Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало

НЕ, ОТ БОТЕВ НЯМА ДА СЕ ОТКАЖЕМ!

Е-поща Печат PDF

• Отлъчването на поета от българската история и литература не е грешка, а престъпление

• А пък Христо Ботев загива едва на 28 години

 

продължение от бр. 24 (12 юни 2018 г.)

 

„Братският съюз на освободените племена и народи

ще да даде на всеки един свой член

належащото му място на Балканския полуостров“.

Христо Ботев



Силно влияние върху идеите и възгледите на Ботев са оказали и европейската свободолюбива мисъл, и най-вече френските социалисти-утописти. Някои от неговите идеи са повлияни от идеите на Великата френска революция. Такъв е случаят с признаването на Бога на разума. В „Моята молитва“ той отрича бога, на който се кланят калугери и попове, богът на безчестните тирани. А е за друг Бог.

„А ти, боже, на разумът,

защитниче на робите,

на когото щат празнуват

денят скоро народите!“

Ботев разбира, че обществената система не е добра, че злото превъзхожда доброто.

„Тъй върви светът! Лъжа и робство

на тая пуста земя царува!

И като залог из род в потомство

ден и нощ - вечно тук преминува.

И в това царство кърваво, грешно,

царство на подлост, разврат и сълзи,

царство на скърби - зло безконечно!“

Това грешно и кърваво царство „на подлост, разврат и сълзи“ трябва да се промени и преустрои.

И към поетичното, добавя публицистичното: „Сегашният обществен ред, който създава безмерно богати и безмерно сиромаси люде..., който допуща да има султани и капиталисти, е изворът на страданието и на турците и на българите.“ Нима тази Ботева мисъл не е актуална и днес, в началото на 21 век! Та нали сега общественият неолиберален ред непрекъснато разтваря ножицата между богати и бедни.

Пето: Ботев е социалист-утопист.

Той е великият предтеча на социалистическите идеи у нас (Г. Бакалов. Христо Ботев социалист, 1919 г.). Той пръв в българската публицистика излага утопичния социализъм. По същество Ботевите идеи предшестват организираното развитие на социалистическото движение у нас. Георги Бакалов справедливо разкрива, че Ботев принадлежеше към една формация на социализма, предшестваща тази на научния социализъм, която е до известна степен съчетание на утопичния с научния социализъм. А Асен Златаров (1926 г.) посочва, че Ботев „носеше в своите разбирания много от идеите на утопическия социализъм“, акад. Михаил Димитров (В: Личността на Ботева. Критически преглед. София, 1938) го определя като духовен син на утопичния социализъм. Ботев е утопист, понеже в България няма развит капитализъм, а страната е в предимно феодално-поземлени отношения и с развиващо се занаятчийство. Ботев вижда социалистическите начала в „останките на патриархалността.“ Пролетариатът е в зародиш. Като такъв някои разглеждат хъшовете в Румъния. В идеите на Ботев се смесват материализъм и идеализъм, смесват се патриотизъм и утопичен социализъм в някаква особена висококачествена сплав. Ботев е познавал комунистическия манифест, вероятно и руския превод на “Капитала” на Маркс. В своята публицистика той никъде не се позовава на Марк и Енгелс, но и никъде не им противоречи.

Той многократно, от множество дейци на БСДП (т.с.) е определян като предтеча на социализма в България. Като такъв го признават Димитър Благоев, Христо Кабакчиев, Георги Бакалов, по-късно Тодор Павлов и множество други членове на социал-демокрацията и комунистическото движение, но и множество изследователи-ботевоведи. Само сегашното ръководство на БСП, като че ли се срамува явно да каже пред обществото, че именно Ботев е предтеча на социалистическото движение в България. Може би сегашните дейци на БСП не са изучавали внимателно публицистиката на Ботев!

Деидеологизацията и оплюването на Ботев

Деидеологизацията е процес на премълчаване на философските и социологическите му възгледи, тяхното принизяване или деформиране, както и неговия принос в българската култура и история. Това става чрез бавно и постепенно изличаване от националната памет на определени негови идеи и характеристики на творчеството. И то предимно чрез политически, научни и журналистически деформации на ролята и мястото на Ботев в нашата литература и в нашата история и/или премълчаване и изваждане от учебните програми в училище на неудобните на соросидните неолиберали лирични произведения със социална тематика, както и статии, фейлетони. По такъв начин в обществото и най-вече сред младежта се формира изкривен и непълен образ на Ботев.

Историческата и обществената оценка за Ботев като патриот, поет, революционер, социалист, за неговия характер и личност, са твърде разнолики. Те най-често са подплатени от невидими на преден план идеологически мотиви и преценки.

Като цяло никой или почти никой, а може би и малцина смеят публично изцяло да отрекат Ботев. Повечето политически партии и движения се стремят да използват славата на Ботев. И много от тях го обявяват „за свой“. Какво ли не е изписано за личността на Ботев. Определяли са го с епитети от „гений“ до „вагабонтин“. Но има и определени политически направления, които го отхвърлят почти изцяло. Това са предимно двете основни политически партии, формирани в страната след Освобождението – новопръкналите се „консерватори“ и „либерали“.

