Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало

ДОЛУ РЪЦЕТЕ ОТ ОРЪЖИЕТО НА НАРОДА!

Е-поща Печат PDF

Последният закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ), обн. ДВ бр.73/17.IХ.2010 г., за 8 години досега е изменян и допълван общо 21 пъти.

Мотивите винаги са били, че се усъвършенстват правните норми и се синхронизира българското с европейското законодателство като членове на ЕС. Както се казва, „пътят към ада винаги е осеян с добри намерения”!

Промените стават все по-рестриктивни в изискванията към гражданите и притежаваните от тях оръжия за лов, спорт, самоотбрана, охрана, колекциониране, исторически възстановки и пр. В последните години обяснението е, че това са мерки срещу терористичните актове и организираната престъпност.

Безспорно оръжията, боеприпасите и взривните вещества са изделия с повишена обществена опасност и всяка държава през столетията е упражнявала различен контрол върху тях под претекст за защита на обществената безопасност и правовия ред, но и за да... гарантират своята власт над народа. Защото въоръженият народ е много по-категоричен в претенциите си спрямо управляващите и е в състояние при определени условия да се противопостави ефикасно на незаконосъобразните им действия, както и срещу чужди нашествия, наред с армията и силите за вътрешна сигурност.

В своята нова 140-годишна история България като държава и нейният народ са обезоръжавани няколко пъти.

Първият път е в резултат на Ньойския договор от 27 ноември 1919 г., с който България завършва Първата световна война. Под зоркото око на Съюзническата контролна комисия България е лишена от правото да притежава самолети, кораби, танкове, оръдия и съответни боеприпаси, ремонтни работилници и пр. За войската (наборната служба е премахната!) се предвиждат 20 000 пушки, за пограничната стража - 3 000 пушки, и за полицията и жандармерията - 10 000 пушки. Според договора страната ни е задължена да обезоръжи и населението си. За целта е приет „Закон за обезоръжаване на населението в България, съгласно Ньойския договор” (ДВ, година ХLIV, бр. 84 / 18.VII.1922 г.). С него се изисква, под страх от глоба 1 000 лв. и затвор до 3 месеца, в срок от 40 дни да се предадат или изземат от гражданите всички видове огнестрелно оръжие, използвано в армията – у нас и в съседните страни (трофейно), без ловното оръжие и пистолетите и револверите с калибър 6.35 мм, и цев не по-дълга от 100 мм, които се считат оръжия за самоотбрана.

Правя тази ретроспекция, тъй като 100 години след Ньойския диктат

българската армия и полицията се намират в аналогично положение.

Като че ли внуците и правнуците на господата от Ньой (ЕС) са преписали клаузите на договора, когато ни поставяха условията за приемане в Европейския съюз, но преди това за членове на НАТО. Условията бяха да се освободим от „излишните” вече оръжия и естествено, най-напред от ракетите „СС-23”, самолетите, танковете, бронетранспортьорите, артилерийските системи, а след това и от пехотното въоръжение - комплексите “Стрела”, за борба с нисколетящи самолети и въртолети, гранатомети, картечници, автомати, карабини и пр.

Сега предстои армията да започне отново да се въоръжава, като начало - срещу 4-5 милиарда от гърба на българския данъкоплатец, естествено, с оръжията, произвеждани в страните на нашите съюзници от НАТО, някои от които отдавна излезли от въоръжение!

Затова досега един след друг се навръзваха все нови и нови планове: за съкращаване на българските въоръжени сили; за премахване на наборната военна служба; за унищожаване на тежкото въоръжение и свеждането му до нищожни размери; за разпродаване на активите на армията, на военновременните мобилизационни запаси и т.н. Подобно разоръжаване постигна и полицията, включително граничната, която не разполага с „дълго оръжие” (автомати и карабини) и затова охранява българската държава (а и ЕС) с пистолети „Макаров” с боекомплект от 16 патрона!..

Но историята продължава с поетапното фабрикуване на различни „директиви” и „регламенти” на ЕС, с които постепенно се извършва обезоръжаване и на българското население, което притежава на различни основания огнестрелно оръжие за лов, спорт, самоотбрана, колекциониране, изложби, исторически възстановки и др.

Такава е и последната Директива /ЕС/ 2017/853 от 17 май 2017 г., която е „транспонирана” в проект на МВР за изменение и допълнение на ЗОБВВПИ.

