Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2012 Брой 11 (2012) “СЕМАШКО” – ЕДНА ВЕЛИКА СИСТЕМА

“СЕМАШКО” – ЕДНА ВЕЛИКА СИСТЕМА

Е-поща Печат PDF

След фаталния за нашия народ Десети ноември  заварените обществени структури бяха подложени на безогледен разгром. Държавните престъпници Желю Желев и Филип Димитров бяха главните организатори на ликвидацията - в буквалния смисъл на тази дума - на нашето селско стопанство. Създадените със закон ликвидационни съвети унищожиха и ограбиха кооперативно имущество – сгради, машини, животни – за милиарди долари. Правителството на Иван Костов пое щафетата на разрушението, като ликвидира нашата промишленост. Интензивно протича разложението на системата на духовните ценности. Нашето образование падна под критичния минимум. Колкото повече образователни  реформи се правят, толкова по-малко деца учат и толкова по-малко се учи. Особено тежко - защо да не кажа катастрофално - е положението в областта на здравеопазването. Имаме великолепни лекари, но подчинени на една чужда на смисъла на здравеопазването система, те не са в състояние да разгърнат своя потенциал. Здравеопазването у нас е болно, дори много болно. Без всякакъв успех завършват всички опити за „реформи” в здравната система, защото те са насочени към отстраняване не на причината за болестта, а само на някой от нейните симптоми.
През последните две години и половина бяха сменени двама министри на здравеопазването, а третият е на път да бъде сменен. Не се осъзнава, че е необходима не смяна на министрите, а смяна на системата, основана върху разбирането, че здравето, подобно на всичко друго в тази така наречена пазарна икономика е пазарна величина, т.е. стока, продавана по принципа на търсенето и предлагането. Тази система означава, че на здравеопазване ще се радва само онзи, който има пари. За онзи, който няма пари, правото на здравеопазването ще остане конституционен текст, лишен от всякакъв реален смисъл. Какво остана от чл. 52, ал. 1 от Конституцията, съгласно който „Гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ, и на безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон”? Една силно вгорчена илюзия!
До 10 ноември 1989 г. в здравеопазването у нас се прилагаше системата „Семашко”. Това е здравна система, носеща името на Николай Александрович Семашко - крупен руски учен-медик, професор, завеждащ катедрата по социална хигиена към медицинския факултет на Московския университет, член на Академията на медицинските науки, директор на Института по организация на здравеопазването и историята на медицината. Като комисар по здравеопазването (1918 - 1930 г.) д-р Семашко създава в РСФСР, а по-късно и в СССР, онази система на здравеопазването, която и днес продължава да носи неговото светло име – системата „Семашко”. От СССР системата „Семашко” премина – след Девети септември – и у нас, за да запази своето действие до настъпването на „демокрацията”.
Системата „Семашко” е твърде проста за разбиране: всеки гражданин със самото си раждане е здравно осигурен и на това основание има право на всестранна безплатна медицинска помощ. В този смисъл бе и изричният текст на чл. 47, ал. 4 от Конституцията на Н Р България от 1971 г. „Всеки гражданин има право на безплатна медицинска помощ”. Така точно и ясно бе заковано, без всякакви уговорки, правото на безплатна медицинска помощ за всеки гражданин. Това, което бе в Конституцията, това бе и в самата обществена действителност. Лекувахме се при всички лекари по съответната здравна верига, без да плащаме дори и лев. За да бъдем лекувани, бе необходимо единствено... да сме болни.
След 10-и ноември безплатната медицинска помощ отпадна. Използван бе оскърбително примитивен довод: както няма безплатен обяд, така не можело да има и безплатна медицинска помощ. Трябва, разбира се, някой да плати обеда, трябва съответно някой да плати и медицинската помощ. Но не болният плащаше медицинската помощ, плащаше я държавата. Социалистическата държава, която упражняваше собствена стопанска дейност, разполагаше в резултат на това със значителни финансови възможности. За нея следователно не съставляваше особена трудност да полага адекватни здравни грижи за всеки свой гражданин.
