Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2011 брой 26 Ще се изправим ли пред една възродена Османска империя?

Ще се изправим ли пред една възродена Османска империя?

Е-поща Печат PDF

По един въпрос американските републиканци и президентът, когото те искат да заместят, са на едно мнение: САЩ трябва да намалят военното си присъствие в Близкия изток. Предпочитаните аргументи са, че Америка не може да си позволи да се ангажира в бойни операции в далечни страни и че подобни операции са така или иначе безполезни.
Въпросът, на който никой не иска да отговори, е какво ще стане, след като САЩ си заминат. Сценарият “щастливи завинаги” предвижда една след друга страните да прегърнат западната демокрация. Кошмарният сценарий е или гражданска война, или ислямистка революция. Но трети възможен изход е възраждането на Османската империя.


Една анадолска династия, издигната върху руините на Византийската империя, османците бяха стандартните носители на исляма, след като завоюваха Константинопол (днешен Истанбул) през 1453 г. Империята им се разпростря дълбоко в Централна Европа, включително България, Сърбия и Унгария.
Налагайки османската власт от Багдад до Басра, от Кавказ до Червено море и бреговете на Северна Африка, Сюлейман Великолепни можеше да заяви: “Аз съм султанът на султаните, владетел на владетелите, сянката на Аллах върху земята”. През 17-и век османската експанзия достигна Крит и дори Западна Украйна.
През следващите два века обаче империята се превърна в “болния човек на Европа”, като загуби повечето от балканските и северноафриканските си владения. Първата световна война се оказа фатална - само старата анадолска сърцевина продължи да съществува под формата на Турската република. Останалото беше поделено между Великобритания и Франция. И това изглеждаше като края на османската ера. До съвсем скоро въпросът, който хората задаваха за Турция, беше дали (и дори кога) тя ще може да се присъедини към Европейския съюз.
Твърдо проамерикански настроени по време на “студената война”, турците изглежда непоколебимо бяха втренчили поглед към Запада, точно както беше планирал основателят на републиката Кемал Ататюрк. Но от 2003 г., когато Реджеп Тайип Ердоган беше избран за премиер, нещата се промениха. Основателят на Партията на справедливостта и развитието (ПСР) Ердоган е привлекателна фигура. За много хора той е персонификация на ислямизма. Той ръководеше страната в период на безпрецедентен икономически растеж. Опита се да намали властта на армията. Не беше случайно това, че едно от първите презокеански пътувания на американския президент Барак Обама беше до Истанбул. Не беше изненада, когато ПСР спечели трети пореден мандат на общите избори през този месец.
И сега трябва да се вгледаме по-внимателно в Ердоган. Защото има убедителна причина да подозираме, че той мечтае да превърне Турция в нещо, на което Сюлейман Великолепни би се възхитил. В ранната си кариера на кмет на Истанбул Ердоган беше арестуван затова, че публично рецитирал следните стихове от пантурски поет от началото на 20-ти век: “Джамиите са нашите казарми, кубетата - нашите шлемове, минаретата са нашите щикове, а вярващите – нашите войници”. Неговата амбиция, както ясно се вижда, е да върне страната към ерата преди Ататюрк, когато Турция беше не само войнстващо мюсюлманска, но и регионална суперсила.
Това обяснява неговата продължителна кампания за промяна на турската конституция по начин, който вероятно ще увеличи властта му за сметка на съдебната система, пресата и армията - всички бастиони на секуларизма. Това обяснява все по-острите му критики срещу “държавния тероризъм” на Израел в ивицата Газа, където пропалестински активисти изпратиха широко отразявана в медиите флотилия миналата година. Преди всичко това обяснява ловките му маневри, за да се възползва от възможностите, предоставени от “арабската пролет”, мъмрейки Сирия, опитвайки се да въздейства върху Иран и предлагайки себе си като модел за подражание.
“Сараево спечели днес толкова, колкото Истанбул”, заяви Ердоган в победната си реч. “Бейрут спечели колкото Измир. Дамаск спечели колкото Анкара. Рамала, Наблус, Дженин, Западният бряг, Ерусалим спечели колкото Диарбекир”. Турският лидер сравни веднъж демокрацията с трамвай: “Когато стигнеш до своята спирка, слизаш”.
Очакваме да видим дали последната спирка под неговото управление ще се окаже нова мюсюлманска империя в Близкия изток.

 

 

Регистрирайте се, за да напишете коментар