Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало

ВРЕМЕТО

Е-поща Печат PDF

Времето ще каже...

Нощ. Звезди. И шепот от звездите.

Корени. Листа. Живот и тлен.

Тук са и на мъртвите душите.

Пак от тях съм заобиколен.

Меко пука родното огнище.

Вятърът утихне, заечи.

Само времето не казва нищо,

само то като крадец мълчи.

Зная, че каквото и да питам,

няма отговор да чуя тук...

А навън е пролет и стрехите

пеят с най-вълшебния улук.

Пеят те - без ничия заръка,

и не ми отмерват със везни

колко път ме чака, колко мъка,

колко мрак и колко светлини.

Времето ли? - времето сме ние,

стига само през дима му гъст

пролетното слънце да изпием,

да изгазим пролетната пръст.

И да помним: в нощите и дните

дим какъвто и да ни души,

че са с нас на мъртвите душите.

И до тях са нашите души.