Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало

СИСТЕМАТА, КОЯТО ТРЯБВА ДА БЪДЕ ДЕМОНТИРАНА

Е-поща Печат PDF

КРАТЪК АНАЛИЗ НА НОМЕНКЛАТУРАТА И ОЛИГАРХИЯТА В БЪЛГАРСКИ ВАРИАНТ DEJA VU ALL OVER AGAIN

 

Годината е 2018. Пет години са минали от 2013 г. И пак има протести. Дали обаче хората1 са научили нещо? Някои от исканията звучат като заемки от идеите на ДД Заедно2– „смяна на системата“, „пряка демокрация“, и др. И това ме обнадеждава. Но нека, все пак, преговорим някои понятия, за да се изясни целта на упражнението. В противен случай след пиянството на един народ ще последва поредният махмурлук на нереалните очаквания. Deja vu all over again3.

Сегашният Запад4, към който България се присъедини след 1998 г.5, е затънал в Номенклатурна Олигархия, наричана още номенклатурокрация6 – това е системата, която трябва да се демонтира! Тази система е лесно разпознавама за поколението преди 1980 г., тъй като бюрократичната номенклатурност беше залегнала и във вида държавен капитализъм, който минаваше за „развит социализъм“ у нас. Номенклатурата в Европа представлява това, което в Америка е известно като deep state, и действа като негова марионетка, прокарвайки политиката му на Нов Световен Ред. Защо тази форма на управление застрашава съществуването на планетата, е последната част на нашата теза.

ЧЕТИРИ ТЕЗИ ЗАЩО НОМЕНКЛАТУРАТА Е ВРЕДНА ЗА ОБЩЕСТВОТО

Номенклатурата възпроизвежда некомпетентността в управлението поради принципа на Питър: един кадър се повишава дотогава, докато стигне своето ниво на некомпетентност. В една система, където уволнението е трудно, броят на некомпетентните се повишава до критична маса, след която системата се срива. Тук примерите от близката история на България са доста забавни – например лицето СД, като министър на финансите в кабинета Борисов.

Номенклатурата се стреми да се възпроизвежда и стимулира форми в икономиката, които пораждат зависимост. Това следва непосредствено от точка 1. Втората част на тезата следва от стремежа на системата да демонстрира незаменимост (т.е. да администрира все повече социално-икономичсеки взаимоотношения с все по-големи трудности) по чисто бюрократичен път. Тук имам предвид всичките аграрни евро-субсидии, които изкривяват единния Европейски пазар в полза на по-субсидираните фермери от една страна – например Франция или Полша – в сравнение с такива от България7.

Номенклатурата стимулира корупцията. Това става поради провала на системата породен от нарастваща некомпетентност и излишна бюрократизация. Поради тази причина икономическите субекти се опитват да заобикалят наложените правила.

Номенклатурата води до провал в икономиката. Това за България няма смисъл да се аргументира, тъй като сме го изпитвали вече два пъти за 30 години.

ЗАЩО ОЛИГАРХИЯТА Е ВРЕДНА ЗА ОБЩЕСТВОТО?

В рамките на една страна, на мезо-ниво, концентрацията на финансовия и индустриалния капитал води до възникване на финансово-индустриална олигархия. Процесът може да се контролира до известна степен при наличие на силна държавност, но не може да се спре поради причини, които ще изложа по-долу. Процесът на концентрация води до ерозия на демократичните институции и тяхното формализиране8. На макро (над-национално) ниво олигархичният модел е двигател на глобализацията9, която води до драстично увеличаване на социалното неравенство в световен мащаб, поради оптимизацията на структурата на разходите и избягване на данъчно облагане, където и когато може. Пример за това е скандалът с неправомерните данъчни облекчения за Амазон от правителството на Жан-Клод Юнкер в Люксембург10. Същият г-н Юнкер, който понастоящем председателства Европейската Комисия.

 


Големият проблем свързан с олигархията в глобален мащаб е породен от финансовия модел съществуващ в нашата цивилизация. Банките дават заем за извършване на дейност или придобиване на имущество под сложна лихва. Математиката на сложната лихва води до ескпоненциално нарастване на дълга. Това е невъзможно в свят с ограничени ресурси и линеен темп на добиването им. По тази причина неизбежно идва момент, в който дългът не може да се заплати и колатералът се изисква. Следователно, има смисъл да се предполага, че механизмът на сложната лихва е скрит инструмент за придобиване на реалните активи, заложени под формата на колатерал11. На второ място, проблемът идва от финансовата иновация “частично парично покритие” – т.е. издаването на пари под формата на дълг за бъдещи данъчни постъпления на държавата. Тоест, държавата става длъжна на частни банки, които издават „пари“ и ги дават в заем със сложна лихва за разпореждане в икономиката. Казано просто горепосоченият механизъм превръща индустриалния капитал в собственост на финансовия по чисто паразитен начин. Процесът може да се компенсира до известна степен с ценова инфлация, но това не е стабилен механизъм и води до периодични икономически кризи.

