Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало

САМУИЛОВИТЕ БОЙЦИ

Е-поща Печат PDF

...Газеха

обрулената шума.

Спъваха се

в камъни край Струма.

Вслушваха се в птица подранила

слепите бойци на Самуила.


През долища, ниви и поляни

люшкаха се те като пияни -

бавно, длан във длан и стъпка в стъпка,

с болка пареща и с обща тръпка.


В кървавите бездни на очите

гаснеха пожари страховити

и превръщаха се в ями тъмни,

от които няма да разсъмне.


Царят - блед - изправи се край друма.

Вдигна длан към божията стряха.

И се свлече. Дума не продума.


Слепите бойци

не го видяха.

Те вървяха, яко уловени,

към дима на къщите рождени,

към гласа на лястовица мила,

към Беласица, Пирин и Рила -

там,

където, плахи и злочести,

чакаха ги техните невести,

за да срещнат своите стопани.

С благ мехлем да вържат люти рани.

И сред писък на дълбоки нощи

да им раждат

яснооки рожби.