Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало

ПРОКРУСТОВОТО ЛОЖЕ НА ИНТЕРЕСА

Е-поща Печат PDF

• гръцката дипломация в преговорите за новото име на Македония

 

„Нека не се страхуваме да преговаряме! За преговорите обаче са необходими подходящи ръкавици”

Джон Фицджералд Кенеди, 35-и президент на САЩ


 

На 12 юни премиерите на Гърция - Алексис Ципрас, и на Македония - Зоран Заев, обявиха от брега на граничното за двете страни Преспанско езеро, че правителствата им постигнаха споразумение за решаване на неуредения проблем, започнал през 1991 г. с обявяване независимостта на Македония от бившата Социалистическа федеративна република Югославия. Договорът е със заглавие „Окончателна спогодба за решаване на различията, описани в резолюции 817 и 845 на Съвета за сигурност на ООН за прекратяване на силата на Временната спогодба от 1995 г. и за установяване на стратегическо партньорство между страните”.

Събитието, както се очакваше, бе посрещнато с огромен интерес от западноевропейските и балканските медии. Повечето от публикациите имаха аналитичен характер и се опитваха да надникнат в детайлите на преговорите, които протекоха зад затворени врати.

 

У нас, през цялата тази седмица, лайтмотивът в предаванията и материалите на родните ни телевизии и „правилни” печатни медии беше повторение - до втръсване - на Брюкселската и Вашингтонската позиции за перспективите пред европейската и атлантическата ориентация на Македония... И за приноса на нашето европредседателство за подписване на споразумението.

Друго, разбира се, не можеше и да се очаква, след като тонът бе зададен от премиера Борисов, който възторжено възкликна: „Поздравявам Заев и Ципрас за храбрата крачка, Македония е пред ЕС и НАТО!” А външната министърка Екатерина Захариева, в интервю за БНР, наду балона за българския принос във връзка с подписването на договора между Гърция и Македония за решаване на спора за името. „Вярвам, че усилията, които полагат двете правителства в Гърция и в Македония, че усилията, които полага и ще продължи да полага България и българското правителство, и целият Европейски съюз, и не само целият Европейския съюз, а и целият свят, да се приключи този 27-годишен спор, ще доведат дотам, че на 26-30 Република Македония да започне преговорите“, каза Захариева.

За огорчение на управляващите българския принос, който г-жа Захариева постави пред този на Брюксел и Вашингтон, не бе споменат от нито една западна медиа, в това число и от гръцките.

Повече от седмица нашата дипломация

и големите медии - с малки изключения - почти не коментират най важните въпроси, свързани със съдържанието на споразумението, ползите и последствията за Гърция и Македония. Нито пък отражението върху статуквото в региона и най-вече върху българския национален интерес.

Отговорите на тези въпроси, както твърдят и гръцките политически анализатори и дипломатически източници пред авторитетния в. „Вима”, следва да се търсят в историята на проблема (който нашите политици, оказа се, не познават), и зад затворените врати на преговорите.

Не считам за необходимо сега да се спираме подробно на историята на проблема в отношенията между Гърция и Македония. Това  е една голяма тема и досега е разисквана многократно на страниците на нашия вестник.

За нас интерес представляват сега най-важните акценти в съдържанието на вече сключеното споразумение, кой спечели и кой загуби и как то ще рефлектира върху националните ни интереси в региона, в който живеем.

Преди това обаче е важно

да направим едно уточнение.

В отношението си към въпроса за сключеното споразумение между Гърция и Македония нашите управляващи се ръководеха главно от желанието да угодят на своите „началници” във Вашингтон и Брюксел. А тези “началници” искат ускорена военна и политическа интеграция на Западните Балкани, за да бъде ликвидирано руското влияние в региона, без да се замислят за последствията. И обратното - управляващите от Скопие, и най-вече от Атина, воюваха на масата на преговорите за отстояване на собствените си национални (или по-скоро националистически интереси). В полза на тази кауза по време на преговорите с Македония бяха използвани, разбира се, не без мълчаливото съгласие на управляващата в Гърция партия СИРИЗА, както „спонтанния народен” натиск, така и гръмките заявления на опозицията против споразумението в лицето на дясната „Нова демокрация” (НД). Тези акции дооформиха условията за дипломатическия успех на гръцката страна в преговорите по окончателния текст на документа.

