Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало

ЦИПРАС ПОДХВАНА ПАРАЗИТИТЕ ОТ “ОНЯ СПИСЪК” - НАШИТЕ НЯМА КОЙ!

Е-поща Печат PDF

Паразитите не са само организми, които се хранят с части или жизнено необходими продукти от друг жив организъм, наречен гостоприемник, както пише в уикипедията (терминът произлиза от рarassitos, от гр. някой, който се храни от чужда трапеза). Пръв използва това понятие старогръцкият писател Лукиан в своята сатира „За паразита, или какво представлява паразитството”, където пише, че: „Паразитите са хора, които спечелват благоволението на богаташите и са си издействали постоянно място на трапезата им”. В този смисъл по-надолу ще става въпрос за бившите гръцки политици от “Нова демокрация” (НД) и ПАСОК и приближените им олигархични кръгове, които бяха спечелили благоволението на своите богати господари от ЕС, бяха добре приети на тяхната трапеза, защото съучастнически задоволяваха гигантския им апетит към разграбване националните богатства на Гърция. Те дотолкова взаимно си допадаха, че когато гръцкият народ свали паразитите чрез избори, в Брюксел изпаднаха в шок и ужас. Защо ли? Дали се уплашиха единствено от обявеното намерение на новия премиер Алексис Ципрас да пресече тези апетити, или има и други причини?! Но сме длъжни да направим уговорката, че и у нас паразитите не са малко. За да се изясни това, което става в Гърция обаче, следва да се върнем малко назад в историята на проблема, който двете съвместно управляващи партии НД и ПАСОК правеха всичко възможно да бъде потулен и забравен.

Всичко започна през 2010 г.

когато смелият гръцки журналист Костас Ваксеванис публикува списък с имената на олигарсите и политиците, участвали в голямото разграбване на националното богатство на Гърция, една голяма част от което те осребриха в долари и евро и предвидливо изнесоха в чужди банки. За голямо съжаление на българската журналистика не стигнаха и двадесет и пет години, за да уличи грабителите и крадците на т. нар. преход, чиито имена и до днес остават табу за обществеността, а самият преход (разбирай разграбването) вече беше обявен от самите тях за приключен. И това разбира се, никак не е случайно, защото една голяма част от собствениците и главните редактори на „правилните” медии също са паразити, които имат запазено място на трапезата на грабителите на България. Но да видим все пак какъв е гръцкият опит.

Списъкът с 2060 имена на Ваксеванис, на един по-късен етап се оказа, че е бил притежание от г-жа Кристин Лагард, тогавашен министър на финансите на Франция и сегашен шеф на МВФ. От този момент нататък той е известен на Запад и в гръцкото медийно пространство като

„Списъкът Лагард”

Същата година Кристин Лагард го предава на своя гръцки колега - тогавашния финансов министър Георгиос Папаконстантину, който след като го копира, на флашка, го „изгубва”, а копието завещава на своя приемник Евангелос Венизелос, който пък не потърсил оригинала.

Първият „изгубва” оригинала, защото се оказва, че в него фигурират имената на трима негови братовчеди, а Венизелос не го търси, защото там е и неговото име. Именно по тези причини падналите от власт гръцки политици и днес се опитват да представят списъка като едва ли не незаконно творение, петнящо тяхното „добро” име.

Нищо по-различно от това, което се случи в България със записите на „Банкянските диалози”, „Ало, Ваньо” и „Мишо Бирата”, уличаващи Борисов и компания в корупция и престъпления. Докато нашите „правилни” медии бързо вдигнаха белия байрак след повторното идване на Борисов на власт, Ваксеванис води четиригодишна жестока борба за доказване автентичността на списъка, като открито заявяваше, че оригиналът е откраднат и скрит от същите тези политици.

Вътрешният политически натиск и инспирираното от гръцките власти съдебно преследване принудиха Ваксеванис да пренесе своята борба извън страната и той бе принуден да създаде собствено издание - „Хот дог”. В интервю за списание „Шпигел” Ваксеванис заяви: „В Гърция всички представители на елита са съучастници в голямото разграбване. В момент, когато страната е смазана от рестриктивните мерки и строгите икономии, елитът трупа милиарди долари и евро в чужбина. Прокуратурата е безсилна, защото в списъка са включени много високопоставени нейни политически приятели. Всеки се преплита с всички. Стига се до абсурда, че дори нашите политици не оспорват атвентичноста на списъка. Много от корабособствениците, с които разговарях (за които е позволено да имат пари в чужди банки), също потвърждават атвентичноста на списъка. Разбира се, има и много безочливи сред политиците и депутатите, които отричат всичко, въпреки че доказателствата за големи суми в швейцарски банки са документирани”.

Какви хора все пак изскочиха от списъка на Ваксеванис, който по същество се оказа копие на „Списъкът Лагард” и публикуван в неговото издание „Хот дог”?