Консерваторите са наследниците на чорбаджиите и изразяват техните виждания. Няма как те да харесват и да одобряват техния „душманин“ Ботев. Известна е отрицателната позиция на Григор Начович за Ботев. Повсеместното отричане на Ботев продължава чак до Втората световна война. През 1939 г. се повява книга на някой си Макдъф: „Чий е Ботев? Нравственият лик на тая зловеща личност. Ботев или Левски е героят на България?“ Макдъфовото отрицание достига до това, че обявява физиката на Ботев като носител на: „тъмни и необуздани животински страсти“; че у Ботев имало „страхливост, лицемерие и дезертьорство“; посещавал кръчмите, „където се събира калта на човечеството“; Ботев имал за цел „затриване“ на четата и т.н.

Либералите, които в по-голямата си част са бивши поборници за свобода (т.е., хъшове), с умерен тон отчитат достиженията на Ботев като поет и патриот-революционер, но поставят явен акцент върху редица „отрицателни“ страни и характеристики на Ботев. Значими в това отношение са негативните оценки на бившите хъшове и интелигенти, превърнали се след Освобождението в порядъчни и „солидни граждани“ на България.

Захари Стоянов, в биография на поета, твърди за Ботев, че: “ние нямаме работа с човек, който да е живял живот човешки, който да е бил поне един ден нормален, който да се огрижил, варил и калил в обществения процес“; че в Бесарабия Ботев „никаква книга не е взимал в ръцете си за прочитане“; че той е авантюристична натура, неспособна за уседнал живот и др.

Особено характерна е оценката на криещият се от турците в женски дрехи апостол (Стоян Заимов), когато Ботев върви напред срещу турците с униформа и сабя в ръка. Заимов определя Ботев като „един опасен авантюрист, от типа на обикновените букурещки вагабонти“.

В тази либерално-консервативна група се нарежда и Иван Вазов, за който Ботев „е една типична самобитна личност. Смес от ярки контрасти, светлини и сенки, у него крайностите в хубавото и грозното се прекосват, сюблимните чувства на трубадур на свободата братуват с най-безнравствените житейски правила“. Той (1892 г.) определя написаното в стихотворението „Моята молитва“ като „дебелашко и ненужно богохулство“. Явно Иван Вазов, осмян навремето от Ботев като поет, не може да му прости.

За българските анархисти Ботев е последовател на Бакунин и Прудон, отрицател на съществуващия обществен ред. Те „отлюспват“ голяма част от идеологията на Ботев и поставят само акцент върху образа му на противник на частната собственост и противник на държавата и властта, на „царе, папи и патриарси“ (И. Правдолюбов. Христо Ботев не е марксист, 1933 г.)

Противоречиво е отношението на фашистките организации и политици към делото на Ботев. Те вземат на всеоръжие неговият патриотизъм, като го представят за основа на своя национализъм, фашизъм и национал-социализъм. Тези профашистки и фашистки организации, и предимно техните лидери, представят Ботев в българското общество като фашист, ратник и легионер. Фашисткият министър на народното просвещение във Второто правителство на Богдан Филов и в правителството на Добри Божилов (завеждащ катедрата  по българска и славянска литература) проф. Борис Йоцов забранява честването на Христо Ботев. А той като учен е специалист по Българското възраждане и новата и най-новата българска литература!

Съвременните български неолиберали и евроатлантици (съвкупни соросоиди) деидеологизират Ботев, като премълчават част от поезията и почти изцяло публицистиката на Ботев. Съвсем тенденциозно съвременните български „евроатлантици“ се стремят от образованието на децата, от народната памет да изчезнат социалните и политическите мотиви в творчеството на Ботев, развити не само в поезията, но и в неговите фейлетони и статии. Ботев е критик на западноевропейския модел на обществото. Е, как българските „евроатлантици“ да обичат Ботев, след като в неговото творчество той ясно разкрива дълбоката нелицеприятна същност на западните либерални общества.

На 3 май 1876 г. във в. „Нова България“ Ботев пише: „Ние знаемъ твърде добре, че въ Европа, която се гордее съ всекакви „богоугодни” и „человеколюбиви” учреждения и въ която има съставени общества даже за състрадание къмъ животните, - въ тая съща Европа е съществувалъ и съществува заговоръ противъ освобождението на южните славяни и въобще противъ свободата на всичкото човечество;...“ (к.м. – А.И.)

Много често в съвременната действителност Ботев го игнорират, премълчават (т.е. „отлюспват“), изтриват от националната памет заради „Символ-верую на Българската комуна!“.

Това е характерна черта на съвременните комунистофоби и русофоби.

