Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2012 Брой 41 (2012) СЕРИАЛЪТ „АМЕРИКАНСКИ ИЗБОРИ” 4

СЕРИАЛЪТ „АМЕРИКАНСКИ ИЗБОРИ” 4

Е-поща Печат PDF

Епизод 4: Почти по Шекспир – Шейлок срещу Отело

До изборния ден в Съединените щати, този „първи вторник след първия понеделник на ноември”, остават само три седмици. Страстите са нажежени до червено, аргументите на съперниците стават все по-крайни, шансовете за победа са изравнени и постепенно целият свят се превръща в безкрайно поле от „фенове” на сегашния президент или на неговия противник от Републиканската партия. И след като повечето фишеци са изстреляни, а героите са стъпили на последната права от пистата, идва ред на анализа на някои по-абстрактни категории, които могат да се окажат от значение за бурния финален спринт от изтощителния изборен маратон. Става дума за личностите на Барак Обама и Мит Ромни, за техния жизнен път, за детството и младежките им години, за моралните им ценности, за това как те гледат на света и как го разбират.

 

Тези неща, за разлика от броя на безработните или от цифрата на държавния дълг, са трудни за измерване и могат да се интерпретират по различни начини. Има и друго: днешният реален свят е не само разнопосочен, но и прагматичен. Той се отличава от стерилните лаборатории на социолозите, за него успехът стои на първо място и обикновено украсява с ласкави епитети своите любимци. Затова е по-добре моралните и личностните оценки да се правят, преди да са известни крайните резултати от борбата. Иначе това, което някога се наричаше „партийност” в изкуството, а оттук и в живота, замъглява действителността и я превръща в нещо предсказуемо и неинтересно.

Ако използваме образите, сътворени от великия английски бард преди векове и останали ненадминати и до днес, бихме могли - при цялата условност на тази операция - да сравним Барак Обама с мавъра Отело, а неговия съперник – с венецианския търговец Шейлок. Това, че Барак Обама е син на един континент, който тепърва ще казва тежката си дума в диалога на човечеството, е само външната страна на сравнението.

Подобно на Мавъра, и той е и виден държавник, и любещ съпруг (по време на първия си дебат с Ромни той заяви пред 70 милиона зрители, че на тази дата преди 20 години е станал най-щастливият човек на Земята, защото се е оженил за Мишел). Обама е и нещо като воин. Той е върховен главнокомандващ, който приключи войната в Ирак и пое по пътя към приключване на войната в Афганистан, а въпреки изкушенията и големия натиск все още се въздържа от военна намеса срещу Сирия или Иран.

Барак Обама успя да стабилизира икономиката на страната си след кризата, която наследи от президента Буш, предложи програма за съкращаване на огромния държавен дълг, разработи и прокара в Конгреса реформа на здравеопазването, която гарантира медицинска помощ за бедните американци. Той се справи и с Осама бин Ладен, като пое отговорност за рискованата диверсионна операция, довела да неговото ликвидиране. Обама увеличи рязко полетите (разузнавателни и бойни) с безпилотни самолети в Афганистан, Пакистан, Сомалия, Йемен и на други места, които наред с невинните жертви унищожиха и някои ислямистки терористи. Нещо повече – сегашният президент на Съединените щати фактически започна осъществяването на една по-внимателна и по-пестелива военнополитическа стратегия, която цели активното въвличане на американските „съюзници и приятели” във военни и „миротворчески” операции, или казано иначе – в плановете за увековечаване на американската хегемония на Земята.

Най-общо, Барак Обама се оказа подходящ президент за интересите на Съединените щати в новия свят на 21 век, при новото съотношение на силите и след появата на няколко могъщи нови играчи на международната арена. В действителност за всеки държавен ръководител няма по-трудна задача от тази: да прецени реално възможностите на страната си, да степенува нейните трайни интереси, да създаде материална основа (икономическа, военна, идеологическа и пр.) за налагането на тези интереси и да я използва при нужда по най-разумния и щадящ човешките и материалните ресурси на държавата му начин. От тази гледна точка Барак Обама е президентът, от когото днешна Америка има нужда. Затова и шансовете му да остане на поста си за още един мандат са значителни.

По пътя на Обама към желаната цел има едно традиционно препятствие – кандидатът на Републиканската партия Мит Ромни, който е един от най-богатите хора, устремявали се някога към президентския пост. Но има и нещо специфично – докато милионерите Теодор и Франклин Рузвелт или Джон Кенеди са се запомнили и с програми в интерес на трудовия американец (40-часова работна седмица, увеличаване на данъците на богатите, социално осигуряване, минимална заплата, право на съюзяване и т. н.), Мит Ромни има само една грижа – за себе си и за своите събратя, които да плащат по-ниски данъци и да разполагат с различни „вратички” за спестяване на сумите, които би трябвало да дават на държавата. Затова те са и за „по-малко държава”, тоест за максимална и безконтролна свобода на далаверата.

