Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало

ЕДНА ИЗРАЗИТЕЛНА НУЛА - В ГРАФАТА “ВЗЕЛ КОЛЬО...

Е-поща Печат PDF

• Размисли след кървавия хаос на летището в Сарафово - II

През изминалите дни българските медии отново бяха препълнени с взаимно изключващи се анализи за това кой стои зад кървавия хаос на летището в Сарафово. Определено терористичният акт на българска територия е „ехо” от събитията в Близкия изток. Вероятно за да разберем по-ясно огромната информационно-психологическа война в резултат на конфликтите в Близкия изток, се налага да погледнем и анализираме последните събития в региона. За съжаление опитът, който придобихме след американската инвазия в Ирак, ни подсказва, че се задава сериозен военен конфликт на територията на Сирия.

Няма как да ни радва и тоталното ангажиране на Турция в усилията на Запада да свали режима в Дамаск. Приказките за защита на „демократичните права” на сирийския народ като мотив за намеса звучат особено фалшиво в устата на нашия външен министър, който явно няма да спре да ни набърква здраво в близкоизточния конфликт.

Както се изразяват някои дипломатично - „с всички произтичащи от този факт негативни последствия”... Естествено - за сметка на националните интереси на България и в полза на персоналните интереси на споменатото лице, което май се бори за по-сериозен пост в международна организация.

Да погледнем в лице фактите отпреди около три седмици и повече. В последните месеци в региона изгря звездата на Масуд Барзани, лидер на иракските кюрди. Той бе приет от Барак Обама в Белия дом. Познайте кога? Само няколко месеца, след като гигантската американска корпорация, оперираща в сектора на въглеводородите “Ексон мобайл” (Exxon Mobil) подписа договор (през октомври м.г.) за експлоатация на огромно нефтено находище на територията на контролирания от Масуд Барзани Иракски Кюрдистан. Това, че се нарушават правата на централното правителство в Багдад, както казват тарикатите, си е направо „друга опера”. Следва и друг интересен факт. Преди 3-4 седмици друго нефтено „чудовище” “Шеврон”, което е свързано директно с множество представители на американския политически елит, обяви, че вече притежава 80 % от акциите на компания, работеща също в Иракски Кюрдистан. Става въпрос за контрол на територия от 1124 кв. км. Турската компания “Siyan Kalem”, от своя страна, подаде заявка за строителството на газопровод с начало в Иракски Кюрдистан. Не е сложно да се установи, че турският икономически субект е свързан с управляващата партия в южната ни съседка.

Предполагам, че сега почти не останаха съмнения относно поне една от причините за водената от Анкара външна политика, която обслужва определено и интересите на “Siyan Kalem”. Да продължим в тази посока! По-ясно казано, въглеводородите на Иракски Кюрдистан трябва да се транспортират до източния бряг на Средиземно море. Най-удобният път за тръбопроводите, напълнени с природен газ и нефт, е те да минат през сирийската национална територия и да стигнат до водния басейн някъде около Латакия.

Като се анализират фактите, става пределно ясно какви безсъдържателни, че и глупави обяснения за терористичния акт в Бургас дава Николай Младенов. Той твърди, че „терористични актове има в Лондон, Мадрид, Париж и т.н.”. И заключава дълбокомислено - „България също не е застрахована от глобалния тероризъм”. Но да разсъждаваме честно и открито, според българската фолклорно-счетоводна формула „Взел Кольо, дал Кольо”.

Големите страни участват в подобни военни интервенции с ясното съзнание какво печелят и какви са рисковете за тях.

На бойното поле остават обвеяни с “вечна слава” убити и ранени, но в икономически план техни корпорации и фирми печелят огромни пари. По-ясно казано, в графата „Взел Кольо” се мъдрят концесии на природни изкопаеми, икономически изгодни договори и редица други знайни и незнайни преференции. Колкото и да се напъвате да си спомните нещо след участието ни в „коалиции на желаещите”, проблемът не е във вашата памет! В българската графа „Взел Кольо” няма нищо. Единствените, които печелят в личен план, са тези управници, които са измамили за пореден път българския народ на поредните избори. Безумно глупава е тезата, че България, влизайки в НАТО и ЕС, е станала част от Запада и поради това трябва да се примирим с факта, че с „меда си получаваме и жилото”. А жилото го видяхме на летището в Сарафово на 18-и юли 2012 г. Сега същите тези “експерти” ни баламосват с мантри, за да ни обяснят къде е медът! Но мед няма. В графата „Взел Кольо” се мъдри една изразителна нула.

С позицията, която взе Турция по сирийската криза, най-точен в своите оценки бе световноизвестният индийски дипломат и анализатор М. К. Бхадракумар. В една своя статия в “Азия таймс” той написа: „На Ердоган не му остана друг избор, освен да признае, че се явява част от вашингтонския „инструментариум”, нищо повече”. Турският премиер открито тласна страната си по „наклонената плоскост”. Турция вече е затънала до шия в „сирийското блато”. Малко известно е, че по някои публикувани наскоро данни около 1/3 от населението на Турция са алевити. В южната ни съседка има и значителна общност от крипто-алевити (скрити алевити). Ако т. нар. бунтовници в Сирия продължат да колят алевитите, те ще се прехвърлят в Турция като бежанци и тотално ще дебалансират съществуващия етническия и конфесионален баланс в страната.

