияние в Кишинев, то София се задоволи само с пращането на стотина танка на Скопие и с това реши, че е приключила. На открито изявяващите се като българи в Повардарието наши сънародници трябва да им е повече от пределно ясно, че безхаберието на родните ни управници спрямо Македония няма да къса нервите само на тукашните патриоти, но и на техните собствени такива!
Надигането на български чувства сред част от населението на съвременна Македония не може да не тревожи управляващите в Скопие сърбомакедонисти. И затова те предприеха бързи мерки за неутрализирането на „бугарашите”, при което, няма как да не им се признае, проявяват завидно новаторство и последователност. Уви, същото въобще не може да се каже за нашите управници.
Навярно и заради едното, и заради другото, на 20 януари 2012 г. в читалище „Славянска беседа“ в София бе учредена Асоциация РАДКО на изявяващите се като българи граждани на Македония.
Една от основните задачи на Асоциацията Иван Михайлов РАДКО, България - каквото е нейното пълно наименование, - е българите в Македония да представляват градивен елемент в Конституцията на държавата. На пръв поглед – добра идея! Но като врели и кипели в македонския правен свят, учредителите на асоциацията би трябвало да знаят, че след прилагането на Охридския рамков договор от 2001 г. в Конституцията на Македония е записано, че тя е държава на македонските граждани и в нея не са вписани отделни етноси.
И тук съвсем резонно възниква въпросът: „Кому е нужно подобно искане?” Явно не на българите в Македония! То по-скоро обслужва интересите на сърбоманските кръгове в Скопие, които повдигайки го чрез Асоциация РАДКО се опитват да го приравнят с издигнатото идентично искане от ОМО „Илинден” у нас. Но това е само една от уловките на новия проект. Друга основна задача на новоучредената асоциация е един от официалните езици на македонската държава да бъде и българският книжовен език. И на това искане българските патриоти би трябвало да ръкопляскат. Но мината, която са заложили тук македонските удбаши, е, че при евентуално негово изпълнение, искането би довело до окончателното легитимиране на „македонскиот язик”. Защото по този начин той най-сетне ще получи така дългоочаквания статут на отделен „книжовен език” и ще излезе от омразното положение на писмена диалектна форма на българския. Както се вижда, целят се право в десятката!
За замазването на първите две особено важни за Скопие цели, сред „основните задачи” на асоциацията са записани и такива, които не могат да не бъдат приветствани - например популяризиране на българската история и култура. Също доста разумно звучи и искането за възобновяване на необходимите традиционни културно-образователни и църковни институции в Република Македония по подобие на българските културно-образователни и църковни институции, които са съществували на територията й по време на Османската империя.
Но и тук дяволът е в детайлите. Защото тази „задача” е гарнирана с уговорката, че институциите трябва да бъдат „адаптирани към съвременните условия и потребности”. Което на практика означава самоопределящите се като българи в нашата западна съседка да бъдат хвърлени в люта битка чии са църквите, училищата, читалищата и т.н., останали от времето на Екзархията! Крайният резултат от всичко това ще е разрастване на антибългарската истерия още повече, която и без това е на доста високи октави в Македония, без какъвто и да е съществен позитивен ефект за българщината досега. На огъня, който ще се разгори, разбира се, най-първи ще сгреят ръцете си сърбоманите.
Естествено, и въпросната „основна задача” е прикрита със защита от присвояване и фалшифициране на българската история и култура. Как може човек да не приеме и двете?! Още повече че другата официално прокламирана от РАДКО цел е защита на българите в Македония от репресии, полицейско наблюдение и тормоз, преследване, дискриминация и културен геноцид!..
Не подлежи на обструкции и възобновяването на духовното и културното единство на българите от Македония и България. Друг е въпросът, че духовното и културното единство на българите от Македония и тези от България може да се осъществи само ако се реализират предварително заявените основни задачи на РАДКО, както заявяват от асоциацията. Сиреч, ако Македония реализира скритите си цели, което пък ще й разчисти пътя за още по-силен натиск спрямо страната ни за постигане на сепаратистките й цели. И тук подходът е повече от премерен.
Разбира се, за по-лесно преглъщане и на тази задача е предвиден подсладител. Всичко това трябва да се направи, за да можем утре да говорим за единно българско духовно културно пространство, както днес говорим за единно немско духовно културно пространство, което обхваща Германия, Австрия и Швейцария. Е, това си е направо по-сладко от швейцарски шоколад! Но големият капан, както вече стана дума, е, че издигането на горните задачи неизбежно ще доведе до реципрочни искания от страна на Скопие за даване на същите „права” на т. нар. македонско малцинство в България. Именно това е и целта на спектакъла, който се разигра на 20 януари в София.
За да бъде зарибяването на българската общественост по-успешно, авторите на проекта РАДКО в България прибегнаха освен до подсладители, и до друг трик – на трибуната в „Славянска беседа” застана Перица Аврамов. Болезнено честолюбив, неудовлетворен от сегашното си положение сред македонстващите в София, той е идеалният „полезен идиот”, както би се изразил Ленин. Нещо повече, за да тръгне Аврамов с летящ старт, лидерът на асоциацията в Македония, Владимир Панков, тактично се оттегли от участие в зарибяващото мероприятие.
Поради вече посочените причини обаче никой от българските официални власти не пожела да захапе въдицата на сърбомакедонистите. Въпреки че на учредяването на асоциацията бе поканен почти целият „държавен връх”. Евентуална утеха за Скопие може да дойде от „обществена” подкрепа за най-новото му начинание, разбира се, не от отдавна изтърканите от прекомерна употреба „стари македонски поборници” като Христо Матов и Николай Тошев, които присъстваха на учредяването на РАДКО, а от други, потенциално готови да подкрепят инициативата родни „общественици” като Любомир Иванов и Божидар Димитров.
Още при изготвянето на програмата за нова политика на България спрямо Македония, преди пет години, те разпалено защитаваха „необходимостта” от „признаването на културна автономия на българите в Македония”. Нещо, което реално ще забие последния пирон в ковчега на българщината там! Тактическите ходове на Скопие като учредяването на Асоциация РАДКО в България не бива да заблуждават никого, че сърбомакедонистите са сменили нрава си. Македония често има претенции към исторически факти спрямо България, което непрекъснато поражда напрежение. Климент Охридски бе обявен за родоначалник на македонската писменост, Орфей също бил роден в Македония. Според новата македонска енциклопедия цар Самуил е македонец, както и голяма част от дейците на ВМРО, Иван Козарев пък е първият македонски партизанин. Голямо място в енциклопедията е отделено на произхода на македонците като чеда на Зевс и Александър Македонски, т.е. скандално се изопачава и историята на Гърция.

 

Миналата година македонските власти стартираха програмата „Скопие 2014”, чиято цел е да се подобри облика и визията на македонската столица, като се поставят паметници на видни „македонци”. Сред паметниците, освен грандиозната скулптура на Александър Македонски на кон, има и такава на римския император Юстиниан (за това, че е роден в околностите на сегашно Скопие), на воеводата Карпош, вдигнал въстание срещу османската власт в рамките на сегашна Македония, на българския цар Самуил, на светите братя Кирил и Методий и учениците им Климент Охридски и Наум Преславски, както и на редица лидери на ВМРО от началото на 20 век като Даме Груев и Гоце Делчев.
Кражбата на историята ни продължава. Сърбоманите само периодично разнообразяват репертоара си!

 

Регистрирайте се, за да напишете коментар

Още по темата