Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало

Зад „Съединението прави силата“: ЗАКОДАТЕЛСТВО НАСЪН?

Е-поща Печат PDF

„Настана вечер и в страната на глупците закипя трескава работа“

(А. Толстой, „Златното ключе, или приключенията на Буратино“)

 

Демонстративното напускане на парламента не е ново явление за България. Още при Великото народно събрание една група от 39 сини депутати излезе в гладна стачка в знак на протест срещу новата Конституция. По-късно един от „сините“ стачници, Георги Марков,  днес депутат от ГЕРБ, стана конституционен съдия. Като такъв оценяваше, дали приетите закони са в съответствие с „комунистическия“ основен закон на страната, срещу който беше гладувал. Но, когато след предсрочните парламентарни избори през 2013 г. ГЕРБ напуснаха парламента и цяло лято загаряха по плажовете, протестирайки срещу намерението на кабинета Орешарски и подкрепящите го БСП и ДПС да назначи Делян Пеевски за шеф на ДАНС, едва ли са подозирали, че светлият им пример ще бъде използван от други срещу собственото им правителство. Тогава никой от ново излюпените парламентарни „протестъри“ не върна парите, изплащани на всеки народен представител, дори да не е стъпвал в парламентарната зала. Да не говорим за депутатите-риби, които нито веднъж не са се изказвали от парламентарната трибуна. Или за онези, които сричат предварително написани им текстове, сякаш не са ходили на училище. Законотворчеството на този „матриял“ е такова, че превръща Народното събрание в най-мразената институция в България. Последното социологическо проучване показа, че докато одобрението на дейността на президента е 51%, а това на правителството - 27%, рейтингът на парламента е едва 14%. Ако България беше наистина парламентарна република, а не премиерска автокрация, щеше ли Народното събрание да събира толкова недоверие и презрение от страна  на гражданите?

 

Георги Марков

 

Явно мантрите за политическата и финансова „стабилност“ на България, за инфраструктурния размах на правителството, за глобалния престиж и личния принос на Борисов за евроатлантическата интеграция на Западните Балкани, вече не минават. „Почини си, бе човек!“, посъветва го неотдавна Георги Марков. Съветът обаче няма да мине, докато в средите на ГЕРБ Бойко Борисов минава за непогрешимо божество. Третият управленски мандат на Борисов не прави изключение. Култът към личността на лидера се разширява право пропорционално на скандалите и фалшивите „успехи“, а 44-тото Народно събрание ще се запомни най-вече със законите „ден до пладне“, внасяни, гласувани, променяни и отменяни от „партията на стабилността“ ГЕРБ и нейните „присъдружни“ от ОП, „Воля“ и ДПС. Това поражда напрежения, които Цветан Цветанов обяснява с „доброто управление“ на ГЕРБ. Накрая, „чул гласа народен“, се намесва лично Бойко Борисов и разпорежда „ремонт на ремонта“. Или хвърля през прозореца милиони, за да спре уличните протести. И това се пропагандира като „успешно управление“! Представяте ли си, какво щеше да стане, ако управлението не беше толкова „добро“, „успешно“ и „стабилно“? Дали пак щяхме да сме най-бедната и корумпирана страна в Европа?

“Залудо работи, залудо не стой!“

Но нито през първия, нито през втория управленски мандат на Бойко Борисов, привилегията на депутатите да получават възнаграждение и без да ходят на работа не беше поставена под въпрос. Нито пък беше направен опит да се въведат качествени критерии за оценка на законотворческата дейност на „народните избраници“. За тях остана валиден един от най-погрешните принципи на българина: „Залудо работи, залудо не стой!“. И, като своеобразно продължение на този девиз - циганското разбиране за разпределението при комунизма: „Работил, не работил, ядеш!“ Например депутатът от ПГ на ДПС Делян Пеевски години наред не е влизал в НС, но не му пречи да използва депутатския си имунитет, като щит срещу нездравото любопитство към неговия „контрабанден бизнес с цигари“. Някой да е поискал Пеевски да върне джобните, които му се полагат според действащия Правилник? Щом обаче депутатите от ПГ на БСП напуснаха парламента в знак на несъгласие с приетите от мнозинството (включително и ДПС) поправки в Изборния кодекс, „работливците“ в НС решиха да ги накажат, променяйки Правилника за дейността на Народното събрание. По-точно, лишавайки отсъстващите от полагащите им се по действащия досега Правилник 1000 лева, или 1/3 от депутатското възнаграждение. Само страхът от негативната реакция на ДПС накара ГЕРБ и патриотите да отложат приемането на замислената санкция.