Сирийският президент много грамотно прехвърли чрез кюрдската карта „играта” и на турска територия. Сирийската армия напусна северозападната част Сирия и на практика остави управлението на тази територия на кюрдите. Сега там се веят кюрдските знамена и около 12 кюрдски организации се обединиха и дадоха началото на Кюрдски национален меджлис. Башар Асад предостави правото на сирийските кюрди сами да си защитават територията, на която живеят. Каквито и мерки да предприема Анкара, наличието на Иракски Кюрдистан, а до него и на Сирийски Кюрдистан, във времето са като часовников механизъм на адска бомба за държавата Турция. Взривът може да предизвика сериозни дезинтеграционни процеси в южната ни съседка. В нея живеят над 20 млн. кюрди, истинските турци са едва около 35 %.

Наблюдават се и процеси, които няма как да не безпокоят Анкара: крипто-арменците все по-масово се връщат към християнските си корени; близката до ПКК сирийска партия на кюрдите “Демократично единство” не пожела да влезе в Кюрдския национален меджлис. Казано по-ясно, няма как да бъдат обвинени сирийските кюрди, че са част от техните събратя „терористи” от ПКК, опериращи на турска територия. Преди време, от стратегически партньори, Анкара и Тел Авив се превърнаха в противници. Израел има огромно влияние и сериозни позиции сред кюрдите в Турция. Както пише информационният сайт Регнум (REGNUM), „съдейки по материалите от израелския печат, главата на МВнР на Израел Авигдор Либерман вече отдавна държи ръката си „на кюрдския пулс” с цел оказване на турските кюрди на помощ в конфронтацията с Анкара”.

В Турция се наблюдава паралелно и още един неприятен за Анкара процес. Турските алевити поставят все по-шумно своите искания за защита на живота и правата на техните сирийски събратя. Не е тайна, че ислямистите, които са платени от Саудитска Арабия и Катар, и се бият на сирийска територия срещу редовната армия, най-често извършват погроми в шиитските квартали и поголовно колят цивилното алевитско население. Тръгвайки да защитава „правата и свободите на сирийския народ”, Ердоган набърка южната ни съседка в много сложна и неприятна ситуация. Редица турски експерти считат, че Турция е заплашена от ливанизация. Ако тези анализи са верни, то южната ни съседка е предстояща жертва на разпад, който все по-отчетливо придобива образа на реалност. Не е далеч моментът, когато общественото мнение в Турция ще си зададе въпроса: „Кой и защо избра външнополитическата линия Анкара? Защо Турция бавно, но сигурно е водена към загуба на значителни национални територии? За предателство ли става въпрос, или за стратегическа грешка?”

Пред турския елит отдавна стои тази поредица от въпроси. И време за губене няма! Показателна за правотата на тези мисли би била смяната на външния министър на Турция Ахмед Давутоглу. Нему принадлежи основната формула на турската външна политика за „нула проблеми със съседите”. Тя вече е тотално провалена. На тази формула разчиташе Анкара, чертаейки своите регионални амбиции за доминация на Балканите и Близкия изток. А самият Ахмед Давутоглу беше най-активният трубадур на неоосманизма, идея, която всъщност е фундаментът на най-новата външна политика на южната ни съседка.

В битката за сирийския град Алепо правителствените войски постепенно вземат инициативата. Дамаск е прочистен от джихадисткия интернационал, който е на саудитска или катарска заплата. Най-вероятно след 1-2 месеца ще бъдем свидетели на втората фаза във вихрещата се в Сирия гражданска война. Продължава обаче информационно-психологическата война. Западни източници твърдят, че правителството в Дамаск е дало заповед някои от наличните сирийски ракети „Скъд” да бъдат заредени с химическо оръжие. Други източници обаче твърдят, че от складовете около Бенгази (Либия) са изчезнали количества бидони с химическо оръжие. И че това оръжие се прехвърляло в Сирия по канали на официални международни организации. Тепърва предстои любопитният факт да се види кога и кой в „официалните” български медии ще подхване раздухването на темата с химическото оръжие и ракетите „Скъд” в Сирия. Иначе разрушаването на Сирия се осъществява с пълна сила.

Това, което преди 17 месеца глобалните медии се опитваха да представят като „народно въстание” се оказа битка между регионални и глобални фактори, водена на сирийска територия. Страшното е, че кървавият хаос пълзи по целия Близък изток. Ако Сирия се разпадне като държава, ще се получи фрагментиране на цялата постотоманска система в региона. И множество граници ще бъдат поставени под въпрос.

Американското издание Moon of Alabama на 8 март т.г. постави и съвсем логичния в близко бъдеще въпрос „Може ли войната в Сирия да предизвика промени в режима в Анкара?” Все пак сирийската криза навлиза в неконтролируема фаза. Външните регионални и глобални фактори, влияещи на обстановката в региона, са достатъчно много. Конфесионалната и етническа мозайка в Сирия също предполага неочаквано развитие на събитията в страната.

За българските национални интереси е от изключителна важност настъпващите дезинтеграционни процеси в Турция да бъдат следени и анализирани. Една загуба на кюрдските територии за южната ни съседка може да я импулсира съвместно с общия ни стратегически съюзник да потърсят компенсации на север. Което да се окаже и целта на занятието.

 

Регистрирайте се, за да напишете коментар

Още по темата