Ботев не е бил марксист, но той застава решително в защита на борбата на парижките комунари. Парижката комуна е имала значим оттенък в средите на българската интелигенция от Възраждането. Доминирало е отрицанието. Дори Екзарх Йосиф (т.е. Лазар Йовчев) в сп. „Читалище“ пише: „Господ да запази земите ни и отечеството ни от подобни човеколюбци (т.е. парижките комунари – б.м.)“. А в списание на Христо Г. Данов парижките комунари са наречени „парижки багабонти“. И съвсем естествена е обратната реакция на Ботев, в защита на комунарите и техните идеи.

Има и нещо повече, не само символ-верую, нещо, което се премълчава и подценява от изследователи и публицисти. Това нещо е, че Ботев подкрепя Интернационала: „цельта на който е да съедини всичките онеправдани работници въ едно разумно и съзнателно цело, за да могатъ съ общи сили да се отърватъ отъ своите изедници и мъчители - царе и капиталисти - и да си добиятъ неотемлимите права на всеки човекъ да живее свободно и да се храни съ собствения си трудъ (к.м. – А.И.), безъ да бъде принуденъ да храни разни паразити, които си си присвоили правото да бъдатъ господари, и като такива - да живеятъ на готово безъ да работятъ.“

А нима тази мисъл на Ботев не е актуална и сега, в съвременни условия? Нима и сега няма „разни паразити, които „са си присвоили правото да бъдат господари“?

Интересно и валидно и за сега е разбирането на Ботев за политическата пропаганда. Той посочва, че духовната дейност на водачите е да правят „политическата пропаганда, т. е. да се съобразяватъ съ живота, съ стремленията и съ потребностите на народа и да не бъде вече науката за наука, изкуството за изкуство ...“ Главното е равнището на живота, на потребностите и интересите на народа. Именно това сега съвременните български политици пренебрегват. В тяхната политика не прозират действителните интереси на народа, а предимно личностните им егоистични интереси, интересите на мутроолигархичния бизнес. И това е главната причина да го деидеологизират.

Главният белег на съвременното отказване от Ботев е в сферата на образованието.

В учебните програми по българска литература изчезнаха повечето публицистични произведения на Ботев, редица от неговите фейлетони, писма. В обучението по история вече има акцент само на дейността на Ботев като патриот и участник в политическите събития преди Освобождението.

 

Появиха се дори измислени публикации, че Ботев не бил писал „Символ-верую на българската комуна!“, че Ботев не бил убит от турците и т.н.

По същество върви бавен, почти незабележим процес на отлъчване на Ботев от българската история и литература. И разбира се, това не се прави пряко и лично от Сорос, а от добре платените „колониални“ чиновници, т.нар. „експерти“ от образователното министерство, отделни историци и литератори от СУ „Св. Климент Охридски“, Нов български университет, Югозападния университет и редица журналисти.

В съвременната епоха, бавно и постепенно в полето на забравата са оставени идейните, политически и социални основи на дейността на Ботев. Бавно и постепенно се премълчават и изличават от народната памет идеите на Ботев. Съхранява се само представата за значимостта на неговата поезия и неговата позиция на български патриот. Вярно е, че конкретната историческа задача на българите по времето на Ботев и Левски е развитие на патриотизма и националното освобождение чрез революционна борба. Но това не значи, че не имало класи (чорбаджии и сиромаси) и че не е имало нужда от социална свобода.

В заключение, в съвременни условия е актуална не само поезията на Ботев, но и неговата публицистика, а тя е национално и социално ориентирана.

Нека съвременните съдници на Ботев да се огледат първо в себе си. Да проверят дали те самите са безгрешни и тогава да изваждат на преден план отделни незначителни случки и факти от живота и дейността на Ботев. И то извън контекста на историческата епоха.

Ботев загива само на 28 години.

И най-после трябва да си припомним какво е казал за него един друг пренебрегван днес български великан – Любен Каравелов. Той е казал за Ботев: „млад е, неопитен е, но той човек е гений, а на такива хора и историята, и човечеството прощават“.

Младежките му буйства и прищевки отдавна са простени. Остава величието на цялостната Ботева личност. И на нас, простосмъртните, ни остава не само да се възхищаваме от неговата гениална поезия, но и да вникнем в неговите идеи и дело и да се стремим в съвременните нови условия да отстояваме определени, заложени от него принципи. Ботев е знаме на българския народ и това знаме трябва да го пазим.

Времето се променя, променят се и обществата.

Сега обществените потребности в България са различни от Ботевата епоха. Но идеалът на Ботев остава. И от него няма да ни откажат и няма самите ние да се откажем.

Той е трън в очите на съвременните неолиберали-глобалисти и евроатлантици. Днес са променени методите, средствата и хората, които работят за постигането на идеала. Сега в обществото борбата е не толкова за политическо и национално освобождение, а за политическа свобода, т.е. демокрация без олигархия и мутри. Но остава и Ботевият идеал за социална свобода, за по-добър живот на обикновените хора (сегашните сиромаси, т.е. работещи бедни и безработни).

2 юни 2018 г.