Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2012 Брой 6 (2012) ЗА ЧЕСТТА И ДОСТОЙНСТВОТО НА РУСИЯ

ЗА ЧЕСТТА И ДОСТОЙНСТВОТО НА РУСИЯ

Е-поща Печат PDF

Победата на Владимир Путин означава разпадане на НАТО

Анализът на последните събития в Русия показва, че самите избори, както и процедурата на тяхното провеждане, тяхната прозрачност, „транспарентност” и т.н., и т.н., в средите на прозападната руска опозиция вече почти никого не вълнуват.

z6

Независимо от обилните подскачания на отделни политперсонажи и на експертната общност (както е известно, всички избори са време за събиране на богата реколта) общо взето на всички вече е ясно: народът даде своите гласове „за” построяване на силна Русия, т.е. „за” княз Владимир. И това колко ще получи Путин на първия тур, 55% или 75%, вече няма голямо значение.

Той побеждава в първия тур. Опозицията, или поне нейната умна част, го разбира прекрасно и се готви вече не за изборите, а за това какво ще бъде след тях, затова какво ще бъде след закриването на избирателните бюра в цялата страна в нощта на 4 срещу 5 март. И тя вече има желязна логика при всеки вариант. Ако Путин получи ориентировъчно между 55 и 60 %, опозицията казва: „властта не посмя да безчинства и не посмя да огласи твърде високи данни от гласуването за Путин. Значи сме длъжни да усилим нашия натиск, властта може и да вдигне бяло знаме”. Но ако руският премиер получи повече от 60-65% - тогава се огласява втори вариант: „Властта плюе на гласовете на избирателите, устройва безчинства – видяхте ли видеото долу...? И толкова повече ние имаме право на протест за отмяна на фалшифицираните избори и за провеждае на нови, но вече без Путин”.
Т.е., и в единия, и в другия случай прозападната руска опозиция и световните СМИ се готвят вече не за самите избори, а за това, което ще дойде след тях.
Може да се предположи, опирайки се на опита на всички предишни успешни и на една неуспешна цветна революция, че стратегията на „Блатните” след затварянето на избирателните бюра на 4 март ще се заключава в осъществяването на два паралелни сценария за дезавуиране на резултатите от народното волеизявление. В единия от тях те, „всички в бяло”, говорят по митингите, раздават интервюта на западните и на руските прозападни СМИ, излъчват оптимизъм и увереност в своите сили, убеждават, че изборите са се провалили, тъй като са фалшифицирани. И го правят, без да дочакат дори първите резултати от гласуването, обявени от ЦИК на основание изключително данните на своите екзитпулове, съгласно които Владимир Путин получава някъде около 35–40%. Не повече. Червената линия е 40%. Почти едновременно с красивата „картинка” от зимната нощна Москва с участие на лидерите на опозицията, след като ЦИК започне да обнародва данните от гласуването, постепенно започва да се разгръща друга „картинка” – как Москва потъва в хаос, където горят офиси на ЕР и ОНФ, банки, магазини и т.н. Където разбунтувалата се против кървавия режим младеж, возеща се на автомобили “Бентли”, пали с „коктейли Молотов” автомобили, започва да строи барикади и да влиза в сблъсък с органите на правопорядъка. Възможно е като детонатор за начало на безчинствата да послужи ритуалната жертва (или жертви), която „благородният”, „демократичният и цивилизовано-либерален” Запад и неговите руски слуги ще сложат на олтара на руската снежна революция, информацията за което моментално ще измести всички останали сюжети в световните СМИ и информацията за резултатите от гласуването на руския народ ще станат само една лека, но изключително необходима подправка. Но не повече.

