Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало

БАЛКАНИТЕ СЛЕД СТУДЕНАТА ВОЙНА

Е-поща Печат PDF

Така се казва излезлият наскоро в  Анкара сборник от статии, редактор и съставител на който е  доцент Ибрахим Кямил (роден в България), преподавател в Тракийския университет в гр. Одрин. В него той е успял да привлече голяма група свои колеги, специалисти по нова история, а някои от статиите са написани и от самия него.

Обемът на сборника достига 700 страници (голям формат), което и при най-голямо желание не позволява да бъде предаден дори и в най-едри щрихи. Затова по-важно е да се изтъкнат задачите, която са си поставили да разгледат авторите. Хронологическите граници на сборника надхвърлят периода 1990-2015, тъй като в него са намерили място не малко и такива, станали в предшестващия период (1945-1990 г.).

Това което впечатлява най-силно е, че нашите турски колеги обърнали своя поглед към най-новата история на Балканите, настъпила след края на Втората световна война, последвана и от периода на Студената война. Изложението във всички статии приключва до 2015 г., която сама по себе си няма роля на разграничителна граница. Това е доста дръзко начинание. Добре известно е, че мнозинство историците у нас и в другите страни отбягват да навлизат в тези два хронологически отрязъка, тъй като събитията, които са станали през тях и особено през втория не са още “кристализирали”. За много от тях изворовата база е доста оскъдна по понятни причини.

И все пак сборникът е налице. Веднага трябва да изтъкнем, че пред нас е един научен труд, в който статиите са подплатени не само със специализирана литература, но и с богати статистически данни. Изложението върви по две линии – от една страна политическото развитие на всяка една от балканските държави и от друга – отношението на великите сили към Балканския регион през двете исторически епохи.

Знае се, че още в хода на самата Втора световна война лидерите на САЩ, Великобритания и СССР при срещите си в Техеран, Ялта и Потсдам широко обсъждат въпроса за следвоенното устройство на света. Авторският колектив съзнателно е ограничил своето внимание само върху съдбата на балканските държави – Гърция и Турция попадат към западната зона, а останалите - в Източната с всички произтичащи от това последствия за тях. Като разделителна линия между тях Желязната завеса просъществува от края на Втората световна война до началото на 90-те години, когато настъпи разпадането на СССР и останалите други държави от Източния блок.

Авторите не крият, че развитието на балканските държави през този период е съпътствано с преодоляване на редица препятствия – на първо място възстановяването на икономическия живот на страните, станали жертва по време на световната война на хитлеристката агресия – Гърция и Югославия. И на второ – обърнато е внимание и на острата стагнация, произтичаща от разделителна линия на Желязната завеса, която възпрепятстваше развитието не само на политическите, но и икономическите и културните отношения между държавите от двете страни на завесата. Сътресения настъпват и вътре в двете половини на Балканския полуостров, предизвикани от влошаване на отношенията между СССР и Югославия в края на 40-те години, което довежда и до влошаване на отношенията с последната и от останалите балкански социалистически държави. Още заглъхнал този конфликт, когато последва и следващият - между СССР и Албания, довел до напускането на последната от Съвета за икономическа взаимопомощ и Варшавския договор. Не са отминати и конфликтите от другата страна – в Турция се извършват два военни преврата, а в Гърция – един.

Изводите на авторите, до които стигат са, че факторите и обстоятелствата , които слагат край на Студента война в Европа не са събитията в двете части на Балканите, а съвършено други - разпадането на СССР и на целия Източен блок в Европа. Тези констатации отговарят на историческа действителност и не можем да не се съгласим с тях.

Според авторите на сборника, новата обстановка, създадена в Европа след края на Студената война се оказва също така не по-малко драматична от предшестващата. На Балканите специално този процес проличава най-ярко по време на разпадането на следвоенна Югославия. Опитът на белградските ръководители да предотвратят (дори със сила) разпадането на федерацията се оказва неуспешен. Всяка една от бившите югорепублики - коя по-рано, коя по-късно, успява да се откъсне от федерацията и да се обяви за независима държава. Първи в НАТО и Европейския съюз обаче влизат не те, а България и Румъния. Всички бивши югорепублики, в това число и Сърбия, също не крият своето открито желание да станат членки на двете организации. Някои от тях като Словения и Хърватия вече са приети, а други като Македония - вече е на прага пред вратите на НАТО...

Разбира се, много от процесите започнали на Балканите след края на Студената война, продължават и след отпечатването на сборника. И това е съвсем естествено, тъй като животът в тях продължава и след 2015 г.. Поради същите причини, вън от погледа на авторите в сборника е останало и председателството на Европейския съюз от България в първата половина на току-що изминалата 2018 г. (по силата на ротационния принцип ) и усилията, които тя положи за нормализиране на обстановката в Западните Балкани.

Не е отмината и позицията на великите сили към тази тенденция на балканските държави. – докато САЩ, Великобритания, Франция и другите страни от Западна Европа всячески стимулират този на балканските държави, Русия заема диаметрално противоположна позиция. Развоят на събитията показва, че последната губи постепенно своите позиции не само в Гърция и Турция, но и в някои от бившите социалистически страни. При все това, в позициите на Румъния и България са налице съществени нюанси – докато в Букурещ се придържат почти изцяло към прокламираните евроатлантически ценности в София се опитват да следват една по-балансирана позиция, на избягване на остри конфронтации в региона, които не са от полза не само на България, но и за другите балкански държави. От друга страна, Турция зае съвършено нова позиция спрямо САЩ и Европейския съюз от една страна и спрямо Русия – от друга. В каква степен ще се развият тези процеси на Балканите е трудно да се каже. Едно особено важно нещо, застъпено от авторите на сборника е, че в своите външнополитически действия в периода след края на Студената война балканските държави се опитват да действат от позициите на своите собствени национални интереси. Доколко обаче те успяват при силно обтегнатите отношения между Европейския съюз и САЩ с Русия, предизвикани от някои по-нови събития, настъпили в последните няколко години, е въпрос, на който в сборника не е отделено място, тъй като той излиза от печат преди те да се появят налице.

Заслугата на разглеждания сборник се състои в това, че той излага, както вече посочихме и по-горе, обективно, възгледите на част от турските изследователи към събитията от най-новата история на Европа и по-специално на Балканите, към които проявяват интерес не само българските историци, но не малка част и от нашата общественост. Това, за което може да се съжалява, че статиите са публикувани само на турски език, което сериозно ще възпрепятства българските читатели.


Милен Куманов

Десислава Костадинова