Що се отнася до „бунта” на гръцката опозиция относно позицията на правителството на Ципрас, и той може да бъде определен като бутафорен и повече за вътрешна употреба.

Според статия на един от редакторите в най-влиятелния германски дясноцентристки вестник „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг” (Frankfurter Allgemeine Zeitung (FAZ,), в която се цитират източници от управляващите в Берлин: „Г-н Кириакос Мицотакис - председател на НД, многократно обещаваше, че като евентуален бъдещ министър-председател няма да денонсира споразумение на правителството на СИРИЗА за новото име на Македония”. И така, редакторът на FAZ определя „силно агресивната позиция на Мицотакис срещу споразумението като изненадваща” и я отдава на обстоятелството, че „той вероятно трябва да покаже несъгласие не само за да не загуби подкрепата на дясното крило на своята партия, но и за да предотврати създаването на нова партия вдясно от НД”.

Във връзка с тази публикация бе поискано Мицотакис да отговори честно пред обществеността верни ли са твърденията на FAZ. Кириакос Мицотакис отговори типично по византийски на въпроса: „Председателят на партията говори на един и същ език във и извън страната”. Наистина блестящо!

Показателен за нагласата на гръцкия политически истаблишмънт по споразумението с Македония е и фактът, че правителството на Ципрас оцеля при вота на недоверие със 153 срещу 127 гласа. Лидерът на партия “Независими гърци” Панос Каменос, която е коалиционен партньор на СИРИЗА, изпълни обещанието си, че няма да свали правителството, въпреки че е против споразумението за името на Македония.

Но да се върнем към онова, което се случи на

12 юни на брега на Преспанското езеро.

През последните дни в западната преса често се задаваше въпросът това добра или лоша сделка е, и кой повече печели от нея?

Отговорът на този въпрос не е еднозначен.

Споразумението е компромис и като всеки компромис, съдържа както положителни, така и отрицателни елементи.

Задълбоченото вникване в съдържанието на документа показва, че за гръцката страна преобладаващи са първите, а за македонците вторите, и следователно от нея най-много спечелиха гърците.

Какво точно в крайна сметка съдържа окончателната спогодба за решаване на различията, описани в резолюции 817 и 845 на Съвета за сигурност на ООН за прекратяване на силата на Временната спогодба от 1995 г. и за установяване на стратегическо партньорство между страните, което ни дава основание да твърдим, че гърците спечелиха?

Съдържанието на споразумението условно обхваща три раздела:

първият се отнася до новото име и неговия обхват, както и до свързаните с него въпроси за гражданството и езика.

Вторият обхваща въпросите с иредентизма, по-специално опасността от потенциалните териториални претенции и обсебването от македонска страна на древногръцкото македонско историческо наследство и култура.

Третият разглежда процедурите, които следва да се изпълнят, за да се присъедини Република Северна Македония (РСМ) към Атлантическия алианс.

По въпроса за името, гражданството и езика, по настояване на гръцката страна, доста подробно и много внимателно се дефинират различните значения, които двете страни отдават на термините „Македония” и „македонски”.

Двете страни се споразумяха по термина - erga omnes (за обща употреба ) да се ползва името „Република Северна Македония”. Английският аналог на това име следва да е „Republic of North Macedonia”, а не както се предлагаше по-рано от Матю Нимиц „Republic of Northern Macedonia”. Това търпи и по-широко тълкуване.

Компетентните гръцки дипломатически източници твърдят, че в първия случай

прилагателното “Северен”

най-точно определя географското място на съседната държава, а в американското предложение терминът “Северна” предполага по-широка географска област и

привеждат аналогия с Южна Африка и Южноафриканската република.

Въпросът за името „Република Северна Македония”, дефинирано като erga omnes-название (за всеобща употреба), е най-изгодно за гръцката страна.

Реалността е такава - обикновено зад затворените врати на гръцката дипломация Атина често даваше знаци, че изглежда склонна да приеме име на Македония, свързано с географски контекст, стига то да не влиза в остро противоречие с гръцкия национален интерес.