Главното блюдо – това е протестът на опозицията

Такъв или малко по друг, но подобен сценарий, съдейки по всичко, ще легне в основата на действията на Запада и на неговата пета колона в Русия за делегитимизацията на резултатите на чистата победа на Путин в първия тур и за начало на атаката по целия спектър на интересите на Русия, на нейните граждани и бизнес, започвайки от бойкот в международните организации до отнемане на собствеността в западните банки и на пазара за недвижимост. Началото на новата студена война не е далече.
Както вярно отбелязва в своя материал „Пъзелите на дестабилизацията. Смисъла на блатния бунт”, украинският аналитик Сергей Лунев, днес Западът работи не за провал на изборите (ясно е, че те ще се състоят), не против победата на Владимир Путин (ясно е, че той ще победи и че ще победи чисто още в първия тур), а против легитимизацията на резултатите на изборите, което ще даде възможност на някои сили в Русия, включително и във властта, да поставят под въпрос победата на Владимир Путин: „Не се съмнявам, че Западът и неговата агентура са приготвили цял пакет от „провокации” и от работата на руските спецслужби зависи дали всички проекти ще се реализират изцяло и колко обилно кръвта на протестиращите ще оцвети техните „бели ленти”. Цветни революции без ритуални жертви няма и значи жертви трябва да има. Представяте ли си колко цветисти ще бъдат телевизионните репортажи от белоснежна Москва, където например младо и невинно създание, облечено в бяло якенце, лежи в локва кръв на паважа? Западният еснаф трябва да се разтрепери от ужас и искрено да повярва в кръвожадността на руската власт и лично на Владимир Путин”.
В тази връзка можем да си спомним и президентските избори от 2010 г. в Беларусия, когато основен повод за тяхното непризнаване от страна на САЩ и ЕС станаха даже не толкова сами по себе си резултатите от гласуването, а „несъразмерно жестоките” по мнението на Запада действия на властите по отношение на демонстрантите след завършването на изборите в нощта на 19 срещу 20 декември. Засега оставяме настрана въпроса доколко адекватно спрямо заплахите реагира тогава беларуската власт срещу действията на протестиращите. Главното е в това, че Западът намери за възможно да реагира не на самите резултати от изборите, а на действията на властите след тях. Под същата сурдинка руската прозападна опозиция ще започне да нагнетява въпроса за провеждане на повторен избор, в който Владимир Путин вече не трябва да участва, по нейното мнение, тъй като именно заради него са се фалшифицирали изборите.
Не просто под натиска, а под непосилния натиск на „блатната” общественост Дмитрий Медведев просто ще бъде „принуден” да вземе участие в тях заради „спасението на отечеството” от гнева на Запада. Това всъщност е и най-важното. Главното препятствие за „победата на демокрацията” във формата на връщане към практиката на 90-те и към буйното разграбване на останалите световни ресурси и складове ще бъде отстранено, Ходорковски ще може да се върне от своето заточение, за да приеме цялата принадлежаща му собственост, поименни покани за банкета в Кремъл ще бъдат пратени и на другите участници в седмобанкирщината, които днес се намират в разни отдалечени места, ще започнат дела против „най-корумпираните” руски чиновници и т.н. Изобщо ще започне разрушаване на цялото Путинско наследство – от повече или по-малко нормалните заплати на народа до статуса на Русия на световната арена. И всичко това ще протече под звън на чаши и под истерика за победата на демокрацията. Това, което ще стане в случая, ако руският народ (не Владимир Путин, а именно руският народ) не защити своето право на суверенитет, не подлежи на съмнение – шампанското вече е приготвено и ледът - замразен. Затова въпросът е как да се избегне сценария на новото заробване на Русия. Затова е необходимо да се изясни главния въпрос.
А главният въпрос е в това защо Западът, особено САЩ и неговата пета колона в Русия, водят война не с институциите на руската власт, не с партиите, а персонално с Вл. Путин? Само с него. Повече нищо не ги интересува – като че ли всичко е ясно. Целият огън на тяхната критика на подконтролните им команди от политици, експерти, блогъри и СМИ, не само в РФ, но и по целия свят, е насочен само към руския министър-председател. Той е единствената и главна цел на атаката.