Тук обаче възниква въпросът: дали депутатите от ГЕРБ и „присъдружните“ им партии, участвали в среднощното парламентарно бдение на 14 февруари т.г., изобщо заслужават някакви пари? Защото само два дена по-късно, по нареждане на Бойко Борисов и Централната изпълнителна комисия на партията, герберите се отказаха от приетите поправки и внесоха предложение за връщане на стария праг на преференциите, за избор на нова ЦИК и поетапно въвеждане на машинното гласуване. Преди това председателят на правната комисия Данаил Кирилов - „Който е за машинното гласуване, той подкрепя Николас Мадуро!“. Излиза, че не само „Инвест банк“ приема парите на Мадуро, а и управляващите възприемат машинното гласуване, което съществува „само“ във Венецуела и Индия. Впрочем, машинно гласуване има и в САЩ, но то не боде очите на нашите евроатлантици. Осъдително е само това във Венецуела. Щом Мадуро бъде свален, машинното гласуване отново ще стане гарант за честни и прозрачни избори.

Правителството и ПГ на ГЕРБ, естествено се разграничават от поддръжниците на законния венецуелски президент и застават зад опозиционния лидер Хуан Гуайдо, назначен от Тръмп за „временен президент“. Борисов дори го нарече „законно избран президент“, въпреки че Гуайдо не се е явявал на никакви президентски избори. Очевидно нашите управляващи не се притесняват никак от ролята на „клатимадури“ спрямо президента на Венецуела, където дори нямаме посолство и посланик.

Преоблякал се Илия...

Що се отнася до законотворците от парламентарното мнозинство, за качество на извършената работа, подобно на тяхното, частните фирми фалират, или плащат солени глоби. Освен това биват оплюти от гражданите, подобно на „Джи Пи Груп“ заради ремонта на „Граф Игнатиев“ в София и асфалтирането на пътя убиец в Своге. А в „държавната фирма“, наречена Народно събрание, се приемат лобистки и то калпави закони, които започват да се ремонтират, преди да е минал и един месец от обнародването им в „Държавен вестник“. Други, не по-малко калпави, остават, но не се изпълняват даже от Народното събрание. Например, въпреки че според Закона за ЦИК, предвиждащ мандатност при избора й, настоящата комисия трябваше да се разпусне на 21 март 2019 г., управляващите се опитаха да „удължат“ нейния мандат до европейските, защо не и до местните избори. Притиснати от обществената реакция, бойкота на БСП и заповедите на лидера си Борисов, ГЕРБ се „съгласиха“ съставът на ЦИК да бъде подменен. Отстъпиха и за прага на преференциите, и за единия протокол в изборните комисии. Но не и за машинното гласуване във всички секции, което трябваше да бъде осигурено технически до края на 2018 г.. И сякаш за да поддържат напрежението, породено от „доброто управление“ и безумията в нощта на католическия „Свети Валентин“, оставиха предложението си решенията в изборните комисии да се вземат с обикновено мнозинство от 50+1. Както и това гражданите да нямат право на касационни жалби до ВАС. Що се отнася до преференциите, НФСБ, ДПС и „Воля“ продължават да ги отричат с абсурдния аргумент, че някои олигарси можели да си напазаруват кандидати; и, плащайки на когото трябва, да ги уредят за европейски или национални депутати. Само че нали листите се изготвят от ръководствата на самите партии? Значи, ако в тях има продажни кандидати, виновни са преди всичко съставителите на тези листи. Вместо да признаят този факт, от ДПС, ПП „Воля“ и НФСБ се заканват да изключат избраните с преференции свои депутати, ако не се откажат от депутатските си места. Колко либерално, демократично, евроатлантическо и патриотично?!

