Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало

СМИСЪЛЪТ НА РУСКАТА ПОЛИТИЧЕСКА НЕЕДНОЗНАЧНОСТ

Е-поща Печат PDF

В свят на универсална измама, казването

на истината е революционен акт.

Джордж Оруел

 

Всяка малка свещ осветява ъгъла на тъмнината.

Роджър Уотърс

... ние всички имаме очаквания, които може да се окажат разочарование...

The Saker


 

На 18 май новият стар-президент на Русия, избарн със 74 % от гласовете на руските избиратели, назначи за премиер Дмитрий Медведев за нов мандат. “Трябва да поемате инициативи, да използвате нестандартни подходи, да покажете модерен стил на управление”, отбеляза Владимир Путин на първата си среща с премиера и министрите в Кремъл.

Това назначение, и малкото промени в състава на правителство, за мнозина анализатори е само видимата част от айсберга на противоречията в руския елит, с които се сблъсква Владимир Путин. Очакванията бяха, че той все пак ще се възползва от явното одобрение на мнозинството от руския народ, заявено при избора му за четвърти мандат, за да се избави поне от част от редица „отровни” фигури като Кудрин, Мутко и прочее, за които в своя анализ пише Соколът. От думите му става ясно обаче колко дълбока вода е Русия, колко сложни и взаимно свързани са процесите и механизмите във властта, какъв неизбродим лабиринт са междудържавните обвързаности, подчинени или производни най-често на неогласяеми съображения, които задават графиката на сложната синусоида на руската политика, за която още Тютчев бе написал: „Умом России не понять”.

Все пак отговорите на най-важните въпроси, според The Saker са дали ще успее Русия да се освободи от финансовата и икономическата хватка на Империята, и дали бъдещето ще създаде нов тип духовни устои и морални ценности в руското общество, които то да противопостави на „триумфалното материално полудяване”, с което бе заразено през 90-те години на миналия век.

Днешна Русия, твърди анализаторът, не се покрива нито с представата за нея отпреди 1917 г., нито с ценностите и отговорностите на Съветския съюз. Днес „Русия няма абсолютно никакво ясно и морално задължение към никого да поддържа, защитава или подготвя”. Днешна Русия, справедливо или не, видимо е намерила достатъчно основания да се откаже от всякакви идеи за благодарност и братство. Дали това е историческият път на Русия и доколко той е плодотворен , ще покаже бъдещето, в което, както твърди анализаторът, „руснаците не идват”...


Зора

 

продължение от бр. 25

 

И все пак, извън релацията технически и военни аспекти на проблема, руските зигзази оставят ужасното впечатление, че израелците нападат съюзника на Русия, после Русия обещава нещо да направи по този повод, после Нетаняху отива в Русия и Путин покорно отстъпва. Това е огромен политически шамар, който сами си удряме, и поредната голяма грешка на Путин и на другите руски ръководители.

Честно казано, най-важната руска грешка е “изобщо” да се споменава за доставка на С-300 на сирийците.

Част седма: уроците от “Божествената победа” през 2006 г.

- да оцелееш, ето това бе победа

През 2006 г. “Хизбула” нанесе огромно и крайно унизително поражение на Израел. Но има множество достоверни свидетелства, че всичко започна с една грешка. Не израелска, а на “Хизбула”. Има едно често забравяно изявление на генералния секретар на “Хизбула” Хасан Насрала: “Съвсем не сме мислили, дори и в един процент, че завладяването ще доведе до война в такова време и от такъв мащаб. Вие ме питате дали ако съм знаел за 11 юли... дали ако съм знаел, че операцията ще отвори такава война, дали щях да го направя? Ще кажа - не, по никакъв начин”. Изумително!? Хасан Насрала казва тия думи след прекрасната победа срещу “непобедимия Цахал” ***!

Истината е, че Насрала недооценява жестокостта и мащаба на израелското нападение. Освен това Израел не загуби и сантиметър територия, а цял Ливан, не само Южен Ливан, бе жестоко бомбардиран и загинаха десетки мирни жители. “Хизбула” унищожи няколко “неунищожими” танка “Меркава” и едва не потопи флагмана на израелския флот. Но в сравнение със загубите и болката, причинени от израелците, това е нищо. Дори ракетите на “Хизбула” бяха слабо усетени от населението на Израел (най-вече станаха причина за типичната израелска паника). Така че, макар политиците да не си го признават, и за двете страни бе ясно: “Хизбула” постигна “Божествена победа”, а израелците претърпяха най-лошото поражение в своята история.