На 20 януари т.г. гръцкият премиер Алексис Ципрас заяви пред в. „Етнос”: „Съвсем противоречащо на историята и абсурдно е някой да поиска етническа идентификация с Македония”, каза Ципрас. Той обаче смята, че не е абсурдно терминът Македония да бъде включен в едно сложно име, с географско или времево определение, „така че да бъде ясно, че никой няма претенции за територията или историята на други народи” – „компромис”, който неговото правителство направи на преговорите.

Както споменахме, новото име на Македония е сложно име с географско определение и е било неофициална позиция на всички гръцки правителства след подписването на Временното споразумение през 1995 г. и след това.

Що се отнася до отговорността по смяна на името, то тя пада изцяло върху македонската страна.

Македония, след като ратифицира споразумението в своя парламент, се ангажира да пристъпи към референдум (който няма задължителен характер за властите) и конституционна промяна. В член 1 (параграф 11) се отбелязва, че “тази промяна ще бъде извършена еднократно с една промяна”.

Всъщност македонската страна трябва да завърши процедурите по името, предвидени в споразумението „до ключ” - до края на 2018 г., както е предвидено в член 1 (ал. 4 буква д). Едва тогава Гърция ще ратифицира споразумението и ще влезе в сила. След като това е направено, новото име и свързаната с него терминология ще бъде използвана във всички „международни, многостранни и регионални организации, институции и форуми, в това число всички срещи и кореспонденция и всички двустранни отношения с всички държави-членки на ООН”.

Важен момент е също, че Македония се задължава да информира всички гореспоменати страни, които трябва да използват новото име и свързаната терминология.

Опитните наблюдатели, които преди това са се занимавали в дълбочина с преговорите по смяна на името на Македония, смятат, че гръцката страна ще има повече проблеми с контрола по приложение от македонска страна на изискванията по адаптиране на документи и хардуера, които използват институциите на Македония във връзка с името.

Определеният в споразумението период до 5 години (технически преходен период),

за адаптиране на официалните документи и материали, използвани за международна и външна употреба, е доста дълъг и това основателно тревожи гръцката страна.

Технически, това не е възможно да стане по-рано, защото е обвързано с кандидатстването и приемането на Македония в ЕС. Процедурно, промяната на документи само за вътрешно ползване “започва от откриването на всяка преговорна глава на ЕС в съответната област (например правосъдието) и ще приключи в рамките на пет години, до приемането”.

 

А може да има и по-дълги закъснения при отварянето на всяка глава.

По гражданството и езика

един от най-спорните въпроси и най-критикуваните от гръцката опозиция, са били признаването от страна на правителството на Ципрас на „македонската етническа принадлежност и език”.

В член 1 от споразумението е посочено, че националността на гражданите на РСМ и занапред ще се означава като „македонска“ върху личните им карти и паспорти, но ще се придружава от уточнението „гражданин на Северна Македония”.

Официалният език в тези документи ще бъде записан като „македонски език”, както е признат от Третата конференция на ООН по стандартизация на географските имена, проведена в Атина през 1977 г.

Същият член, по твърдото настояване на гръцката страна, включва текст, уточняващ, че

„македонският език е част от южнославянската езикова група”.

Македония се задължава да направи съответните изменения в преамбюла, член 3 и член 49, по време на процеса на преработване на конституцията.

Следва да се отбележи, че гръцкото правителство е изразило сериозни възражения срещу текстове, които съществуват в преамбюла, създаващи възможности за териториални претенции, и по-специално член 49, който посочва, че Републиката (Македония) “се грижи за статута и правата на лицата, принадлежащи към “македонския народ в съседните страни, както и за македонските емигранти, подпомага тяхното културно развитие и насърчава връзките с тях“. Държавата ”се грижи за културните, икономическите и социалните права на своите граждани в чужбина”. Към него се добавя текст, че “при упражняването на тези грижи няма да се намесват в суверенните права на други държави или във вътрешните им работи”.

Освен това на няколко други места се отбелязва, че съществуващата обща граница е определена и неприкосновена и страните не могат да имат претенции в бъдеще.

Много трудно са протекли преговорите и по приемане на член 7 от споразумението. В него е записано, че всяка страна признава, че при употребата на термините „Македония” и „македонски” следва да се има предвид, че се отнасят до различни исторически периоди и културно наследство”.

