Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало

ПАМЕТ ЗА ОСВОБОДИТЕЛИТЕ

Е-поща Печат PDF

На 16 юни т.г., в 9 часа сутринта, в околностите на радневското село Любеново, някога гара Любеново, се събраха повече от 200 души, гости и местни хора, народни представители, политици, общественици, ученици, дошли да се поклонят пред паметта и да поднесат цветя пред Казашкия гроб, както е известно това историческо място.

Поклонението вече има своя традиция - организира се за десета поредна година - от община Раднево, с. Любеново и НД “Русофили”. Но сега поклонението е част и от поредица други събития, свързани с честването на 140 години от освободителната Руско-турска война от 1877-1878 г. Георги Гьоков, народен представител от ПГ на  „БСП за България” и зам.-председател на парламентарната Комисия по труда, социалната и демографската политика, също почете с поклон казашкия гроб край с. Любеново.

За първи път атамани от сдружение „Единен казашки съюз“ с председател казашки генерал Георги Владев, присъстваха на церемонията. “Трябва да имаме памет за това откъде сме дошли, как са ни посрещнали тук, да сме справедливи и да съхраняваме нашата православна вяра и християнски традиции”, призова в словото си председателят на сдружението Георги Владев.

А каква е предисторията?! Преди 140 години, на тази дата и на това място са загинали 16 казаци от трета рота на Шести сапьорски батальон, участвали в Руско-турската война. Трагичният инцидент е влакова катастрофа по линията на Баронхиршовата железница. От разказите на стари хора става ясно, че причината за нещастието бил проливен дъжд, който направо подлудил Дядо-Таневия гевиз – водоскока, близо до жп-линията, а водите, полудели от пороя, направо отнесли железния път...

Година по-късно руснаци и българи издигат паметна плоча на лобното място на казашките сапьори - камък, под който намират вечен покой телата на нисши чинове от Трета рота на Шести сапьорски батальон, един старши унтер офицер – Иван Яремчук, 11 редници - Андрей Олянин, Николай Новиков, Леонтий Боровик, Прохор Шпачук, Игнатий Максимец, Василий Панчук, Никита Зароверов, Евстигней Яковлев, Лазар Горяшчук, Гаврил Мазур, Трифон Хлуплюк, денщик Юрий Рауман и още трима войници от свързочната команда.

На тазгодишното поклонение кметът на с. Любеново Васил Василев излезе с предложението паметната плоча да бъде преместена в Историческия музей в Раднево, а на нейно място да бъде издигнат паметник.

“Днес е ден на спомен, ден на преклонение! Ден, в който трябва да си спомним и почетем  всички, дали живота си за вярата и освобождението на Отечеството. Защото истината е една! Защото е проверена от историята, от времето, от обичта между двата народа – българския и руския, защото е скрепена с пролятата кръв”.

“България възкръсна! Камъкът, който няколко века покриваше... приживе заровения български народ... се отвали!” – пише Българският екзарх Йосиф I в благодарствения си адрес до Царя Освободител.

С едноминутно мълчание своята почит засвидетелства и кметът на община Раднево д-р Теньо Тенев. “Да помним е дълг! Защото историята не дава прошка за забравата. Поклон пред загиналите за свободата на Родината. Към тях е нашата чиста човешка благодарност и признателност, която ние предаваме на идващите след нас. За да се знае, за да се помни.”

Като част от тържествения сценарий за отбелязване на паметната дата бе и рецитацията на Николета Радинова на стихотворението „До Казашкия гроб” с автор Искра Енева. „Вдали от Матушки Росии” се казва друга поетична творба - на Жечка Минкова, посветена на казаците, в изпълнение на Александра Маринова.