Защо, ще попитате? Просто е, “Хизбула” оцеля.

Това е, и бе решено на дело. Олмерт и неговите бандити бяха настроени да унищожат “Хизбула” (или поне да я разоръжат). Вероятно същото се опитва да направи Тръмп с Иран, и същото се опитва да направи англо-ционистката Империя с Русия - да я унищожи.

Значи щом целите са вече ясни, и победата може да се опише ясно - оцеляване. Това е.

За да нанесат поражение на Израел, на САЩ или на цялата Империя, “Хизбула”, Иран или Русия няма нужда да забиват флага на покрива на най-важната символична сграда на врага, както направиха съветските войници в Германия. Всичко, което им трябва за една победа, е просто да оцелеят, защото оцеляването на противника е обратното на унищожаването; в действителност това е просто нещо.

Израел не може да обяви победа, докато я има “Хизбула”, САЩ не могат да обявят победа над световния хегемон, ако Иран открито не се подчинява, а англо-ционистката Империя не може да обяви световната си хегемония, докато руската цивилизационна сфера й хвърля открито ръкавицата.

Следователно, въпреки всички приказки, че Иран искал “да изтрие Израел от лицето на земята”, това си е типично изобретение на циономедиите; едно е вярно - самото съществуване на “Хизбула”, на Иран и на Русия представлява заплаха за съществуването на Израел, на САЩ и на Империята.

Ето тук е най-голямата и фатална слабост на англо-ционистката Империя: нейното оцеляване зависи от колонизацията или унищожаването на която и да било друга страна. Всяка суверенна държава, все едно дали голяма и силна или малка и слаба, е неприемливо предизвикателство за хегемонията на “незаменимата нация” и “избрания народ”, които сега се опитват да управляват всички нас. Това е и красноречив пример за Хегеловата диалектика в геополитиката - Империята, чиято власт погубва самата нея.

В историята много империи идват и си отиват, но в нашия глобализиран свят това диалектическо противоречие до голяма степен се допълва от условията на ограниченост, в които се налага да действат империите.

Заключение първо:

подкрепата на Путин и Русия трябва да е мотивирана.

За изминалите няколко години ненавистниците на Путин и Русия предричаха мрак и гибел и всякакви предателства (Новоросия, Сирия, Иран и т. н.) към Путин и Русия.

Времето минава и всички предсказания се оказаха фалшивки. Вместо приказки, руснаците предприеха действия, които доказаха, че скептиците бъркат.

 

Само че този път  руснаците казаха и направиха някои неща, които хвърлиха съчки в “огъня” на ненавистниците на Путин. Единственият начин да се преобърне ситуацията, е да се предприемат реални действия, които да покажат, че те бъркат.

Точно сега, като резултат от пи-ар-бедствия, които сама си причини, Русия изглежда твърде лошо, дори вътре в Русия мнозина привърженици на Путин са объркани, разтревожени и разочаровани.

В отношенията навън, и сирийците, и особено иранците, трябва да приемат факта, че Русия не е идеалният съюзник, който може и да помогне, но винаги поставя своите лични интереси над всички други.

В лично писмо до мен Ерик Зюс **** пише: “Мисля, че Путин и Нетаняху се договориха докъде може да стигне Израел и с какво ще е съгласна Русия - и какво сътрудничество ще си подсигурят взаимно - очертавайки червената линия на приемливост за всяка страна”.

Според мен Зюс е хванал същността, но също така мисля, че Путин бърка, опитвайки се да се споразумее с Израел, особено ако споразумяването е за сметка на Иран. Осташко е прав. Обективно Израел почти няма какво да предложи на Русия. Но ако сътрудничеството между Русия и Израел продължи, и особено ако Иран бъде нападнат, ние ще знаем, че това е политиката на израелското лоби вътре в Русия, което работи срещу руските национални интереси. Всъщност, скоро ще разберем.

Засега обаче Лавров не може да се опитва да сключи споразумение с Израел, и едновременно да се оплаква, че “планът на САЩ за развръщане на арабски войски в Сирия “нарушава суверенитета”!