Тук няма загадка – победата на Владимир Путин означава съхраняване на Русия като суверенна самостоятелна световна сила. Ако Русия остане в това качество, то всички останали световни центрове на сила, които САЩ са готови окончателно да смачкат под себе си, получават шанс да оцелеят като цивилизации и да окажат съпротива на Империята на злото. И деветият вал на световната експанзия за формирането на единен център на сила на Земята със столица Вашингтон, който определени сили на Запад са скрили в лъскавата опаковка на световния финансов кризис, вместо да премахне и да премаже останалите центрове на финансово-икономическата и геополитическа съпротива, ще бъде принуден да се разбие в стените на Крепостта Русия. Наличието на силна Русия на фона на задълбочаващите се финансови и икономически проблеми на САЩ и ЕС заради срутването на пазарите и отсъствието на възможността за продължение на неоколониалния модел на поробване на света означава ликвидация на Запада като исторически феномен, като геополитическа конструкция, с всички произтичащи оттук последствия, главните от които са: 1) разпад на Запада като единно цяло; 2) разпадане на трансатлантическото единство под ръководството на САЩ; 3) разпадане на НАТО.
Възможността за този вариант на развитие на събитията произтича от анализа на финансово-икономическите отношения между Европа и САЩ в случай на по-нататъшно влошаване на ситуацията в световната икономика, направен от Михаил Хазин в неговата статия „Какво очаква световната икономика в 2012 г.”. Все по-разширяващата се пукнатина в евроатлантическите отношения ще завърши с окончателно излизане на Германия, Франция и Италия от сферата на влияние на САЩ. Ако на Германия не разрешат да направи това с добро – със запазване на Евросъюза, на еврото и на доминиращата роля на немско-френската ос, то на нея няма да й остане друг изход, освен да разруши Евросъюза, който днес съществува главно за сметка на немския производител и на немския данъкоплатец и да осъществи ново разделение на Европа заедно с Русия, Франция и може би Италия и Полша. Този извод следва от разбирането на това, че едва ли немският елит ще допусне ЕС и по-нататък да виси на шията на немския народ. Ако към този процес се присъедини и елитът на Полша, то тогава не възникват никакви въпроси относно бъдещия здрав съюз между Русия и Европа и формирането на единна Европа от Атлантика до Тихия океан. Т.е., първият вариант е, когато страните от ЕС доброволно признават върховенството на Германия и Франция и приоритета на отношенията с Русия, като се отказват да бъдат американски тампони в Европа. В противен случай на Русия и на Стара Европа не им остава нищо друго, освен да направят още едно разделение на Европа, за да я циментират не на стари, а на нови евразийски основи. Според мен няма никакви проблеми да се проведе парад, ако потрябва – и не един – под ръководството на нови Гудериановци и Кривошеини, но вече не в Брест.
При такова положение великолепно се решава и проблематиката с транспортирането на руския газ на европейския пазар. Казват, че в скоро време главният газов разпределител на Европа ще бъде Турция. Не, главният газов разпределител на Европа при такова положение ще стане Германия. Защо й са на Русия всички тези проблеми с такива потребители, които постоянно превръщат икономическата проблематика в политическа и се занимават с това, че са недорепресирани? Нека сега да се договарят с немците. Защо да се доставя газ направо от Русия в Прибалтика, в Румъния или в Полша? Това им е скъпо? Окей, ще получавате руски газ от Германия, а румънците ще го получават от Италия. Това ще бъде „евтино”. „Стоманените обръчи на Евразия” ще позволят да се даде твърд икономически лост за натиск над младите и с неукрепнали души източноевропейски васали на САЩ: ”Получавайки нови енергийни подпори и завършвайки процеса на политическото обединение, за което мечтаеше континенталният европейски елит