Богатите съпруги

Колкото и невероятно да звучи, от списъка излиза, че най-богати и с много пари в чужди банки са жените домакини - 187 на брой, които не би следвало да имат доходи, факт, който сам по себе си навежда на мисълта, че в вероятно става въпрос за съпруги на политици. Следват пенсионерите, което за Гърция е много относителна категория главно по отношение на възраста - 129 пенсионери, търговци - 103 души, машинни инженери - 87, бизнес-мениджъри - 81, лекари - 49,промишленици - 44, юристи - 43 и само 24 корабособственици и 9 хотелиери.

В списъка има също трима висши държавни служители, 3 държавни служители, 2 служители на Министерството на финансите, петима военни, 68 студенти (също много съмнителна категория), 9 застрахователни брокери, 8 туристически агенти, 4 крупни застрахователи, 4 репортери и 4 редактори на големи издания и др., или общо 2060 лица с 2846 сметки с десетки милиарди евро в тях.

При обявяване на имената от списъка се разигра една трагикомедия в типичен балкански стил в широки граници - от шикалкавене, нескопосни лъжи, дебелоочие и оплюване на автора на списъка, до пълно отричане на роднински, семейни и приятелски връзки синдижр марка. Така например се оказа, че един от оглавяващите списъка - Никос Папандреу, „нямал никаква връзка” с брат си бившия министър-председател Георгиос Папандреу, нито с майка им Маргарита Папандреу, която също е в този списък с над 500 000 000 евро в швейцарска банка. Сходно е положението и с Янис Флоракис, брат на бившия министър Г. Флоракис. От списъка изскочи още един брат на бивш министър, чиято съпруга Ставрула Кураку имала пари в швейцарска банка, но пък той въпреки че не са разведени, нищо не знаел за това. Израз на типичен балкански гьонсуратлък е поведението на депутата Георгиос Вулгаракис, който в началото отричаше да има нещо общо със списъка, впоследствие трябваше да прави същото и за съпругата си Катерина, за която също се доказа, че има тлъста сметка в швейцарска банка.

От списъка изплуваха имената и на бившия вече президент на гръцката фондова борса Спирос Капралос и главният играч в структурните облигации Софоклис Приниотакис, както и на главния секретар на бившия премиер Андонис Самарас, за който се твърди, че къта паричките на шефа си. Сериозен упрек за съпричастността и на сегашния лидер на ПАСОК Евангелос Венизелос към трансфер на пари към чужди банки отправи Ваксеванис по време на интервюто си за „Шпигел”. Той буквално заяви следното: „Председателят на ПАСОК Евангелос Венизелос също е специалист в изнасяне на пари в чужди банки, но никой не смее да говори за това”.

Толкова за фактите от списъка, нататък нещата стават вече скучни и се повтарят. Какво последва от всичко това? Както можеше да се очаква, всичко протече в духа на балканските политически нрави и традиции за протакане, размиване и прикриване на вината и престъпленията.

Замазване на положението

След публикуването на списъка и оправдаването на Ваксеванис от съда и вследствие на засиления натиск както в самата Гърция, от обществеността и парламентарната опозиция, така и от ЕС, предишното гръцко правителство беше принудено да предприеме някои мерки, с които показва, че приема мисията като такава за замазване на положението и туширане на създалото се напрежение. За реализиране на тази цел правителството шумно обяви, че започва проверка на десетки хиляди други по-дребни вложители и задгранични трансфери извън този списък, на стойност около 22 млрд. евро.

Пак със същия замисъл от правителствения пресцентър изтече информация, че Гърция и Швейцария са близко до споразумение относно пълното разкриване на „тайните спестявания” и че споразумението щяло да бъде подобно на това, което Швейцария има с Германия, Англия и Австрия, което се оказа пълна лъжа. Министерството на финансите на Швейцария обаче опроверга гръцкото правителство и обяви, че става въпрос за данъчното облагане на „тайните влогове”, което може да доведе до данък от 41 % върху тези средства. Пак според това министерство пред такива вложители има две възможности: или да се съгласят на данък 41 % срещу анонимност, или да дадат съгласието си банките да разкрият данните за влоговете им.

Парите, за които става въпрос в посочения списък, възлизат на около 27 млрд. евро, или това е повече от два пъти, отколкото са необходими на Ципрас, за да реализира социалната си програма, която според неговите експерти е оценена на 12 млрд. евро.

Както обяви вече Ципрас, тя включва вдигане на минималната заплата от 580 на 751 евро, повишаване на облагаемия минимум на 12 000 евро на година, възстановяване на 13-ата пенсия за пенсионери, които получават по-малко от 700 евро, безплатно електричество и продоволствени купони за поне 300 000 домакинства, защита на основното жилище от конфискация, осигуряване на безплатен достъп до медицински грижи, премахване на таксата върху битовата нафта, увеличаване на броя на ползващите се от осигуровка за безработица.

Такава е в общи линии равносметката от това, което са откраднали гръцките паразити, и от намеренията на новото правителство на „Сириза” да върне незаконно изнесените пари в чужди банки.