Ами как стои въпросът с несвършващите израелски нарушения срещу суверенитета на Сирия? Защо това е по-малко отблъскващо от онова, което правят САЩ? Нима подобни изявления не са пълно лицемерие?

Ето тук виждаме един парадокс:

Путин многократно критикува западната аморалност и имперска политика (в Мюнхен и в ООН). Но Путин никога нищо не е казвал за пълната аморалност на държавата Израел. И все пак Израел е притегателният център, свързващото звено в цялата англо-ционистка Империя, особено след като неоконс превърнаха Тръмп в свой покорен лакей.

В тази, а и в много други области, Русия трябва да следва примера на Иран, чиито ръководители показаха много повече морал и принципи в политиката, въпреки че Иран е много по-малък и по-слаб от Русия.

През 2006 г. приблизително хиляда мъже от “Хизбула” се осмелиха да противостоят на цялата англо-ционистка Империя (САЩ, както винаги, изцяло подкрепиха Израел) и преуспяха. Руските войници едно след друго показват, включително и наскоро в Сирия, че притежават същата голяма храброст. Обаче руските политици изглежда са по-равнодушни и корумпирани, и винаги има риск Путин постепенно да става повече политик и по-малко войник. На свой ред, това значи, че ние, които сме срещу Империята и подкрепяме Путин и Русия, задължително трябва ясно да подчертаем, че подкрепата трябва да е мотивирана от редица морални и духовни принципи, а не просто вярност на принципа “това е моята страна, все едно дали е права, или не”, или нещо по-лошо - “врагът на моя враг е мой приятел”.

Ако Путин продължи опитите си да умиротворява израелците, властта в Русия може да бъде завзета от опозиция от нов тип, и също така едно ново вътрешно напрежение може да се добави към вече съществуващото външно напрежение.

Сега Путин все още притежава остатъчния “капитал на доверие”, въпреки скорошните грешки. Но те поставят и маса неприятни въпроси, на които трябва да се отговори, и то своевременно. Засега, както казват в САЩ, “трябва да се надяваме на по-доброто, да се готвим за по-лошото и да се съгласим с нещо средно”.

И Библията ни предупреждава да не си правим кумири: “Не се уповавайте на князе, нито на човешки син, в когото няма спасение” (Псалтир, пс. 146:3). Всемирното зло, против което се борим, днес се представя във вида на англо-ционистка Империя и е много-по-дълбоко, духовно зло: “понеже нашата борба не е против кръв и плът, а против началствата, против властите, против светоуправниците на тъмнината от тоя век, против поднебесните духове на злобата.” (Еф. 6:12)

Младите мъже и жени от шиитското движение “Амал” разбирали правилно всичко, тъй като избрали име за своето движение “Партия на Бога”, когато създават през 1985 г. “Хизбула”. И Иран бил прав, когато станал Ислямска република: ако искаме да поразим Империята, трябва да поставим въпросите на духа и моралните критерии над обикновените “прагматични” световни политически сметки или национална / етническа лоялност - така може да поразим онези, които оценяват в долари абсолютно всичко, което виждат наоколо с тесния си материалистичен взор.

Заключение второ:

въпросът за “руските ценности”.

Руската политическа нееднозначност е прекият резултат от това, че Русия, като единно цяло, е длъжна да определи какви са “руските ценности”. Исторически Русия се основава на Патриархалното християнство и на Римския цивилизационен модел, а Съветският съюз - на марксизма-ленинизма.

90-те години на 20 век отбелязаха пълния триумф на материалното полудяване. За разлика от “Хизбула” или Иран обаче, “Нова Русия” (харесва ми да я наричам така), не се основава на нищо, освен на конституцията, написана в по-голямата си част от американски съветници и техните марионетки, и най-общо противодейства на западния цивилизационен модел (особено след 2014 г.).

Да си против, не е вдъхновяваща, нито дори стабилна политическа или морална позиция (това го откри Бялата гвардия още по времето на руската гражданска война). Освен това, поради конфронтацията си с англо-ционистката Империя, която не защитава нищо друго освен базовите инстинкти, на Русия й е нужно да се изправи “за” нещо, а не просто „против” нещо.

Докато Русия не определи ясно и не озвучи редица духовни / морални ценности, зад които застава, днешните зигзази ще продължат, а руската политика ще се оказва несъстоятелна - в най-добрия случай.

