Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало

БЪЛГАРИЯ – САЩ: СТРАНИЦИ ОТ НЕДАЛЕЧНОТО МИНАЛО

Е-поща Печат PDF

В края на септември 1990 г. президентът Желю Желев по същество се опитваше да представя в САЩ Народна република България като президентска, а в края на 2011 г. премиерът Бойко Борисов се държи така (например в Евросъюза), сякаш тя е премиерска. И двамата поемат ангажименти от името на държавата, без изобщо предварително да се съобразяват със статута й на парламентарна република. А той е такъв не по силата на нечия прищявка, а съгласно действащата българска Конституция.

 

Очевидно поведението на Ж.М.Ж. в Щатите се определяше главно от реставраторската програма „Ран и Ът” – своеобразната конституция  на прехода и смъртна присъда над НРБ. По това време тя вече е произнесена и се пристъпва към практическото й изпълнение. Еднакво несъстоятелни са и неотдавнашните публични изцепки на днешния ни премиер Б. Борисов в Брюксел.

Във връзка с подобни произволни действия на български управници от т. нар. демократичен преход в. „Нова Зора” помества откъс от книгата на д.ист.н. Иван Боев „Политиката на САЩ на Балканите. 1985 – 1990 г.”, която излезе от печат в края на януари 2012 г. в издателство “Стилует ЕООД - ИК „Ваньо Недков” (584 стр.).
...Желю – по примера на Елцин, обяви в ООН за края на „комунистическа” България. Изглежда, това бе достатъчно за „гарантирано подпечатване” на многократната „входна виза” на д-р Желев за отвъдокеанската дестинация. И той бърза да се реваншира за жеста на добра воля. В интервю на 23 септември 1990 г. с безхаберна категоричност той поставя последните точки над “и”-то. “В продължение на година, година и нещо в България станаха много неща, които я преобразиха основно”. „Това вече и не е комунистическа държава” – безцеремонно отсича той пред множеството втрещени български и чуждестранни телевизионни зрители, - а “демокрация в процес на изграждане”. От устата на държавния глава на една соцстрана със съответна все още действаща Конституция и силно поляризирано общество, противопоставянето на тези две понятия звучи направо вцепеняващо. В разрез с историческите факти и от името на цял един народ Желев фриволно и голословно твърди, че през периода на Живков “България се третираше като една страна, където са концентрирани всички политически негативни елементи - наркотрафик, политически убийства, безразделна власт на тайната политическа полиция и пр...”.
Смрадлива смес от преднамерени публични лъжи - подходяща пътечка към аудиенция в Белия дом, за един рядък, ама много рядък космополит-българофоб.
Първо, т. нар. президент на парламентарната Република България не уточнява – по разбираеми причини, от кой резерват вади този улов, кой и на какви основания е третирал по такъв начин НРБ. А доказателства? Никакви! Налице е само един набор от гнусни твърдения, съставен върху основата на антикомунистическия лексикон на западната пропаганда от най-мрачните години на “студената война”. За него „възлови” звучат понятията от новия облик на България - “Кръглата маса”, изборите за Велико народно събрание, “организираната” опозиция, която вече е и “парламентарна” и т.н., и т.н.
Желев обаче пропуска да фиксира поне от кумова срама рязкото нарастване и развихряне на организираната престъпност в резултат от отварянето на затворите и лекомислената амнистия на отявлени рецидивисти, плъзнали по покривите на местата за изпълнение на съдебните присъди. Тези противозаконни действия са само малка част от мерките за ликвидиране на т. нар. „тоталитарна” система. Те са минимумът прегрешения, за които в демократичните страни съответните органи незабавно се самосезират. И най-вече действат твърде строго – съобразно сериозността и антинародния характер на провиненията.
И още нещо. Желев явно преднамерено и подчертано тенденциозно рисува такъв злокобен образ на социалистическа България. Известно е, че тя се ползва с международно признание и десетилетия наред поддържа нормални дипломатически отношения с над 100 държави. Включително - САЩ, СССР, Китай, Франция, Англия, ФРГ и др. Очевидният му замисъл е да покаже на колко градуса преобръща страната и външната й политика. С други думи, самонадеяно и високомерно тръби: “Историята и летоброенето започват от мен”!
