Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало

ПРОНИКНОВЕН ТЪЛКОВАТЕЛ НА РУСКАТА ДУШЕВНОСТ

Е-поща Печат PDF

Владимир ВисоцкиНа 26-ти януари т.г. Творческо обединение „Зора“ и българо-руският клуб „Дружба“, при сдружение „Евразия“ проведоха за първи път в гр. Плевен матине, посветено на руския поет, бард, актьор и режисьор Владимир Висоцки. Залата се оказа тясна да побере всички желаещи да почетат паметта и изкуството на Володя, както свойски и от обич го наричат помежду си. В изпълнение на Нина Тодорова, Надежда Суханска, Виолета Ангелова, Даниела Заркова и др. звучаха негови стихове на руски и в превод, а Валентина Атанасова му бе посветила собствено стихотворение.

Един от най-добрите изпълнители на неговите песни – Атанас Рачев – Маестрото, изправи публиката на крака. Тя, заедно с него, пееше песента за капризните коне, изповедта на Висоцки „Аз не обичам“, „Утринна гимнастика“, „Той не се върна от боя“. Всички тези песни и приживе на поета държаха будни цели поколения, за които войната и героизмът на съветските хора и невъобразимите им страдания не бяха кадър от филмите, които ги пресъздаваха, а бяха собстевеният им живот, бяха тяхна съдба и болка. Те приемаха Висоцки, като един от тях – фронтовак, танкист, артилерист, летец, може би защото Володя най- вярно пресъздаваше страшната картина на войната и стоицизма на руския човек. И те го приемаха за най-проникновения тълковател на руската душевност, техен съвременник – честен, мъжествен и благороден.

 


Честването на Висоцки, неговата 81-ва годишнина, съвпадна и с една друга дата - 75 годишнината от края на блокадата на Ленинград. Онези страшни 872 дни и нощи, в които градът на Петър и на Революцията, не само написа с кръвта си и честната правда на героизма, но и остави не изтриваема диря в паметта на поколенията – не се предаде, издържа и победи! И тази страница от страшната войната също присъства в творчеството на Висоцки:

 

„От стужи даже птицы

не летали,

И вору было нечего украсть,

Родителей моих в ту зиму ангелы прибрали,

А я боялся - только б

не упасть.!“

 

Владимир Висоцки е неповторимо явление в духовния живот на Русия, на руския народ. Няма съмнение, че ако не бе си отишъл толкова рано, той щеше да създаде онова, необходимо и непреходно за всеки човек, творчество, в което човекът е човек, мъжът е мъж, а другарстовто и приятелството са до гроб. Изглежда хора, като Владимир Висоцки се раждат в точно определени времена. Те идват при нас и после си отиват пак в един определен миг. Може би защото там горе всичко е предопределено. И за това ги помним.

 

 

И ще ги помни и днес и утре и Русия и руския свят, защото всяка човешка душа в него ще има потребност някой да й вдъхва кураж, да възпява другарството, да поема върху себе си огъня, за да може да побеждава животът във вечната битка със смъртта. Като в неговата песен за летеца:

 

„Их восемь - нас двое. Расклад перед боем

Не наш, но мы будем играть!

Сережа! Держись, нам

не светит с тобою,

Но козыри надо равнять.“