(Забележка. Иска ми се да противопоставя на руското общество като цяло руските въоръжени сили, които освен че притежават първокласно въоръжение, притежават и много силен и категоричен характер и твърдо, като камък, съзнание и ясно разбиране какво защитават. Затова руските войници неизменно и спонтанно пожелават да си пожертват живота. Подобна категоричност липсва сред руското гражданско общество, а руските политици, които не са по-добри от онези, където и да било другаде, често се възползват от това.

Руските въоръжени сили, освен всичко друго, са организацията с най-силна историческа памет и най-дълбоки корени в руската история. Бих казал, че те са единствената организация в съвременна Русия, чиито корени са по-стари от революцията от 1917 г., а дори и много преди нея. Самият аз съм “белогвардейски” потомък и винаги ми е било странно и чудно колко са ми близки руските военни офицери за разлика от руските граждани. Често ми се струва, че има два типа руснаци, които съществуват едновременно: “новите руснаци” (това се нуждае от съответното определение) и корпусът на военните офицери (съветски или постсъветски). Тъкмо тези последните предизвикват у мен инстинктивното чувство и често ги възприемам като свое семейство. Казаното едва ли може да се нарече научно наблюдение, но това е моят личен опит.)

Има голяма вероятност Израел да провокира американска атака срещу Иран. И ако / и когато, това се случи, ще бъде началото на политическа криза вътре в Русия, защото пространството на днешната политическа неопределеност рязко ще се смали. Русия, опирайки се на своите морални и прагматични основания, ще трябва да реши дали може да си позволи да остане встрани, или не. Изборът едва ли ще е лесен, понеже по въпроса какво да се прави, няма да е възможен консенсус сред управляващия елит.

Залогът е много висок, а последиците от бездействието - непосилни. Надявам се на това, че голям военен конфликт ще има за резултат рязко нарастване на влиянието и властта на военното “лоби” в Кремъл. Фактически ще е неизбежно да се преразгледа проблема за Израел и ционизма, както и проблема за произраелското лоби в самата Русия, ако тя не желае да повтори пътя на саморазрушаването по примера на САЩ.

Ето защо концепцията за “истински суверенитет” стана един от патриотичните слогани / цели, които евразийците-суверенитетчици са длъжни да развиват (вън от зависимостите на използваните технологии), тъй като именно те сочат реалните проблеми в руската вътрешна и външна политика, които трябва да се разплетат и да се решат. Това е наистина труден и дълъг процес с победи и отстъпления. И трябва да приемем, че случилото се в изминалите седмици ще се повтори и в бъдеще.

 

“The Vineyard of The Saker”

1 април 2018 г.

Превод Илияна Велева

 

На 18 ноември 2014 г. американският журналист Ерик Зюс пише кратък коментар, озаглавен “САЩ действат като фашистка държава” (“OpEdNews”).

“Днес САЩ водят агресивна политика спрямо Русия и оказват натиск върху Европа, за да принудят държавите от ЕС да следват същата политика. Съвременната политика на САЩ по своята същност не е много различна от политиката на фашистките държави от времената на Втората световна война, когато една от основните цели бе разрушаването на Русия”.

“За американците “студената война” не приключи нито с разпада на СССР, нито след това, когато икономиката, базирана на марксизма, бе отхвърлена по целия свят с изключение на Северна Корея и Куба. На практика цялостната им политика бе насочена срещу Русия, а старата ненавист продължава да гори като въглищна мина в сърцето на Барак Обама, и цялата му военна политика е насочена към това да обслужва пазарите на американска военна продукция.”

Според Зюс ярък пример за прокарването на американските интереси в Европа е договорът с Франция за доставка на вертолетите-самолетоносачи “Мистрал” в Русия. В американските медии договорът се представя като “продажба на въже, на което французите ще се обесят”. Само че Русия, пише Ерик Зюс, не е враг на Франция, врагът са САЩ, които се опитват да убедят Петата република да откаже доставката на вече произведените и платени “Мистрал”. Финансовите загуби заради неизпълнение на договора в подобен случай няма да могат да се обезщетят, и все пак “безхарактерната Франция не се осмелява да каже “не” на Чичо Сам”, завършва Ерик Зюс своя коментар.