В проекта дословно и безкритично се възпроизвеждат текстовете от директивата, която е „препоръчителна”, за разлика от т.нар. регламент, който е задължителен и става част от вътрешното законодателство на страните в ЕС. С нея се засягат правата и законните интереси на стотици хиляди български граждани.

Трябва да се изтъкне, че по време на действащия сега закон за оръжията няма извършени терористични актове, включително с „реактивирани” оръжия след „дезактивирането” им съгласно „Регламент за изпълнение” /ЕС/ 2015/ 2403, по реда, предвиден в чл. 91 от ЗОБВВПИ, както и с „преработени” газ-сигнални оръжия.

Най-съществено директивата от 2017 г. засяга ловците, спортистите, колекционерите, участниците в исторически възстановки, и най-много притежателите на газ-сигнално оръжие, които са стотици хиляди.

Маркирам само няколко от убийствените рестрикции.

По същество се забранява придобиването, съхраняването и употребата на нарезно ловно оръжие, причислено в категория “А”, което засяга всички ловци, които притежават „автоматични огнестрелни оръжия, които са видоизменени в полуавтоматични огнестрелни оръжия” (у нас основно АК- 47), т.е., произвеждат единични, а не автоматични изстрели.

Поставят се различни условия за вместимостта на патроните в оръжията и пълнителите и пр.

Увеличава се приложното поле на оръжията на разрешителен режим – от категория „В”. Тук, в изброените девет вида оръжия, попада и „всяко огнестрелно оръжие в тази категория, което е било видоизменено в изстрелващо халосни боеприпаси, боеприпаси с дразнещи вещества, други активни вещества или пиротехнически изделия или салютно или акустично оръжие”.

Става въпрос за обезопасени оръжия, които не могат да произвеждат изстрели по предназначение (с куршум) и се използват в театрите, киното, и пр.

Приемането на разпоредбата

практически означава край на историческите възстановки

с тези оръжия, които досега са на свободен режим и в продължение на повече от 15–20 години с тях патриотичните дружества са провели стотици изложби и възстановки на събития от българската военна история, гледани и аплодирани от стотици хиляди български граждани, включително президенти, министри, депутати, магистрати, посланици, генерали и офицери и пр.

Освен това, ако в изминалите столетия, включително т.нар. тоталитарен 45-годишен период след 9.IХ.1944 г. до 10.ХI.1989 г. е имало такива всевъзможни забрани, в музеите и гражданите отдавна да няма никакви исторически оръжия за изложби и възстановки, като „семеен спомен”, родова памет и т.н. А те са и частна собственост, а по конституция тя е неприкосновена!

Най-драконовски се посяга и на най-елементарното неогнестрелно оръжие (чл. 4, ал. 5 от действащия закон) - газ-сигналните револвери и пистолети, предназначени за самоотбрана (прекатегоризирани кой знае защо в „предупредителни”?!), под претекст, че могат да бъдат трансформирани в огнестрелни оръжия. Твърдението е нелепо, понеже конструктивно и технологично те са изработени по начин и с материали, които не позволяват такава преработка, а когато някой „оръжеен гений” извърши това, не искам да бъда на мястото на стрелеца с това оръжие, което неминуемо ще се разпадне след незначителен брой изстрели и ще доведе до наранявания, а след това и до наказателна отговорност по чл. 337 от НК...

Преди години тези неогнестрелни оръжия се продаваха на всеки български гражданин, навършил 18 г. Сега за тях, съгласно директивата на ЕС, в проекта на ЗОБВВПИ се включва нова алинея 4 в чл. 4, която гласи: „Всяко устройство, което е проектирано за изстрелване само на халосни боеприпаси, боеприпаси с дразнещи вещества, други активни вещества или пиротехнически сигнални изделия, и което може да бъде видоизменяно така, че да произвежда изстрел с куршум или снаряд чрез действието на взривно вещество, се смята за огнестрелно оръжие”.

Така тези оръжия, които преди години бяха на „свободен режим”, а преди няколко години преминаха на „регистрационен режим”, сега преминават на „разрешителен режим” наред с обикновените пистолети, револвери, карабини и пр.! Ако това не е част от дяволски план в стил „анаконда” за лишаване на населението от каквито и да е средства за защита, здраве му кажи!

Наред с това не се посочва

кой ще определя дали това „устройство” може да бъде видоизменено

по описания начин.