от Наполеон до Бисмарк и след него

Европа по нов начин ще се позиционира и в световните политически отношения. В този контекст особено значимо е разширението на енергийното сътрудничество на Русия с Азиатския регион, и преди всичко с Китай и Япония. Това сътрудничество е съществено и необходимо допълнение в енергийната стратегия на Русия, което й позволява да скрепи със стоманени обръчи Евразия в такова единно цяло, в което Русия ще заема централно място.
Създаването на развита инфраструктура от енергийни потоци представлява предварителна и необходима работа по превръщането на територията на Русия в главна търговска магистрала на Евразия. Решението на тази задача ще помогне за създаването на равномерна и развита по примера на европейските страни и САЩ жилищна и производствена структура в Русия. Резултат на „Северния” и „Южния” потоци ще стане рязкото снижаване на геополитическата роля на Източна Европа в контекста на интеграционните евразийски процеси, което може да способства за отказа на САЩ от усилената им подкрепа за страните – лимитрофи и създаването на по-продуктивен диалог с ключовите страни от региона.”
Т.е., за добро или за лошо, за европейския васалитет на САЩ, но в случай на победа на Владимир Путин, Русия и Европа в перспектива обединяват своите ресурсни промишлени, научни и човешки потенциали. САЩ тук – на територията на Евразия – нямат какво да правят. Съответно рано или късно, но възниква въпросът за извеждането на американските военни бази и ядрено оръжие от Европа. Това автоматично води към стесняване на сферата на употреба на долара в световните разплащания за енергоресурси и към връщане на доларовата наличност и инфлация в САЩ. САЩ ще бъдат принудени да върнат от световния океан и да вържат на кея в пристанищата своите авионосни съединения, тъй като светът ще се откаже да финансира чрез купуване на американски ценни книжа Военнопромишления комплекс и армията на Америка.
Висока е вероятността в тези условия Америка да се покаже вярна на своите каубойски традиции и без да се замисля, да „метне” държателите на своите ценни книжа, като анулира по този начин своя дълг пред целия останал свят. Това ще предизвика не само срутване на пазарите, но и ответен отказ на Европа и на другите големи и малки васали на САЩ да признаят властта на своя банкрутирал стопанин. Това ще доведе до разпада на НАТО, а следователно и до крах на Американската империя на злото, която от голям великан на световната геополитика ще бъде принудена да се превърне в презряно от всички джудже на един забравен от Бога континент.
Всъщност какво представляват САЩ? Това е геополитически Остров, също като Англия и Австралия. Но на кого е интересна Австралия? На никого, тъй като тя се намира на световната периферия по отношение на геополитическия материк Евразия.
Точно по същия начин, без ролята на долара и ролята на Пентагона по осигуряване на тази мощ, за никого няма да бъде интересна и Америка със своята убога култура. Затова американците се бият не просто за поражение на Владимир Путин, а за запазване на своя днешен статус на световна свръхдържава. И единствената, последната преграда на този път днес за тях е връщането на руския министър-председател в Кремъл.
За САЩ залогът е висок като никога. Затова те няма да се спрат пред нищо. А за да окажат натиск върху Владимир Путин, те са напълно способни не само на кървави провокации в изборния ден в Русия. Ако това не се получи, то следващият удар те ще се опитат да нанесат по тези капитали, които русияните пазят на Запад. Целта ще бъде те да обърнат своя протест срещу Путин уж по вина на когото САЩ ги лишават от техните законни и незаконни достояния. Задачата ще се заключава в това не само да се отнемат на руските граждани техните влогове зад граница – депозити, ценни книжа и др., но и недвижимата им собственост и други активи – акции на западни компании. В този план напълно може да се допусне, че Западът ще се опита да обяви за недействителни всички сделки по придобиване чрез руски капитал на активи в западните страни. И САЩ напълно могат да се решат на такава крачка, тъй като тази дребна „измама” на руския бизнес, от която временно ще падне нещо и за някои от васалите на САЩ, ще се забрави на фона на следващото измамване на целия свят, на което САЩ ще трябва да се решат в случай, че Владимир Путин отново възглави отбраната на крепостта Русия.
Затова основната задача на патриотичната общественост на Русия е не само да отиде на изборите и да гласува за кандидата, който неведнъж с дела е доказал каква Русия строи, но и да отстои своя избор на улицата. Ясно е, че „блатните” ще опитат чрез улицата да делегитимизират резултатите от изборите. Съответно - на тях не могат да бъдат противопоставени силовите механизми за овладяване на протестите, тъй като това ще позволи на Запада не само да обвини руските власти във връщане към ‘37-ма година и в провал на „перезагрузката”, но ще даде и повод да се започне нова студена война, тъй като единствено ръстът на поръчките за ВПК и на новото търсене от страна на васалите на американски ценни книжа ще помогне на САЩ да излязат от тази криза, в която те се намират сега. Следователно трябва да бъдат задействани политически методи за въздействие на уличната активност на прозападната опозиция. А това изисква извеждане на руските патриоти на площада. Руските хора сами трябва да видят, че те, а не охранената от Запада опозиция са доминиращото мнозинство в страната. Какво тогава ще си мислят и ще правят на Запад – това е техен проблем. Достатъчно сме се съобразявали с тях.

Продължението следва

А като първа задача на Владимир Путин на поста глава на руската държава лично аз виждам връщането в Родината на всички изнемогващи в американските зандани незаконно отвлечени както в трети страни, така и на територията на САЩ и несправедливо осъдени от американски съдилища руски граждани. Незаконният арест на руснаци зад граница не може да бъде оправдан с нищо. Също така трябва да бъдат върнати в Родината тези, които по някакви причини са решили да се скрият от руското правосъдие зад граница. Ако те за нещо са виновни, то трябва да ги съди не американски, а руски съд – „казвате, че Бут е виновен? – Окей, превозвал е по поръчка на Пакистан със знанието на Пентагона американско оръжие за талибаните? – Окей, няма въпроси. Върнете ни го. Ние сами ще го съдим.”

Разпростирането върху руските граждани, независимо от степента на вината им, на американска юрисдикция това значи да се плюе върху руската държава, демокрация и суверенитет. Затова основното усилие на руската външна политика трябва да бъде насочено към връщането на честта и достойнството на Русия чрез връщане на честта, достойнството и презумпцията за невинност на всеки арестуван зад граница руски гражданин. Само Русия има право да съди руски гражданин в случай, че той е виновен. Всяка страна е длъжна да знае – арестуването на всеки руски гражданин е незаконно. Нарушаването на това правило трябва автоматично да води до появата на такива проблеми за страните нарушители, че да им бъде по-изгодно да си развалят отношенията със САЩ. Не е нужно повече никаква „голяма политика”, ПРО и ОНД.
Да започнем с „дреболиите”. С връщането в Родината на гражданите на Русия. И това е всичко. Докато не е решена тази задача, никакви преговори със САЩ повече не се водят, а дейността на Съвета за сигурност на ООН и на другите международни структури се парализира. Връщането на уважението към себе си е първа и най-главна цел на руската външна политика. А паспортът на гражданина на Руската федерация трябва да гарантира неприкосновеността му и защитата му с цялата мощ на руската армия и флот.

Статията е превод от ИА Regnum

 

Регистрирайте се, за да напишете коментар