Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2012 брой 22 (2012) НЕИЗВЕСТНИ ДОСЕГА БОТЙОВИ РЕЛИКВИ

НЕИЗВЕСТНИ ДОСЕГА БОТЙОВИ РЕЛИКВИ

Е-поща Печат PDF

Ботйовото джебно тефтерче съ важни бележки
въ него и съ ценни Ботйови документи, вложени в него.
Ботйово писмо отъ 12 февруарий 1876 година

Прелиствайки, във връзка съ работата ми,* по второто издание на Българската енциклопедия, архивата на Тодор Пейовъ, попаднахъ на важни документи. Тодор Пейов (1844-1904) от Етрополе, завършил Роберт-колеж в Цариград, е бил предан другар на Левски и е основал множество тайни революционни комитети в Югозападна България. Избягал след Арабаконашкото приключение в Браила, той се е сближил с нашите дейци в Румъния и е бил в преписка с тех. В Браила е редактирал “Периодическо списание” (кн. IX-ХII) и (със Св. Миларов) – “Възражданье” (1876). Намерих въ книжката на Пейов, запазени отъ неговите наследници, важни писма от П. Р. Славейков, Л. Каравелов, С. Стамболов, Пан. Хитов, Волов, Д. Горов, В. Друмев, Ст. Заимов, Мар. Дринов, Св. Миларов и др.

Но всички те бяха веднага оставени на страна, щом пред мене излезе джобното тефтерче на Ботйов и едно негово писмо! Джобното тефтерче, с толкова важни бележки, което поетът е носил, несъмнено, до парахода Радецки, и на него – до слизането си на българската земя! Обширно Ботйово писмо, в което той говори тъй искрено за себе си! Пред тези скъпи реликви облада ме чувство на дълбоко благоговение, което не съм в състояние да изразя, което изпитвах презъ всичкото време, докато ги разглеждах и четях, което изпитвам и сега, когато говоря за тях.

Ботйовото тефтерче

е голямо 9 по 14 см и има  твърди кожени корици. Тъмновиолетови. Ботйов го е употребявал наопаки, т.е. имал е последната негова корица, с ластика и преградката, за първа. Отъ тефтерчето са откъснати и взети около 20 листа.

Най-напред ще кажа, че в редица страници Ботйов е изброил “момчетата, които ще събере”, като е указал и кое откъде е: “Димитаръ Панковъ (Чирпанско), Дамианъ Димитровъ (Чирпанско), Димитаръ Генчовъ (Г. Турчета), Тодоръ Илиевъ (Ловечъ), Ненчо Христовъ (Микре Ловчанско)”, и т.н. А на друго място е записал: “За Турно отиватъ: Кирилъ Войновски, Димитаръ Чизмарьтъ, Ганчовътъ слуга, Стефанъ Мускарьтъ, Янко Станевъ, Петаръ Ивановъ, Варбанъ Гйорчевъ” и т.н. Какви ценни, неоспорими данни за четата Ботйова! Писани със самата ръка на войводата!

Ето тука адресите на двама души, които, когато са писани имената им, наверно, не са подозирали своята славна съдба: “Георги Дим. Измирлиевъ”, юнкеръ въ Любенскомъ пехотномъ 59 п. въ Одессу. – Петаръ Николаевъ Пармаковъ, прапорщикъ, във горниятъ полкъ”. – И двамата те напуснаха полка, станаха въстаници и загинаха геройски през Ботйовия месец: май 1876 – Пармаков, убит малко преди Ботйова, в Дреновски манастир, а Измирлиев, 8 дена следъ поета, на бесилката въ Гор. Оряховица.

Другаде в тевтерчето намираме тази интересна сметка: “Дадени на Стефана книги да продава: Песни – 200. Кремуций Кордъ – 180. Календари – 200. Проводени въ Болградъ на Петра Фитова: Песни – 200. Кремуций Кордъ – 60. Иловайски – 80. Календари – 200.”

Говори се за “ Песни и стихотворения” от Ботйова и Стамболова (1875), за “Кремуций Кордъ”, драма от Н. Костомарова прев. от Ботйова (1875), за изследването на Д. Иловайски. “За славянското произхождение на Дунавските българе”, прев. от Ботйова (1875) и за Ботйовия календар за 1876 г., с лика на Левски и със стихотворението за него.

Това стихотворение “Обесването на Василъ Левски” завърша така:

 

Гарванътъ грачи грозно, зловещо,

Псета и вълци виятъ въ полята,

Старци се молятъ Богу горещо,

Жените плачатъ, пищятъ децата.

 

Зимата пее свойта зла песень,

Вихрове гонятъ тръни въ полето

И студъ, и мразъ, и плачъ безъ надежда

Навеватъ на тебъ скръбь на сърдцето.

