Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало

ЧЕРВЕНИЯТ КРЪСТ НА БОЛКАТА

Е-поща Печат PDF

Президентът на Македония Георге Иванов бе на двудневно посещение в България по покана на държавния глава Румен Радев. От това произтече и дипломатически скандал. Министър-председателят Бойко Борисов отмени предварително договорената среща с госта. Извън изискванията на протокола и законите на гостоприемството обаче остават факти и обстоятелства, за които народната мъдрост се е произнесла: На зла круша, зъл прът.

Георге Иванов първо помрачи Деня на храбростта и не спази уговорката да поздрави участниците в парада на 6 май т.г. български военни части, с които за първи път в единен строй премина по жълтите павета и представителна рота от армията на Македония. Георге Иванов не уважи и Мемориала в Ново село, където спят вечния си сън 71 български войници, от които почти половината са родом от Македония. За неговата съпричастност към антибългарската политика на бившия министър-председател и бивш лидер на ВМРО-ДПМНЕ Никола Груевски - да не говорим. Нека отдадем всичко това на известните македонски особености. Няма да изреждаме по-нататък. И макар че сме за съблюдаване на известна приличност дори и с такива хлъзгави професори по антибългаризъм, не можем да не отбележим: Георге Иванов си го получи.

Ако има все пак нещо, с което да сме съгласни с него, това е, че и ние не приемаме новото договорено с Гърция име на републиката - Северна Македония. Това име не го приемат хиляди хора и в Скопие, и в Атина. И протестират. И само този факт показва колко неразумна е в случая българската добронамереност и предоверяването ни на клаузите, записани в Договора за добросъседство и приятелство от 1 август 2017 г. Защото на практика се конституира държавен субект, чиито граници утре могат да са променяеми, доколкото четирите географски посоки на света имат и своите допълнителни уточнения и политически вектори. И току-виж, че стане като в шопската приказка за закона, който е врата у поле. Нищо чудно някой нов Груевски да си спомни, че и Луната е земя македонска...

Накъсо. Не е здравословно да се забравя, както казват по Прилепско, че от една искра голям огин бидуа, и че както писа Яворов, “ако за един кръст непременно е нужна една Голгота, ние ще кажем: тя е цялата европейска земя! И ако за една Голгота непременно е нужен един връх, ние ще го назовем: Македония”.

Неморално е, заради хилядите жертви на Илинден, заради кървавия Божик, заради страдалците от най-голямата тъмница на Балканите - Идризово, и лагерите Голи оток в Адриатическо море, където угаснаха хиляди, хиляди българи, чиято единствена вина бе в това, че са се родили такива.

Невъзможно е да се загърби паметта на падналите в четири войни българи за освобождението на брата роб, нито за преживените от този народ две страшни национални катастрофи.

Дори и Соломоновата мъдрост за детето и майката не може да ни извини, че нямаме отношение към името, което договарят зад гърба ни братята от Вардар и съседите от Пелопонес.