„Преоблякъл се Илия, погледнал се – пак в тия!“, гласи една народна мъдрост.

“Здравите сили“ и техния успех

Парламентарното мнозинство първо обяви, че ще чака ветото на президента върху скандалните текстове, както и евентуалното тълкувателно решение на Конституционния съд, при условие, че омбудсманът Мая Манолова го сезира. Само че, нито президентът можеше да наложи вето, нито Конституционният съд да се произнесе по законодателен акт, който не е обнародван в „Държавен вестник“. А, когато президентът Румен Радев обяви, че налага вето върху скандалните поправки в Изборния кодекс, Валери Симеонов и Волен Сидеров съобщиха на съвместна пресконференция с Цветан Цветанов, че ще отхвърлят ветото на държавния глава. По-късно и от ВМРО „размислиха“ и решиха да се присъединят към общия хор, обявявайки за юридически несъстоятелни мотивите на Радев. По този начин държавният глава постигна непостижимото: обедини изпокараните патриоти и ГЕРБ. Срещу себе си. На 05 март правната комисия в НС отхвърли ветото на президента, а на следващия ден то беше разгледано като първа точка от дневния ред на парламента. Резултатът можеше да се предвиди: отхвърляне! „Здравите сили“ отбелязаха още един „успех“..

Ерго, както прогнозира Корнелия Нинова, връщането на БСП в парламента заради президентското вето се обезсмисли. В такъв случай, внесеното от ПГ на ГЕРБ предложение за частично връщане на старото положение с преференциите и подмяната на ЦИК е или лицемерие, или символично харакири, което ще има негативни за управляващите последици. Получава се един омагьосан кръг, при който ролята на „единствена опозиция“ в НС ще играе „присъдружната по някои въпроси“ партия  ДПС. А това дава възможност на нашите фалшиви либерали да извиват ръцете на Бойко Борисов, както те си знаят. И „по-лесното“ (заради отсъствието от парламента на ПГ на БСП, б.а.), орташко законотворчество ще демаскира герберите и патриотите, които се заканваха „да изчегъртат“ ДПС от властта. Така, без да се регистрират, депесарите в НС ще дишат във врата на управляващите, принуждавайки ги да спрат всякакви командировки, за да поддържат кворума. Сбогом, молитвени закуски в Белия дом, сбогом европейски, азиатски и африкански екскурзии за „обмяна на опит“! Разходките до чужбина остават привилегия само на министрите и техния председател Бойко Борисов.

Може ли парламент, който едва осигурява кворум, да свърши нещо полезно и „реформаторско“? Не!

Забравете думата „реформа“:

безформеното не може да се реформира! Още повече, че и малката коалиция „Обединени патриоти“, както и голямата такава, са обединени единствено от омразата си към президента и неистовия си мерак да останат във властта до края на мандата. В противен случай Борисов ще се запише в историята, като премиер, който не е доизкарал нито един мандат. Но, при кавгаджийски настроените му „патриотични“ коалиционни партньори, довършването на мандата изглежда все по-малко вероятно. А след трето „хвърляне на пешкира“ – я камилата, я камиларят. Който твърди, че бойкотът на БСП няма да постигне целите си, да си спомни как след предходното й напускане на НС, изхвърча от стола си председателят на парламента Димитър Главчев. Той изтълкува Правилника за дейността на НС както дяволът чете Евангелието и беше „посъветван“ от Борисов да се оттегли. Възможно е евентуалният ремонт на Правилника, предложен от председателя на правната комисия Данаил Кирилов, да вземе и неговата сънлива „капачуна“. Защо не и тази на председателя на ПГ на ГЕРБ Цветан Цветанов, за чиято политическа кариера Петьо Цеков предвижда два кошмарни сценария: Цветанов премиер и Цветанов президент. („Сега“/02.03.2019). Но няма съмнение, че ако ГЕРБ загуби надпреварата с БСП за ЕП, пръвият, който ще бъде замерен с камъни е Цветанов. Борисов е баща и вдъхновител на всички успехи и победи, а за Цветанов е определено да завежда провалите. В това число той носи упреците  за поведението на „присъдружните“ на ГЕРБ партии и техните водачи.

