Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало

АЗ ВЪВ ЗЛИ БОЕВЕ ПОЛОВИНАТА СВЯТ

Е-поща Печат PDF

Владимир ВисоцкиАз във зли боеве половината свят

извървях, изпълзях с батальона,

и за мойте заслуги се върнах назад,

към дома, в санитарни вагони.


Ето - вижда се родния праг -

камионът пред къщи пристига.

Аз немеех и гледах над покрива как

по-различно димът се издига.


Но прозорците нямаха сили да спрат

поглед в мен. И стопанката - също.

Не припадна тя в сълзи на силната гръд,

само плесна с ръце - и във къщи.


И залаяха псета по мен.

В полутъмния пруст, пред вратата,

в нещо чуждо се спънах, прекрачих вдървен,

но не можех да мръдна нататък...


Там един неприветлив стопанин видях,

който с мойто место разполага.

С мой пуловер, до него - жена ми... Разбрах

за какво бях облаян на прага.


Значи, докато аз пълзешком

съм напредвал - навъсен - през риска,

всички вещи разместил е той в моя дом,

подредил ги е както си иска.


Чрез могъщия бог на войната снаряд

след снаряд в нас изстреля небето.

Ала смъртната рана дойде изотзад

и застина измяна в сърцето


До земята им се поклоних

и едва си отворих устата:

«Извинете, че в този чужд дом се отбих,

вероятно съм сбъркал вратата.


Мир на вашия дом пожелавам, любов,

разбирателство, хляб на софрата.»

Той едва ли ме чу - този мой благослов

бе за него в реда на нещата.


С пода заедно се олюлях.

Но не тръшнах вратата. Когато

си отидах, прозорците само видях

как поглеждат след мен виновато.


 

 

Още по темата