Не става ясно и какво ще стане с хилядите оръжия, наричани „устройства”, за които собствениците не могат или не искат да получават разрешения от МВР за притежаване!? Защото за това се изискват свидетелство за съдимост, документ от прокуратурата за липсва на висящи досъдебни производства, завършен курс за боравене с оръжие, психопреглед, отсъствие на административни нарушения през последните години, доказана необходимост и пр. и пр., които струват не само пари!

Навярно гражданите ще бъдат лишени от тяхната собственост (одържавени), съгласно закона, ако в едногодишен срок не ги продадат, дарят, заменят и пр. на правоимащо лице, без компенсация от държавата, както стана навремето с гладкоцевните пушки тип „помпа” за охрана и самоотбрана!?

Кому е нужно това и защо с директиви и закони безпардонно се ограничават правата на изрядните граждани, без да има доказана реална нужда от това?

Обратно,

престъпниците не се интересуват от директиви и регламенти,

безпрепятствено се снабдяват с истински съвременни огнестрелни оръжия и вършат с тях каквито си искат престъпления. Практиката го доказва. Но те ще бъдат облагодетелствани в тази насока с готвените промени в закона. Защото ще знаят, че срещу тях няма да се изправи въоръженият гражданин, даже с т.нар. газ-сигнално „устройство”, наричано „предупредително”. Може би за да предупреди престъпника, че гражданина не разполага с истинско оръжие и затова ще търпи всякакви насилия и издевателства?!..

И още нещо. След 2015 г. в Европа терористичните актове като правило не се извършват с огнестрелни оръжия, още повече законно притежавани, а с обикновени ножове, мачете, брадви, автомобили, отнети оръжия от органи на властта и др.

Нашето действащо национално законодателство дава достатъчно правни гаранции за контрол и защита от неправомерно използване, както и за преработване на огнестрелно оръжие, а при нарушения санкциите по наказателния кодекс и ЗОБВВПИ са основателно завишени.

В заключение ще добавя, че наред с директивите на ЕС за забрана на производство и търговия с „криви краставици”, отглеждане на „щастливи кокошки”, поставяне на огледала и гумени играчки в свинефермите, тунели за костенурките и пр., трябва да останем и без част от досегашните средства за лов, спорт, самозащита, колекциониране, възстановки и др. Така въвежданите ограничения в оръжейното притежаване е фактическа победа на престъпниците и терористите над гражданите на ЕС и вероятно не целят само да осигурят и подобрят защитата им.

Това явно е почувствано от правителството на Чехия. Затова от медиите научаваме, че министърът на вътрешните работи г-н Хованец е заявил: ”Струва ни се ненормално да разоръжаваме собствените си граждани на фона на продължаващото общо влошаване на безопасността”. Явно чехите държат на своите исторически традиции и ценят правото на самоотбрана, след като министърът е заявил в прав текст, че издевателствата на еврочиновниците над законопослушните граждани са недопустими, че гражданите не са „рискова група”, а фактор за обществената безопасност. Освен това той е инициирал подаване на иск до съда на ЕС срещу последната директива за оръжията.

Правителството на Полша също предоставя възможност на гражданите ефективно да защитават живота, здравето и имуществото си от престъпни посегателства „с всички средства”. Предлага се в НК да отпадне понятието „превишаване на пределите на неизбежната отбрана”. Съдът ще се занимава само с „особени случаи” (например ако някой застреля нападателя, когато той вече се е предал, или в гръб, ако е побягнал и т.н.).

В Унгария премиерът консерватор Виктор Орбан вижда нещата по подобен начин. Според него младите унгарци следва да придобиват оръжейна култура и отговорно отношение към огнестрелното оръжие, което от своя страна ще ги мотивира да се чувстват уверени в себе си, да се изграждат като волеви личности, които с чувство за отговорност и способност ще могат да се защитават себе си и околните.

Затова би следвало и нашите държавни ръководители да се вслушат и солидаризират с държавниците от т.нар. Вишеградска четворка, защото проблемите ни са едни и същи.

Ето защо призовавам: господа управляващи, не посягайте безпардонно на оръжието на населението. То има отношение към националната сигурност и обществената безопасност!


Полк. о.з Тодор ПРЕДОВ,

д-р по право, криминолог, учредител на НД „Традиция”

22.06.2018 г.