В много отношения Мит Ромни ни напомня за един друг герой на Шекспир, отвратителния Шейлок, който подобно на Отело е сложен да действа в ренесансовата Венеция.

Ромни също като Шейлок от парите си прави повече пари – неговите доходи са от финансови операции и инвестиции. През 2010 г. той е спечелил 22 милиона долара (нито един от тях не е от заплата), от които е дал към 3 милиона (13.9%) данъци на държавата. През миналата година Мит Ромни е платил като данъци 14.1% от получените 14 милиона долара доходи, като не се е възползвал от възможността да ги намали до 10.55% чрез законни финансови машинации, защото не би искал да дразни избирателите с тази скромна цифра (дори средният американец плаща два пъти по-големи данъци, а данъкът върху високите доходи в Съединените щати е 35 %). Сумата, загубена от пресметливата си скромност, той би могъл да си върне в срок до 3 години. Ромни отказва да даде информация за доходите си от предишните 10 години и за платените върху тях данъци, защото те биха го представили в още по-неизгодна светлина.

Впечатлението, което оставя у страничния наблюдател Мит Ромни, е на един свръхбогат американец, който след като е бил губернатор на Масачузет и след като шест години се е опитвал да стане президент от Републиканската партия, сега хвърля всички сили и доста лични средства, за да осъществи своята цел. Определящо в неговата личност е неговото богатство, презрението му към обикновения човек, абсолютното му въжеиграчество, което му е помогнало да забогатее, а сега трябва да го изведе до върховете на политиката. Той е човек без твърди принципи, променящ позициите си до степен, че дори във видялата всичко Америка го определят като „ветропоказател”. Избраникът на републиканците гледа на политиката като на търговска сделка, в която трябва да представи стоката си по най-привлекателния за купувачите, тоест за избирателите, начин, като не се спира пред нищо: от лъжата до рязката промяна на своите възгледи. Главното в неговата същност е едно: дълбоката увереност на богатия по рождение човек, че в крайна сметка ще успее да измами обикновения гражданин, за да забогатее още повече, а беднякът да стане още по-беден. Такава е философията му и за битката с Обама.

Показателно за неговата личност е краткото видеоклипче, заснето без той да се усетиq на среща с богати спонсори още през май т. г., където прави анализ на изборната обстановка в Съединените щати. Според него 47 % от американците били бедни и не плащали данъци, вярвалиq че са жертви и че правителството било длъжно да се грижи за тях, а те имали право на здравеопазване, храна, жилище „и какво ли още не”. Тези хора щели да гласуват за Обама и затова усилията на републиканците трябвало да се съсредоточат върху спечелването на гласовете на колебаещите се десетина процента, които щели да са решаващи за крайния резултат.

Именно с тази цел Мит Ромни направи един отчаян ход, поразителен по своята арогантност, но сравнително успешен по постигнатите резултати. Той реши да се откаже от своите крайно десни позиции по вътрешните въпроси и по същество да имитира становищата на Барак Обама, надявайки се, че в суматохата тази маневра няма да бъде забелязана. Американският журналист Робърт Макелвейни писа по този повод: „Ромни разбра, че не може да победи, ако се бори като реакционен републиканец. Той е наясно, че политиката и ценностите на Обама и демократите са много по-популярни от линията на Пол Райън и Чаената партия, която проповядваше досега. И така безкрайно приспособяващият се Ромни реши да се бори като Барак Обама”.

И ето че „новият” Мит Ромни каза, че не предвижда да инициира закони, забраняващи абортите в Америка. На друг форум обаче, заяви точно обратното – че е „кандидат в защита на живота”, а ако победи в изборитеq ще бъде „президент в защита на живота”. Според някои наблюдатели Ромни е сменял позициите си по този въпрос двадесетина пъти в зависимост от обстоятелствата. Но това лъкатушене дава резултати: доскоро Обама имаше 18 пункта преимущество пред Ромни в допитванията сред жените. Сега, ако се вярва на сондажите, цифрите вече са изравнени.

В последно време Ромни направи подобно салтомортале и по въпроса за младите нелегални имигранти, най-вече от Мексико, които живеят в южните щати със своите „узаконени” родители или роднини. Той каза, че няма да отменя решението на Обама за двегодишно отлагане на насилственото им експулсиране от страната, което е в сила понастоящем, въпреки че доскоро беше категорично за незабавното изгонване на всички нелегални имигранти от Америка. Сходни резки завои в позициите си Ромни направи и по много други въпроси: по необходимостта от създаване на нови учителски места, по „зелената” енергия, по здравеопазването. Може би най-важното „извинение” на Ромни бе по оценката му за 47-те процента „гратисчии”, които живеели за сметка на правителствени програми и субсидии. Ромни се извини на половината Америка, каза че е сбъркал и че обича средната класа, както и че не смята да намалява данъците на богатите.