Целта е да се направи разграничение между гръцката Македония и бъдещата „Република Северна Македония” по отношение на културата, историята и историческото наследство - въпрос от решаващо значение за защита на древногръцката наследство, но също така и идентичност и самоопределение.

Македонската страна, която гърците обвиняват, че узурпира наследството на антична Македония, олицетворявано от Александър Велики и неговата древногръцка империя, се задължава да се откаже на дело и да „преосмисли статута на обществените паметници и сгради“.

Огромните статуи на Александър и на неговия баща Филип, издигнати от националистическата десница в центъра на Скопие, ще трябва по-специално да се сдобият с надписи, посочващи, че те илюстрират гръцката история и свидетелстват за споделено братство.

Бъдещата Северна Македония ще трябва също да преустанови всяко публично изобразяване на „Слънцето на Вергина“ – звездата с шестнадесет лъча, присвоена като емблема от македонската антична династия.

В заключение, със сключеното споразумение за името на Македония Гърция показа как следва да се преговаря. Тя постигна своето на тези преговори, като сложи „подходящите ръкавици” в подходящия момент.

Цели 27 години Гърция упорито и търпеливо подготвяше почвата за това. В тази връзка не можем да не отбележим, че в продължение на тези дълги години, независимо от това кой стоеше начело на кормилото на властта, гръцките управляващи, безкомпромисно и упорито противопоставяха своите интереси над тези на западните си „началници” и тормозеха малката северна съседка, за да получат максимално повече дивиденти от нейното признаване. Казано по-точно, да отвоюват на масата на преговорите колкото е възможно повече географска и културно-историческа територия за сметка на своите съседи.

В крайна сметка постигнаха желаното. Тази стратегия на гръцката дипломация работеше до последния час на сключване на споразумението. Сега, когато споразумението е вече факт, министърът на външните работи на Гърция Никос Коцияс разкри в скопското електронно издание „Фактор“ (19 юни), че истинските цели на Атина са на северната си граница да има приятелска страна и партньор и което било „по-добрият вариант от това Македония да стане общност, доминирана от Турция, да се разпадне и да отвори пътя за Велика Албания или Велика България“.

Коцияс бе категоричен, че правителството на Гърция е взело предвид всички възможни варианти за развитието на ситуацията и че националните интереси на страната са защитени.

А защитени ли са българските национални интереси?

На опонентите,които биха се осмелили да твърдят, че България изпревари Гърция и надеждно защитихме националния си интерес чрез договора за добросъседство с Македония, който сключихме на 1 август 2017 г., ще отговоря така:

Първо, този договор, който македонската страна показва, че не се стреми много прецизно да спазва, се заключава само в доброто желание на двете страни да честват заедно общи исторически събития и личности (което си е отстъпление от историческата правда); да работят по разрешаване на споровете в историята; да не предявяват териториални претенции една към друга и съответно, да не подкрепят сепаратистки и подривни организации; да не се месят във вътрешните си работи; да се борят с враждебната пропаганда от страна на медии и частни лица, използващи езика на омразата, и нищо повече.

Второ, това е договор между два държавни субекта, единият от които де юре вече не съществува (де факто имаме нова държава с името Република Северна Македония), поради което и самият договор вече може лесно да бъде обявен за нищожен. Разбира се, никой от Брюксел и Вашингтон няма да позволи на управляващите в Република Северна Македония такъв рязък ход, но и няма да са толкова строги към нарушенията на договора, който в името на националистическите си цели тя сигурно ще продължава да нарушава.

Историята на балканските отношения показва, че нищо хубаво не се е случвало на България, когато нейните съседи са се договаряли без нея и зад гърба й.

И сега обстановката в региона напомня за ония времена, и както твърди гръцкият премиер Алексис Ципрас: „Регионът преживя достатъчно страдания, така че нека от днес нататък пеем радостни песни на Балканите”.

Ако искаме и ние като гърците да пеем радостни песни, а не погребални химни и стихове от панихиди, както в Скопие и Битоля, време е България в движение да смени „ръкавиците”, които вече се оказват неподходящи в преговорите със съседите, особено когато става въпрос за отстояване на националните ни интереси.