Впрочем, изборите за ЕП още отсега изпокараха вождовете на трите съставни партии на ОП, двама от които почти се само номинираха за водачи на отделни листи. При това, в различни коалиционни конфигурации. НФСБ изглежда ще се съортачи със СДС; ПП „Атака“ се прегръща с партията на „консерватора“ Николай Бареков, а ВМРО се оглежда за бъдещ коалиционен партньор, който да се съгласи Ангел Джамбазки да оглави общата листа. Като резултат в ЕП може да не влезе нито един „обединен“ патриот. Толкова по-добре за ДПС, което може да си върне позицията на трета парламентарна сила и балансьор след евентуалните предсрочни, или редовни парламентарни избори.

Докато „патриотите“ се наумуват, „либералите“ се налудуват! Тогава една явна коалиция ГЕРБ-ДПС няма да е никаква изненада. Нищо, че в миналото Борисов и Доган взаимно се обвиняваха в „поръчване“. Много вода изтече от тогава и Доган вече е собственик на ТЕЦ Варна, а не само хидролог и инициатор на проекта „Цанков камък“. Не е късно и за Делян Пеевски да оглави някоя държавна структура, като ДАНС. Защото вече сме 2019 г. и ДПС подкрепя ГЕРБ при всички гласувания, подсказани от американския посланик Ерик Рубин. И, дори когато взетите под чужд натиск  решения са против националните интереси на България, депутатите ще получават своите тридесет сребърника. Нещо повече, те се само наградиха с по 300 лева увеличение на заплатите, сиреч с по една минимална пенсия в края на този мандат. Ето защо на фасадата на Народното събрание, под „Съединението прави силата“, може да се сложи девизът: „Не е луд този, който изяжда две баници, луд е този, който му ги дава!“. Или след одобреното - отново в отсъствието на БСП - присъединяване на Северна Македония към НАТО, да се допише Ботевият стих:

„Нов кърджалия, в нова полуда,

Кой продал брата, убил баща си..“

 

 

Някой ден македонските „историчари“ може да притурят и тази наша съмнителна „заслуга“ за евроатлантическата интеграция на Македония, към греховете на „Царя Обединител“ Борис Трети. И към тези на българските администратори, участвали в събирането и изпращането на евреите от Македония и Беломорието към пещите на смъртта в Треблинка. Нямало било фашизъм у нас ли?! Който твърди това, да прочете приетия през декември 1940 г. Закон за защита на нацията. И тогава, както и сега българските управници са били убедени, че са се наредили на печелившата страна. Известно е какво „спечели“ България от присъединяването си към оста Рим-Берлин-Токио. И как свършиха някои от вдъхновителите и авторите на тази авантюра. Въпреки трагичните грешки на управляващите в Третото българско царство, днешните им наследници се стараят с всички сили да ги надминат. От една страна се „зъбят на тирана“ Путин, за да се харесат на Тръмп и Мей; от друга се облизват за руски природен газ и довършване с руско участие на АЕЦ „Белене“; от трета, допускат хора, като Соломон Паси и Елена Поптодорова, да призовават за разполагане на американско ядрено оръжие у нас и натовска ВМС база в Черно море. Благодарение на такива шизофренни брътвежи България е заприличала на психиатрия, в която фалшиви доктори лекуват с аспирин мними луди, убедени, че пациентите им са просто глупави. И, че когато някой е роден глупав, то е завинаги! За пакостите на глупаците на власт, обаче, плаща народът, който „им гласува“.

„Всички събития в историята, казва Хегел, се случват по два пъти“. А Маркс добавя: „Първия път, като трагедия; втория – като фарс!“.


 

 

Още по темата