Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2012 Брой 35 (2012) СТРОИТЕЛИТЕ НА НОВА БЪЛГАРИЯ

СТРОИТЕЛИТЕ НА НОВА БЪЛГАРИЯ

Е-поща Печат PDF

ПРОДЪЛЖЕНИЕ ОТ БР. 34

По покана на правителството на Източна Румелия през 1880 г. в Пловдив пристига чешкият математик Антонин Вацлав Шоурек (1857-1926 г.). Роден е в Писек, Южна Чехия. Бил е член на Чешкото дружество на математиците и физиците. От 1898 г. е член-основател на Физико-математическото дружество в България. През 1911 г. става дописен член на Кралското чешко общество на науките. Преподавал е в различни учебни заведения у нас, а след Съединението на Княжество България с Източна Румелия преподава математика във Висшето училище в София (по-късно Софийски университет). Антонин Вацлав Шоурек е работил като професор към катедрата по математика; до 1926 г. е бил ръководител на катедрата по геометрия. Професор Шоурек е известен като добър педагог, математик и гражданин.

 

Знаково име в развитието на българската музикална култура е това на Людмила Йосиф Прокопова (25.02.1888 г., Храдец Кралове, Чехия – 06.04.1959 г., София). Тя е чехкиня по народност. Известна е като вокална педагожка, пианистка и оперна певица - сопран. Завършила е образованието си по специалността пиано в Пражката консерватория през 1908 г. След това е преподавала в музикалната школа на Л. Яначек в Бърно. В Прага започва творческото й сътрудничество с българката Христина Морфова, като акомпанира на нейните концертни изпълнения. От 1910 г. концертира с Христина Морфова в България и Париж.

Людмила Прокопова идва в България и четири години преподава пеене в Държавното музикално училище в София и е корепетиторка на Софийската опера. След това заминава с Христина Морфова в Прага. До 1931 г. двете изнасят концерти в Прага, Бърно (Чехословакия), Великобритания, Франция, Германия, Италия, Австрия, Унгария и др.

След 1933 г. Людмила Прокопова се установява отново в София и работи като педагог-асистент в певчевската школа на Христина Морфова. След трагичната смърт при автомобилна катастрофа на Морфова, през 1936 г., тя поема ръководството на школата. Сформира женския хор „Христина Морфова”, на който става диригент. Прокопова е преподавала пеене в Българската държавна консерватория от 1937 до 1958 г., а от 1942 г. е професор в същото учебно заведение. Същевременно, в продължение на 12 години, е била солистка в оперните театри на Прага и София. Дебютира в ролята на Миньон в „Миньон” на А. Тома. Нейни значителни роли са тези на Церлина в „Дон Жуан” от В.А.Моцарт и Красова в „Либуша” от Б.Сметана.

Людмила Прокопова е автор на солови и хорови песни в народен дух. Десет от тях са издадени в Прага през 1926 г. За цялостната си епохална многостранна дейност за развитие на българската култура, Людмила Прокопова е оценявана с най-високите за времето си държавни награди. През 1950 г. е удостоена с „Димитровска награда”, а през 1951 г. получава званието „Заслужила артистка на Народна република България”.

Голям е приносът в сферата на езиковата култура на чеха Вацлав Вондрак (1859-1925 г.), който е един от най-добрите специалисти в областта на сравнителната граматика на славянските езици. До 1918 г. той е бил професор във Виенския университет, а след създаването на Чехословакия работи в университета в Бърно. Идването му в България е свързано с изследване и публикуване за пръв път на трудовете „Клоцовият глаголически сборник” (1893 г.), „Староцърковнославянска граматика”, „Сравнителна славянска граматика” (1908 г.; в 2 тома на немски език), „Приноси в науката за праславянското ударение”.

Един от забележителните строители на българската култура след Освобождението е Йосиф Вондрак (1861 г., Бехине, Чехия – 1935 г., София). Той допринася за утвърждаването на столарската професия и производство. Завършил е висше образование по специалността в Линц и Виена. Поканен е да обзаведе княжеската държавна учебна работилница в новата столица – София. Повече от три десетилетия работи в тази сфера у нас. Работил е като директор на най-авторитетното столарско училище за своето време у нас, намиращо се в Русе, носещо в момента неговото име (ПГ по дървообработване и вътрешна архитектура „Й. Вондрак”) и обучаващо професионалисти в този занаят. Превеждал е от чешки статии, свързани с тази професия, проучвал е научното използване на горите, предавал е своя опит и знания на своите последователи. Известен е още с личния си пример в обществото, като гражданин с възвишена нравственост. Повече от тридесет години Вондрак е работил за развитие на столарската професия у нас, проявявайки завидна инициативност, всеотдайност и е пример за професионална етика и гражданско поведение. За големия принос в развитието на културата в България Вондрак е удостоен със специален диплом, връчен от държавния глава.

През 1935 г. професор Александър Бурмов придружава в София и околните села известния чешки професор от Бърно – Роман Якобсон, който събира материали за славянското стихосложение и после публикува изследователски труд.

Чешкият езиковед и славист професор Франтишек Пастермак (1853-1940 г.), чл. кор. на АН на СССР, на БАН и др., професор в Карловия университет в Прага, е проучил началата на славянската писменост и на славянската азбука. Изследвал е Кирило-методиевото дело и старобългарската писменост и паметници. В резултат на тези изследвания през 1902 г. публикува труда „История на славянските апостоли Кирил и Методий”.

Много примери и факти могат да се посочат, но и тези са достатъчни, за да имаме реална представа за огромния, сърдечен и безкористен принос на професионалисти от различни области на културата от братския славянски народ на Чехия, за изграждане и развитие на младата българска държава след Освобождението. Същевременно много български граждани придобиват европейско образование, квалификация и култура в различни учебни заведения на Чехия. Ще припомним имената на някои от тях: академик Кирил Павлов (агрономство в Бърно), академик Ангел Балевски (Политехниката в Бърно), Христина Морфова (Консерваторията в Прага), Гюрга Пинджурова (Консерваторията в Прага), архитект Лазар Парашкевов (Политехниката в Прага), професор Кръстьо Тулешков (зоология в Карловия университет в Прага), скулптор Марин Василев (Карловия университет в Прага, автор на паметниците на Васил Левски в Карлово, на Тодор Измирлиев в Горна Оряховица, на падналите за Освобождението в Свищов и др.), Кръстьо Ив. Мирски (земеделие в Табор), литературния критик Георги Цанев (славянска филология в Прага), писателят Георги Караславов (агрономство в Карловия университет в Прага) и много други български учени.

Във висшите училища на Чехия са завършили от Освобождението досега стотици лекари, инженери, лесничеи, агрономи, дейци на музикалната култура и др. В Чехия намериха добър прием и уважение много градинари, които достойно представят българския род. В антихитлеристката съпротива на Чехия (1939-1945 г.) взеха участие десетки нелегални българи-градинари и студенти. В тази величава битка против фашизма са загинали 24 българи, на които признателният чешки народ е изградил паметник.

За съжаление, традицията на нашите многостранни и ползотворни връзки с братската славянска република Чехия през последните петнадесет години са нарушени. По българското радио, телевизия, кино и др. не се предават произведенията на Дворжак и Сметана, на Ярослав Хашек и др., на чешкото народно творчество, стопанския и културен просперитет, както и на другите славянски народи. Това не е в интерес на българския народ и служи за отдалечаването на двата славянски народа, за прекъсването на вековни връзки, за изтриване от паметта на поколенията на добродетелите на славянската взаимопомощ, безкористност и братство. Това е път за никъде.

КРАЙ