 

И ето тука, в тефтерчето, намираме тези два куплета в една друга, неизвестна досега по-раншна редакция:

 

“Гарванътъ грачи грозно, зловещо,

псета и вълци виятъ въ маглата,

старци се молать Богу горещо,

жените плачатъ, пищатъ децата.

 

“Долу гяурътъ!” крясна пашата

и бързо, бързо твоятъ синъ, майко,

свалиха въ гробътъ, скриха въ земята.”

 

Този последният недовършен куплет е заличен въ тефтерчето и заменен с следния:

 

“И млъкна вече...Светлото тело

Пустнаха въ гробъть, скриха въ земята.

О, майко моя, родина мила,

Проклета била надъ тебъ съдбата”.

 

Последният стих е имал тази редакция:

“Плачи за него, кълни съдбата!”

Аз не зная да имаме друг подобен документ за творчеството на Ботйова.

Невъзможно ми е на това място, макар и на кратко, да спомена за всичко, което намирам в това тефтерче – извънредно ценно и за изследовача, и за българина изобщо. Ще цитирам още само това, което войводата е написал на една от последните страници:

“Доброто, което струвамъ на ближниятъ си, струвамъ го на Бога.

Приятели! Днесъ часътъ по 9 ще да целунеме свещената земя на нашето отечество! Благодаря ви за доверието, което имахте къмъ мене и за любовьта, която показахте къмъ нашето нещастно отечество. Живи или мъртви вие ще да бъдете...”.

(Следният лист е откъснат).

Несъмнено тук войводата е скицирал предварително речта си, която е казал пред четниците си – на парахода.

Думите: “Благодаря ви, приятели, за доверието, което имахте къмъ мене, и за любовьта, която показахте къмъ моето поробено (вместо: нашето нещастно) отечество”, стоят и в писмото на Ботйова до приятелите му, писано на Радецки на 17 май 1876 год.

И това е, което говори ясно, че Ботйов е носил със себе си тефтерчето и на Радецки – до самото си слизане на нашата земя.

В преградката на тефтерчето намерих няколко документа –

Ботйови лични документи

запазени, както ги е сгънал и вложил сам той. Много интересни. Извънредно ценни. Ето ги:

Най-напред 5 Ботйови визитни картички – само с името на поета; Christo Botioff. Много беше голяма радостта ми, когато получих една от тези картички подарък.

Една Ботйова призовка. Предавам я изцяло в превод:

Ромъния. Председатель на Апелативния съдъ въ Букурещъ. Отделение II. № 8354. – Год. 1875 месецъ ноемврий 26.

Господинъ Христо Ботйовъ отъ улица Шербанъ вода, № 117 се уведомява, получавайки тази единствена призовка, че на 5 мартъ 10 часа утрината, трябва да дойъде и да се представи по делото, което има за побой, като се сдобие съ всички нуждни документи; въ случай на неидване, делото ще се разреши въ негово отсъствие, съгласно чл. 182 отъ наказателния законъ. – Председатель... секретарь... Дело № 920-1875.”

И най-после една телеграма до Ботйова. Бърза. От Бекет. Подадена от А. Матеев. Ето я:

- Ботйовъ – ханъ Хаджи Петре, Гюргево. – Утре тръгнете съ фамилията си. Иванъ е на место съ стоката. Също и ний. Като тръгнешъ яви. Пратете човекъ въ Букурещъ да вземе юргани бездруго отъ Ценовичъ. – А. Матеевъ”.

Бекет е малко румънско градче на Дунава срещу нашето Оряхово. “Съ фамилията си” (както и в другите телеграми от времето на тръгването на Ботйовата чета) – значи: с момчетата си, с четниците си; “стоката” – това е оръжието; “юргани” – възвания.

Годината на телеграмата е ясно означена: 1876, също и деня: 27, пропуснат е, обаче, месеца, но той е, без съмнение, май, -Румъния въведе Григорианския календаръ след Световната война. Телеграмата, изглежда, е подадена чрез (чужда?) т. п. станция, която си е служила с н. с. Тогава 27 май н. с. – това е 15 май с. с. Ботйов се е качил отъ Гюргево на Радецки на 16 май. Колко ценна е тази телеграма!

Между писмата на Тодор Пейов, все отъ видни наши дейци, все писма важни – излезе и едно

Ботйово неизвестно досега писмо

Не съм в състояние да изразя това, което чувствувах, когато взех в ръцете си писмото и когато го зачетох – при съзнанието, че на мене се е паднал случаят пръв да чуя нови Ботйови думи! И какви думи! – Как великият българин разкрива своята велика душа! И колко той е делови!

