Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало

ВОПЪЛ

Е-поща Печат PDF

Родино, ти си плаха като птица

прогонена от лятното гнездо.

Не ще да чуе никой твоя писък,

не ще да види срутения дом.


А ти протягаш немите си длани.

Ти гледаш жално твоите чеда

и питаш: – “Кой кога ще ви нахрани?”

Мълчат.

А полудивата вода


нахлува вместо кръв във твойте вени.

Слабеят сили. Свиваш рамене…

Не мога да те гледам унизена

и ме е срам, че си на колене.


Но как да стигна жежките ти тайни,

прекършения дух да възродя?…

Аз скоро ще си ида. Ще остане

неотменена твоята беда.


Ще легна с тия, дето те възпяха

и дето се превърнаха на прах.

как да им кажа, че си още плаха?

Как себе си да утеша?

А тях?


 

Още по темата