“Стратегическата линия - заявява той, демонстрирайки политическо късогледство, невежество и некомпетентност - ще бъде пълното (значи, изобщо не е била затворена! - И.Б.) отваряне на страната към външния свят и особено към развитите страни на Запада, от които можем да вземем надеждни технологии, инвестиции, информационни системи и техники и пр.”. Наборът от илюзии е пълен.
Първата в историята на двустранните отношения неофициална визита на български държавен глава в Съединените щати е необичайна и по своята продължителност. Тя става реален факт през втората половина на септември 1990 г. Стартът на посещението на президента/председател на НРБ Желю Желев във Вашингтон е даден на 24 септември. Още на следващия ден се завърта графикът на серия от десетки интензивни (сондажни и предимно протоколни) срещи и разговори. Гостът от далечна България и придружаващите го официални лица установяват пряк контакт с президента на Търговската камара на САЩ Ричард Лешър. На първия зам.-държавен секретар Лорънс Игълбъргър е връчено писмо с конкретни предложения.
Проведени са срещи с министъра на здравеопазването Люис Съливън, сенатора Робърт Доул, Майкъл Боскин - председател на Съвета на търговските съветници към Белия дом, вицепрезидента на Търговската камара на САЩ Ричард Ран и т.н. Над шатрата на невежия балканец валят първите щедри словесни обещания за асортимента и количествата американска хуманитарна “помощ”. По-конкретно - 100 хил. тона фуражна царевица.
По думите на президентския говорител Валентин Стоянов, в Държавния департамент посрещат „с голямо задоволство” уверенията на д-р Желев за готовността на България “да полага усилия за укрепване на отношенията на приятелство и сътрудничество на Балканите”.
В хода на срещите и разговорите българската делегация отправя молба за съдействие и помощ във вид на медикаменти.
Нейният събеседник д-р Съливън проявява „разбиране” и обещава “помощ”. Същевременно прави съществена уговорка: това зависи от Държавния департамент и Конгреса. Твърде показателно и симптоматично е, че до същата условност прибягва и зам.-министърът на търговията Майкъл Фарън. Това става по време на срещата му с президента Желев. На нея е “издействан” ангажимент на Фарън, съгласно който Министерството на търговията щяло да окаже съдействие за отмяна на поправката „Джексън-Ваник”, както и за предоставяне статут на НОН (клаузата за т. нар. най-облагодетелствана нация – б.а.) в търговията със САЩ след сключването на търговска спогодба с НРБ.
Американската страна проявява “най-силен интерес към перспективите за частния бизнес в България”. В комисията по външните работи на Конгреса дават „изключително висока оценка” на българската позиция по отношение на кризата в Персийския залив. Има се предвид въоръженото нахлуване на Ирак в Кувейт. На срещата на Желев с министъра на правосъдието Ричард Торнбърг присъства и директорът на ФБР. За общия език, на който говорят домакините и техните гости - представителите на българската политическа опозиция, свидетелства акцентът на Торнбърг върху резултатите от предстоящото гласуване във ВНС на Закона за деполитизация. Според него тъкмо от тях щяло да зависи и бъдещото отношение на САЩ към България. За знакова се смята и срещата на д-р Желев с политолога - отявлен антикомунист янки, проф. Зб. Бжежински.
Кулминацията на визитата е с дата 28 септември. На среща на най-високо равнище в Белия дом са обсъдени въпроси на двустранните отношения и перспективите за тяхното развитие. Президентът Дж. Буш-старши проявява жив интерес към политическото и икономическото положение в България. Той изразява задоволство от укрепването на демократичните процеси в страната. На свой ред Ж. Желев подчертава спасителната мисия на “най-голямата демокрация в света”. Според него тя “сега подава ръка на една млада демокрация в Източна Европа”. Домакинът му го уверява, че САЩ се отнасят „със симпатия и уважение” към вече осъществените промени в България. Те били готови да ги подкрепят и занапред. Не пропуска да изрази и увереност, че те “ще спомагат все по-осезаемо за изграждането на отношения на приятелство и сътрудничество между двете страни”.

 

Регистрирайте се, за да напишете коментар