Ако някой японски политик бе направил скандално изказване, подобно на прословутите 47 % на Ромни, което да стане известно на обществеността, той вероятно би се самоубил публично и незабавно. Мормонът Ромни обаче, под път и над път заявява, че той ще е по-добър президент от Барак Обама и може би вярва, че ще успее да въздейства на избирателите с похватите на хипнотизаторите и екстрасенсите. Но повечето американски коментатори не приемат „новия” Ромни и твърдят, че той не променя позициите си, а ги крие, за да не изгуби изборите. Доколко тази тактика ще е успешна, ще покаже близкото бъдеще.

И тук стигаме до един съществен въпрос: за личностните особености на двамата съперници. Барак Обама е имал трудно детство, син е на бяла майка и черен баща от Кения, раснал е в къща без баща, а после и в семейството на втория съпруг на майка си от Индонезия. Отгледала го е баба му. Бил е надарен, но беден студент, който се е издържал със стипендии за добър успех и със заеми, изплащани с години след това. Някои специалисти-психолози предполагат, че това го е направило по-внимателен, очакващ нападение от различни посоки, избягващ сблъсъците и търсещ разбирателство. Като високо интелигентен човек, постигнал всичко в живота си без външна помощ и преодолявайки значителни трудности, той е любезен и възпитан до крайност, но и затворен в себе си, разчитащ на своите умения и упорито защитаващ своето мнение. Показателно е, че като президент той изслушва мненията на своите съветници, от които сред най-близките му е вицепрезидентът Байдън, но после ги моли да се оттеглят и преценява всичко сам, като самостоятелно взима и президентското си решение. В речта си пред конференцията на Демократическата партия на 4 септември Мишел Обама подчерта именно това качество на своя съпруг: че той взима сам решенията си, а после не се колебае да ги осъществи, като не може да си позволи да допуска грешки. Тези думи не бяха случайни, те контрастираха рязко с поведението на Мит Ромни, който се извърта и сменя постоянно позициите си, приемайки за свое становището, което е изгодно за него в момента.

В първия предизборен дебат личностните особености на Мит Ромни се оказаха по-подходящи за момента и за днешната Америка от качествата на Барак Обама. Той играеше предварително заучена роля, не се страхуваше съзнателно да заблуждава, избягваше подробностите и спорните теми от вътрешната политика. Без да се срамува, той имитираше Барак Обама по въпросите, които се харесват на хората, „забравяйки” това, което е говорил през изминалите дни, месеци и години. Коментаторката от „Ню Йорк Таймс” Морийн Дауд писа по този повод: „Мит Ромни извърши успешен фокус, измъквайки от магическата шапка един не така отблъскващ и не така крайно десен Ромни”. Тази съзнателна арогантност, представена с ехидна усмивка и привидна любезност (Обама бил добро момче, но просто не ставал за президент), очевидно се хареса на много зрители, поне ако се съди по сондажите на общественото мнение, които в следващите дни изравниха популярността на съперниците. Любезният Обама се обърка, забрави дори да разобличи Ромни с неговите 47 %, с позициите му за абортите, за имигрантите и много друго. Моралният човек се стъписа пред безсрамието на самоуверения шарлатанин и се остави да бъде надприказван и победен. „Обама бе изненадан от безочието, с което губернатор Ромни избяга от предишните си позиции”, заяви по този повод главният съветник на Обама за изборната кампания Дейвид Акселрод. Очевидно е, че в битката за президентския пост в Съединените щати белите ръкавици на черния джентълмен трябва да бъдат свалени и заменени с боксовите ръкавици на прочутите черни боксьори. Обама се заканва да стори именно това в оставащите два диспута. Успее ли да го направи, вероятно ще спечели изборната надпревара. Добър пример в това отношение му даде вицепрезидентът Байдън, който вечерта на 11 октомври проведе успешен дебат с Пол Райън, подгласника на Ромни, и успя да защити аргументирано политиката на своята администрация, спечелвайки симпатиите на повечето колебаещи се избиратели. Разбира се, ролята на този дебат, подобно на мястото на вицепрезидентите в американската политическа система, е второстепенна. Важно е какъв ще бъде изходът от дискусиите на главните играчи.

Ако е вярна българската поговорка, че всяко зло е за добро, може би неуспехът на Обама в първата дискусия с Ромни ще стресне по-либералните привърженици на сегашния президент. Те са недоволни от неговата умереност, иска им се той да бъде левия политик, когото познават от изборната кампания преди четири години, мечтаят си за една нова Америка, която да дава пример на света със своята демократичност, либерализъм и справедливост. Обама не успя да придвижи страната си в тази посока и с това отблъсна левия избирател. Много хора от тази група, предполагайки доскоро, че победата на Обама е сигурна, може би са смятали да не гласуват, за да го „накажат” за неговото примиренчество с реалностите. Сега, стреснати от възможността победител да се окаже Мит Ромни с всичките му особености, възпитани у него от специфичната му религия, левите хора в Америка може би ще „простят” на Барак Обама и ще пуснат гласа си за него, надявайки се, че през втория срок той ще се реваншира за тяхната вярност и за наивния им неизтребим оптимизъм.

 

Регистрирайте се, за да напишете коментар