Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало

АЗ, КОЙТО НЕ ИЗБЯГАХ ОТ ПОМПЕЙ

Е-поща Печат PDF

Смъртта е тайнство. Страх... Но край - едва ли.

Земната люлка в пустотата ме люлей.

И чувам сферите - кристалните сигнали -

аз, който не избягах от Помпей.

 

Преди разкопките да ме разкрият

свит като ембрион, тих, вкаменен -

аз просто устоях срещу стихиите.

И забравимото се вкопчи в мен.

 

Аз гледах как вий бягате надолу

към лодки и спасителни лъжи.

Окрали храмовете, вий се молехте

грехът на чужда памет да тежи.

 

Човеци. Зверове... Изчезна всичко.

Как хубав бе пустинният Помпей!

При мен останаха две-три тревички.

И слава допълзя като злодей.

 

Смениха Бог. Проучиха Вулкана.

Градът развратен станал е музей.

И само аз при себе си останах -

аз, който не избягах от Помпей.