Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало

ДУМИ ЗА НАДЕЖДАТА И ЗА КНЯЗЕТЕ НА МРАКА

Е-поща Печат PDF

Минчо МинчевСтатията на Александър Гочев “За демокрация с човешко лице”, която предлагаме на нашите читатели, е трезв авторски поглед към вечната борба между имащите всичко и онези, които нямат нищо.Тази борба не е нова. Тя се води откакто свят светува. Нейната кулминация беше осъществена през миналия век под лозунга "Пролетарии от всички страни, съединявайте се!", когато подир толкова загуби тежки на света се роди държавата, а по-късно и империята на плебса – СССР. Тази първа държава на плебса създаде доста неприятни преживявания на имащата класа. Просто защото на световния небосклон изгря звездата на надеждата. И светът повярва, че има Алтернатива. Но класата на всички, които твърдят, че боговете са техни братя се съсредоточи и изобрети нови механизми за контрол на "опасната червена енергия на класата на плебса". Принципиално нови изобретения бяха методи за идеологическо манипулиране, подсилени със старата технология на разбиване и противопоставяне  на единството на "класата". На множество враждуващи една с друга групи. Допълнителна нова специфика на споменатата вечна борба придаде и глобалната експанзия на финансово-индустриалния капитал, който прокламира появата на новия враг - Националната държава. Двеста години след великата Френска революция, светът трябваше да си припомни, че революцията не само изяжда децата си, но унищожава и най-великите свои творения.

На този фон, става все по-очевидна и сериозната криза на неолибералната идеология, която е в братско сдружение с идеологията на неоконите, сиреч неоконсерваторите. Разликата между двете идеологии, не е по същество. Тя е само в някои нюанси, но причините, които поражда този кризисен процес са общи. И това са отсъствието на принципиален противник, след разпадането на СССР. Допълнителен катализатор в процеса е  наличието на, относително алтернативни медии и най-вече невъзможността, поне засега, да се контролира информацията в социалните мрежи. Резултатът е паническо и истерично неолиберално поведение, което води от абсурд към абсурд поради откритото противоречие с основните свои мантри: свободата на словото, на печата и правата на личността! Напоследък, обаче, излиза на показ и една отявлена атака срещу науката, което оформя и новите изпитания за разума. Свидетели сме на непримиримо  противоборство между джендърно-социалното инженерство и генното инженерство. Ако се довери на разума си, човек би трябвало да е на страната на науката, т.е. на генното инженерство. И сигурно няма да сбърка, защото в основата на неговия исторически оптимизъм стои надежда, че все пак е възможно лечение на заболяването с диагноза „идеологически кретенизъм“. Разбира се, след откриване и изучаване на гените, които го викат за живот. Но и на друга фронтова линия трябва да се сражава разумът.

 


Погребван и отричан непрестанно от неолибералната идеология, марксизмът показва удивителната способност да възкръсва от небитието. И се завръща след всеки опит да бъде дискредитиран, оплют и изчегъртан дори от знанието за обществото и икономиката. Оказва се, за неудоволствие и ярост на отрицателите си, че той е като сянка на капитализма. Върви с него неотлъчно и го изобличава.  И обяснява. Затова му търсят цаката непрестанно. Напоследък съответните централи, изглежда, са осъзнали, че като всяка сянка и той може да изчезне само в условията на пълен мрак. Казват, че такова отсъствие на светлината има само в гроба. И понеже никой не бърза за там, има подозрение, че засега капитализмът ще се опита да избяга от сянката си по пътя на тоталното и всеобхватно мракобесие. Но кой-кого, ще покаже историята. Фукуяма вече си призна, че раничко е прокламирал нейният край.

И това е добре: капитализъм, марксизъм и история, която предстои да се случи.

Да живее социализмът!

Накрая, в тази статия са разгледани проблемите в частност и на националния ни политически елит, който, както се и полага, е зает главно с борбата за власт. В нея за сега не се забелязват идеологически различия. Това е позната картинка в почти всички държави, където си помислиха, че марксизмът е овехтял и няма нужда от идеи.

От това, разбира се, се възползваха известните от историята съдружници в престъплението; и най-големите революционери – князете на финансовия капитал.

И на мрака, разбира се.

Но още не е вечер!