В тази връзка закономерно възникват някои въпроси. Защо от ръководството на ЕС и конкретно г-жа Лагард, след като са знаели за този списък, не отиват до край, а оставят всичко в ръцете на корумпираните гръцки управляващи? Наистина ли г-жа Лагард е вярвала, че след като го предаде в ръцете на гръцките власти, те ще се справят с паразитите? Ако отговорът е да, значи е била голяма наивница. Ако ли пък е не, значи има неща, които и тя не е заинтересована да излязат наяве. По-вероятно е второто, защото не може шефката на МВФ да бъде толкова наивна, че пет години да не предприема нищо.

Има и една трета вероятност - тя умишлено да не предприема мерки, за да има възможност МВФ да държи на синджир корумпираните гръцки политици и да ги притиска и изнудва как да използват отпуснатите им заеми.

Според статията „Бомбата Фалциани”, публикувана в гръцкия в. „Авги” на 12.02.2015 г., това вече го е правил бившият президент на Франция Никола Саркози срещу гръцкия премиер Георгиос Папандреу. Вестникът твърди, че когато през 2011 г. Папандреу отказа да тегли заеми и да приеме меморандума за строги икономии, Саркози победоносно възкликва: „Той вече е на колене. Нокаут!”, нарича го „задник” и му показва „оня списък”, който тогава му е предаден от бившия италиански банкер Евре Фалциани, станал по-късно известен като „Списъкът Лагард”, в който фигурира и името на Маргарита Папандреу с 500 млн. евро.

Няма съмнение, а и всички факти водят към това, че такъв подход „Тройката” е прилагала и срещу дясното правителство на Самарас. Системата на „Тройката” е проста, но удушваческа: ЕС налага дългове, ЕЦБ и кредиторите отпускат заемите на Гърция при убийствени лихви и при едно-единствено условие – погасяване на стари заеми, след което я препращат към цербера - МВФ, който пък въвежда сурови мерки. Всичко това за сметка и на гърба на гръцкия народ.

Вече е сигурно, че точно тук е заровено кучето. Ципрас се изправи решително именно срещу този сатанински механизъм за убийство и разграбване на Гърция и именно затова е анатемосван от „Тройката”. Той обаче няма никакво намерение да отстъпва и да се предава. „Главен приоритет на правителството е борбата с корупцията по високите етажи и създадената порочна система. Ние няма дадем опрощение на никого. Предстои пълна проверка на „списъка Лагард” и този от Лихтенщайн”, заяви той от трибуната на парламента. В своята борба Ципрас упорито търси и намира съюзници както в страната, така и навън. Народът от една седмица е на площадите в негова подкрепа. Русия е готова да помогне. Публично обяви своята подкрепа и австрийският канцлер Вернер Файман. Ципрас получава помощ и от там, където не е очаквал.

Според проучване на организацията „Международното партньорство за журналистически разследвания”, публикувано на 11.02. 2015 г. във френския вестник “Льо Монд” и разпространено в телевизионните мрежи, във Франция са открити още 86 записи на лица, които биха заинтересовали гръцките власти освен тези 2062 от „списъка Лагард”, изпратен от френските власти в Гърция. Към него според италианския в. „Куриере де ла сера” сигурно ще се прибави пълният списък от книгата на бившия банков спекулант Евре Фалциани, която излиза на пазара до седмица.

Дали обаче „Сириза” ще стане Deus ex machina (от лат. “бога от машината”; техническо решение в епохата на Древна Гърция и Рим, при което развръзката чрез “бога от машината” е единственият възможен финал в настъпилата тотална безизходност и душевна съкрушеност на героите, използван от Еврипид в драми, поставяни сценично) и дали ще успее да се справи с проблема и да накаже виновниците за гръцката криза, както и да върне изнесените от тях пари в чужди банки, което е и приоритет от правителствената й програма, предстои да видим. Особено като се вземе предвид, че участниците в трагикомедията: политици, бизнесмени, юристи и журналисти, са свързани здраво както помежду си, така и с правосъдието, а както видяхме, вероятно и с бюрократите от Брюксел. Проблемът е, че това не може да стане за един ден.

В заключение: правителството на „Сириза” прави сериозна крачка към разкриване виновниците за хала, до който беше докарана страната и за катарзис на корумпираната политическа система. Ние искрено трябва да й пожелаем успех, не само защото нейният пример ни показва пътя, а и защото успехът на Ципрас ще ни вдъхне кураж да се справим с нашите паразити. Те също са някъде из тези списъци, но няма кой да ги потърси. Според съобщение на френския в. „Монд” от 09.02.2015 г., неназован от него българин държи в швейцарска банка 264 000 000 щ.д., а колко ли още има такива! Разследващата ни журналистика я няма, тя в момента копае около „червеите” на Сорос.

Апетитът и наглостта на паразитите ни растат право пропорционално на нашата търпимост. Днес те теглят нови още 16 милиарда дълг, които ще плащат и внуците ни, и се готвят чрез мафиотски схеми да ни вземат жилищата. Утре ще поискат да ни вкарат и във война с нашата освободителка Русия...

За нас, българите, които сме най-малко три пъти по-зле от гърците вследствие на 25-годишния грабеж на “управляващия елит”, и най-вече сегашното управление, надеждата, че ще удари скоро часът на истината, е жалка. Затова, ако сами не си отвоюваме държавата от крадливата върхушка и нейните господари от ЕС, да му мислим.