Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало

МАРШ 1878

Е-поща Печат PDF

Боян АнгеловНа 11 декември, в литературния салон на Издателство „Захарий Стоянов“, в дома на Тракийските дружества, в София, се състоя премиерата на стихосбирките „Последна риза“ и „В сянката на хоругвите“ от поета Боян Ангелов - председател на Съюза на българските писатели.

Пространен доклад за неговото творчество прочете проф. Чавдар Добрев, който поради своя обем и значение, както обяви чл.кор. Иван Гранитски, ще бъде поместен в сп. „Везни“.

Свой прочит на стиховете, преглед на пътя и достиженията на поета Боян Ангелов, сподели и Петър Анасаров, редактор на неговата първа стихосбирка - „А върху ножа – детелина“ (1985г.).

Вълнуващо изказване пред многобройната публика направи Георги Йорданов, когото българската културна общественост, заради неговите непреходни заслуги към българската литература и словесност, и всички изкуства, остави завинаги на длъжността Министър с главна буква.

Събитието завърши с авторски рецитал и дарствени надписи за всички, които успяха да се сдобият с книга от Боян Ангелов.

 

ПАВЕЛ БОБЕКОВ

 

Три дни

вали,

вали,

вали

над пряслопи и угар…

Небето зло

като че ли

не знае нищо друго,

освен да лее мътен дъжд

и мълнии да мята.

Сега е време

всеки мъж,

целунал свободата,

да мре за нея…

Ала жал

душата ми разнищи.

Барутът

стана черна кал,

ще стане пепелище

градът, където се родих.

Крещящата тревога

от хората до мене

скрих,

от себе си -

не мога.

Прииждат ордите…

върви

обезумял аскерът.

Треви, омълнени треви

от грохота

треперят.

Кръвта, последната цена,

която робът плаща

за глътката виделина,

е ясна

и искряща.

Но щом

събрахме мъжество

да разсечем ярема -

или смърт,

или тържество!

За нас

път среден

нема!

 

МАРШ 1878

 

Благослови ги хъшовете, Боже,

защото всеки хъш високо там е,

където

обичта

ръкоположи

в небето му

едно Самарско знаме!


Благослови ги, Боже, канарите,

в които се пречупи ятаганът

и към които

спускат се орлите,

тъй както

се разплисква океанът!


Благослови и даскалите бледи,

захвърлили калема и буквара

и изковали

нашите победи,

сред планината,

назована Стара!


Благослови и руските солдати,

пристигнали

от северните степи -

целунали смъртта и свободата,

замръзнали

сред пропасти свирепи!


Благослови и царствената птица,

която

своето гнездо намира,

а аленият химн

„Шуми Марица…”

от нас и от вселената

извира!…

 

ДЕМИР ХИСАР

 

„Ако загина на война,

жал никого не ще попари.“

Димчо Дебелянов

Траншеите в предутрининя хлад

не чакат нещо ново да се случи.

Войниците се взират в воя млад

и в своя светозарен подпоручик.

Октомври с влажни облаци гребе

на угарите тъмната позлата.

Дими демирхисарското небе

и слуша стоновете на войната.

Снарядите са братя на смъртта,

шрапнелите са нейните дечица.

Октомври сочи лобните места,

а гарванът – най-траурната птица -

обхожда труповете с дрезгав грак,

прелита над ранените страхливо.

Не подозира, че е вечен знак

за всичко мъртво

и за всичко живо.

Припада нощ…. Като разкъсан стон,

кавал глада на горестта засища,

а римите от някакъв шансон

потъват в спомени и коренища.

И гарванът разперил е криле,

обхожда своето богатство жалко.

Непобедено, бойното поле

заспива,

но с един поет

по-малко.


 

Още по темата