Днес държавата трупа приходи от данъци, такси, винетки и разни други даждия, който са крайно недостатъчни за посрещане на остро изпитваните потребности в областта на здравеопазването. Вън от това държавата допусна в здравната система различни посредници, които финансово натоварват и нея, и нейните граждани. Един такъв посредник е например Националната здравноосигурителна каса – един истински паразит, който изсмуква от хората милиони левове. В НЗОК и нейните поделения (РЗДК) работят над две хиляди души, които освен заплатите получават без всякакво чувство за срам т. нар. бонуси. Появиха се частни посредници и при осигуряването на лекарствени средства. Грижата на тези посредници е да осигурят болниците и болните с лекарства не на възможно най-ниски цени, а напротив, на възможно най-високи цени. Както навсякъде другаде, така и тук се търси – за сметка на болните! - максималната  норма на печалбата.
В резултат на всички тези преобразувания болните у нас практически не ползват безплатна медицинска помощ. Дори и за най-обикновено посещение при личния лекар плащате три лева от една най-често мизерна пенсия. За да получите квалифицирана помощ от специалист, е необходимо „направление”, което личният лекар не всякога може да ви даде, защото, оказва се, направленията за „този месец” са изчерпани. Но болестта не чака и вие сте принуден да отидете при специалист, на когото плащате по съответен ценоразпис. Във всички случаи плащате т. нар. консумативи, които възлизат на стотици, а понякога и на хиляди лева. Дори и онкоболните, които по дефиниция се лекуват безплатно, плащат съответните консумативи.
Положението е толкова нетърпимо, че не може да остане незабелязано от управляващите. Те тръгват да търсят разни „реформи”, които обаче, прехвърляйки проблемите от пусто в празно, само увеличават хаоса в здравеопазването. Никакви реформи няма помогнат, ако се запази несъвместимият със здравеопазването пазарен принцип. Все по-ясно става, че това, което е необходимо, е да се възстанови системата „Семашко”.
С удовлетворение отбелязвам, че тази идея – да се възстанови системата „Семашко” – намира нарастващ брой привърженици. Вече няколко пъти доцент д-р Христо Деянов, който води здравното предаване на телевизия „Скат”, поставя въпроса за преоценка на отношението ни към „Семашко”. Неотдавна Валери Найденов в „24 часа” публикува статията „Върнете поликлиниките и системата „Семашко”, в която можем да прочетем следното: „А очевидната истина е, че псевдопазарната система на здравеопазване, която 10 години се опитват да имплантират в България, никак не желае да се прихване. И обратното, старата система на здравеопазване, наречена подигравателно “Семашко”, работеше много по-добре. Тя беше проста, ясна и функционална. Вярно, средствата не й достигаха. Но сега парите са 4 пъти повече и пак не достигат. И 10 пъти повече да са, пак няма да стигат”. Найденов не казва къде потъват много от милионите, отделяни за здравеопазването. Но това, и без да се казва, е достатъчно ясно – отиват в паразитните посредници и в онзи тънък слой лекари, които получават по 15 и повече хиляди лева месечен доход. Диагнозата е, с една дума, корупция.
Трябва вече да е достатъчно ясно, че никакви други, оставащи извън системата „Семашко”, рецепти няма да помогнат на здравеопазването у нас. Несъстоятелна е в частност и препоръката да се приспособим към здравната система на Западна Европа. Нека припомня, че по времето на социализма много западни граждани, дори от скандинавските страни, идваха в България, за да лекуват зъбите си.
И така, следвайки честния разум и интересите на болните български граждани, трябва да възстановим великата по своята простота и ефективност здравна система - системата „Семашко”.

 

Регистрирайте се, за да напишете коментар

Още по темата