Концентрацията на глобално ниво води до конфликти за ресурси и пазари, които водят до войни между олигархичните “елити”. Историята на Европа е добра илюстрация за това. С напредването на технологията войните стават все по-разрушителни. Следователно, на настоящия етап олигархичният капитализъм е опасен за планетата.

ПАРЛАМЕНАРНАТА ДЕМОКРАЦИЯ КАТО ФАСАДА НА НОМЕНКЛАТУРОКРАЦИЯТА

Хората се самоуправляват добре в малки групи. Аристотел поставя критерия, че гражданите на полиса трябва да се познават лично12. Това слага чертата  на към 5000 –10 000 души. По-големи образувания в миналото са се управлявали опосредствено – чрез представители. Този механизъм се възпроизвежда в парламентарната демокрация. От друга страна, за сегашното състояние на телекомуникациите парламентарната демокрация не е необходимост. Хората могат да гласуват пряко он-лайн за неща, които ги засягат непосредствено. Примерът на Швейцария, в това отношение, е показателен за работеща смесена система с елемент на пряка демокрация. Парламентарната демокрация води до създаването на „казионни“, т.е. финансирани от олигархията, парламентарно-представени партии със своите номенклатурни апарати, които създават една пъстра палитра от многопартийна номенклатура. От посочения анализ следва, че няма нужда от професионални политици – номенклатурчици.

ТЕЛЕВИЗИЯТА Е ОПИУМ ЗА НАРОДА

Перефразирам Маркс с неговата крилата фраза „религията е опиум за народа“. Под „телевизия“ тук имам предвид всички казионни медии – собственост на олигархията, например Мърдок или в Български вариант Прокопиев и Пеевски.  Казионните медии нямат нищо общо със свободата на словото – те защитават интересите на рекламодателите си, на собствениците си, или на техните патрони. Всяка позиция, изразена от тези медии, трабва да се разглежда като реклама, маркетинг или ПР. Поради кризата на модела Мърдок/CNN в световен мащаб, от известно време наблюдаваме и пряко потискане на алтернативни медии и блогове в казионните социални медийни платформи.

В заключение имаме съчетание между номенклатура, олигархия, професионални партии и прислужни медии13, които в съчетание предствляват апарата на олигархичната номенклатурокрация.

Това е системата, която трябва да се демонтира!

 

Брюксел, Белгия

 

[1] Не обичам прекалената употреба на думата „народ“. Това предполага една аморфност, в която личността се размива и личната отговорност за постъпките изчезва. Затова пък думата „хора“ предполага множество на личности – достоянието на Европейската цивилизация от Ренесанса.

[2] Дисидентско Движение ЗАЕДНО – виж на www.zaedno.mobi   и www.zaedno.TV

[3] Yogi Berra

[4] Тук имам прeдвид цялата система на OECD.

[5] След преформатиране на “елита”. Слагам началото на процеса със знаковото убийство на Андрей Луканов – виден номенклатурчик и перестройчик, а впоследствие приватизатор и градител на капитализма.

[6] Анализ на Иван Даракчиев – https://zaedno.tv/2018/10/07/the-basics-of-nomenklaturocracy/

[7] https://ec.europa.eu/agriculture/sites/agriculture/files/cap-funding/beneficiaries/direct-aid/pdf/annex2-2016_en.pdf

[8] Основен механизъм е легалното „закупуване“ на професионални политици посредством финансиране на предизборни кампании. Процесът е ясно изразен в САЩ.

[9] Изследване на екип от ETH Zurich показва, че 737 компании контролират  80% от световната икономика – https://www.forbes.com/sites/bruceupbin/2011/10/22/the-147-companies-that-control-everything

[10] https://www.ft.com/content/7ce5bf96-a83d-11e7-ab55-27219df83c97

[11] Поредица анализи на икономиста Майкъл Хъдсън – https://michael-hudson.com/2018/08/and-forgive-them-their-debts/

[12] Книга 7 на Политиката на Аристотел

[13] Presstitutes, по дефиницията на Пол Крейг Робъртс