Какво ще говоря и обяснявам – аз ще се погрижа само точно да предам писмото. Ето го:

Драгинко Пейовъ!

Не обичамъ да пиша безсъдержателни писма, затова ти не отговорихъ, ако и да бех дълженъ да направя това. – Види са, че самиятъ нашъ животъ е безсъдержателенъ, ако секи пъть, щомъ зема перото, неволно ми се изпречва вопросъ: що да пиша? Вопросите решени, цельта обозначена, времето и разстоянието определени, следователно тука са не иска молитва, а мотика. А ние какво правиме? Носиме съ решето вода и мислиме, че оплодотворяваме съ това бащината си нива. Каква ирония за хора, които при средства би могле да направатъ чудеса! Не зная какъ мислите вие (ти и други) за себе си, но азъ са признавамъ вече въ тоя общъ нашъ порокъ и бързамъ да произнеса надъ себе си праведниятъ приговоръ. Пейовъ! Ние не сме направиле и сотата часть отъ онова, което би могле да направиме. Слава богу, и дяволу, природата не ни е обидела нито умствено, нито физически – защо следователно седиме на припекъ и плачеме, че петлите ни кълватъ носовете? Признанието смалява вината и нравствено и юридически, затова азъ са и покаяхъ. Въ продължението на 8 години азъ видехъ сичките наши герои и патриоти и виждамъ, че големи хора вършатъ малки работи, а големите работи са вършатъ отъ малки хора. Гиганти тръгнале по купиштата и събиратъ мъниста, за да нанижатъ на низъ отъ слава на майка си, а пигмеи са покачиле на необозрими конкили и посягатъ съ своите къси умове да уловятъ месеца за рогата! Наистина, ние сички сме непразни съ велики идеи, но ти, Ботйовъ, ако си пигмей, то слезъ отъ тие конкили и потъни въ кальта на ничтожеството, а ако си гигантъ, то възседни своята идея тъй, както Александъръ е възседалъ своятъ Буцефалъ... Пейовъ, не са смей! Азъ не съмъ способенъ да тропамъ по портите и да пея билдевските песни на патриотически маниеръ. Нека правятъ това други. Азъ ще направя ръцете си на чукове, кожата си на тъпанъ, и главата си на бомба, пакъ ща да излеза на борба съ стихиите; ако не падна, то нека съдиете ми кажатъ, че настоящето ми писмо е било последнйото безсъдержателно писмо, а ако стана азъ самъ съдия, то ще да дамъ съдържание и на своите глупости. И така сбогомъ. Азъ утре заминувамъ за Триестъ и на прощаване ти казвамъ, че ако ти искашъ да ми направишъ едно добро, т.е. да печаташъ, “П. Списание” у мене, то споразумей са съ брата ми и захвани. Яви му само колко ви печататъ колата въ Браила, на какъвъ форматъ и на каква хартия, и бъди уверенъ, че тука ще да ви стане съ 25 на сто, а може и съ 30 на сто по-ефтино. Това би било наистина добро за мене, защото съ това ще да се поддържи братъ ми, който не може да ма последва, и моять наследникъ, който скоро ще се яви на света... (Видишъ ли, че въ редовете на човечеството азъ няма да остава праздно место?). Извини ма, че ще да та кажа искрено, защо по-преди ти не отговорихъ на предложението, което ми правеше въ писмото си до Драсова. Въ това също писмо, въ което ма питаше за условията на печатанието, ми явяваше, че книжката е дадена въ Виена подъ печатъ, след. да са споразумеваме за следуюшата, когато не знаяхъ кога ще да излезе, за мене беше нещо като ирония.

После сичкото това приими братските ми поздравления и не забравяй

Ботйовъ.

12 февр. 1876

Букур.

P.S. Поздрави Драсова и му кажи, че азъ съмъ заминалъ вече отъ Букурещъ па самъ оставилъ брата си, жена си и работниците си само съ 50 фр. Ако Г-му располага съ пари, то нека бъде добаръ да имъ испроводи 40 фр. по следующиятъ адресъ: Veneta Botiof, Str. Rumeora  №15, Bucuresti. Съ това Г-му като човекъ ще да си заплати дългътъ, а като приятель ще да ми направи и той едно добро. Добро видение”.

Тефтерчето, документите в него и писмото се пазять днес у дъщерята на Тодор Пейов – г-ца З. Пейова. Добре е, обаче, те да отидат въ Народната библиотека, или – във Военния музей, или в Калоферския Ботйов музей, или – не зная къде, но да бъдат съхранени, както подобава за скъпи народни реликви.


 

Регистрирайте се, за да напишете коментар