Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало

ФИЛОЛОГИЯ

Е-поща Печат PDF

На Ристо Койвисто


Финландецът, живял в България, ми каза,

че паузите в техния език не са мълчание

и често изравняват се по смисъл с думите,

а ние с непрестанното си бъбрене

запушваме пролуките на смисъла;

(това, последното, той закодира в пауза,

обаче

учтивата му северна усмивка

допълни неизреченото.)


Можех ли да възразя? Отколе

в земята, дето все докрай не зазорява,

май празнодумците са глашатаи,

а мъдреците ни напускат рано,

смъртта заключва вещите им устни.


И слънцето все тъй трепти, захожда,

но млад юнак си коня не извожда

и ако мерне се развята грива –

то не на бой, а на пазар отива,

и аз започвам вече да се плаша,

щом някой думи изведе на паша,

щом им засвири сладко със кавала…


Прав си, потомъко на Калевала.