Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2012 Брой 41 (2012) МОТИКА – ЛОПАТА!

МОТИКА – ЛОПАТА!

Е-поща Печат PDF

Гледах интервюто на Кеворкян с Жан Виденов във “Всяка неделя” по “Нова телевизия” – неделя, 7 октомври. На 9 октомври с неголеми, но съществени и главно необявени, но умели съкращения то бе напечатано във в. “Земя”. На 11 октомври в рубриката „Обаче” на първа страница в същия вестник бе поместено откровението на зам.-главния редактор Теофан Германов – „Интервю, което ще се помни”. Откъси от разговора между Кеворкян и Жан Виденов бяха поместени и в други вестници. В това отношение се отличи особено в. „Преса”. Във форумите, доколкото успях да прочета, се чуха и истерични възгласи – „Жан, върни се!”, Боже, колко е последователен и честен”.

 

След видяното в разговора на „големия журналист със сериозния политик”, цитат по Т. Г., интуитивно посегнах към химикалката. Опасявах се да не избледнеят в паметта ми моменти и тези от отговорите на „демонизирания премиер, зад който се скриха мнозина от разбойниците на прехода”. Цитираните думи са писани и редактирани от самия Кевокрян. Не ги бях чул в анонса за “Събеседник по желание”. Прочетох ги във в .”Земя”. Нека си призная, ахнах пред словосъчетанието “демонизираният премиер”. Не бе за вярване, Кеворк разбира от думи и нюанси, тъй както Игнатий Лойола разбира от инквизиция и клади. А тази дума, „демонизираният”, искреше като неугасима жар и сама по себе си съдържаше оценка за несправедливостта, сътворена от други. Тя бе намек за пожара на истината и за огъня на несъгласието с демонизаторите. И всичко това още в първото изречение! И тогава си казах: щом Игнатий Лойола намеква за опрощение, значи братята езуити ще пеят “Осанна”. Което и се случи. Хронологията, без да е изчерпателна, съобщих съвсем в началото.

Накратко. Става дума за поредната политическа акция. А Кеворк, както винаги, е само трансмисия в нея. Важна, но все пак трансмисия. И сега, както и друг път, ролята му е една и съща - обслужва интересите на силните на деня, особено ярко в годините след 10 ноември 1989 г. В случая обслужва личните интереси на Бойко Борисов и партия ГЕРБ чрез публични диалози с авторитетни български интелектуалци с независима мисъл. Особено предпочитане има към тези от левицата. Толкова за Кеворк.

По-нататък – за Теофан Германов, та като бием самара, да се сещат магаретата.

На него, на бившия съветник на президента Първанов, се е понравила “искреността на Виденов”. Това, че той изразява тревогите на „обикновените хора” и че сам си е отишъл “беден от политиката”. Германов пише от името на хората, които “не са фенове на бившия премиер”, но изпитват удоволствие и възхита от интервюто му с Кеворкян. Изпитват удоволствие не от политическата позиция на Жан, когато беше министър-председател; не от стоицизма му, когато всички крещяха “Разпни го!”; не от истините, макар недоизречени тогава от него, а от интервюто с Кеворкян!

Да видим все пак от какво се възхищава човекът, чийто бeзсъдържателен опус ознаменува ескалацията на тази поредна политическа акция, родена по всичко изглежда, в кръга на неговия нов работодател.

Но преди това едно важно уточнение, колкото да се знае, че

жанрът има памет

Всеизвестен, документиран през годините е фактът, че неизменно и неотстъпно в. „Нова Зора”, единствен, само заради едната правда и истина, бе най-непримиримият защитник на Жан Виденов. Само ние намерихме сили да умием очите му от хвърлената по него кал; да очистим името му от хулите. Авторите на нашия вестник най-пламенно и най-мотивирано отстояваха провежданата от него политика: “Да спрем разрухата!”. Ние бяхме тези, които първи изрекохме на глас позорната тайна, че съпартийците му от т. нар. Обединение за социална демокрация подготвят свалянето на правителството на Демократичната левица. Ние единствени заклеймихме Писмото на 19-те и написахме политическия памфлет „Розата като кокал”. Първи попитахме „За какво плачете, лицемери” и посочихме разписанието на „Ешелоните на измяната”. И пак само ние влязохме не в режисиран, а в истински принципен спор с неистовия гръмовержец Стефан Продев. И пак ние бяхме тези, които не се огънахме пред преките заплахи на всемогъщия Андрей Луканов, че ще ни изпържи в собствената ни мас. Казвам всичко това не за да припомня за някакви минали заслуги на „Нова Зора”, а защото искам, ведно с моите другари, да съхраним делото на този сериозен български политик Жан Виденов. И тъкмо затова днес сме длъжни да документираме разочарованието си от неговото интервю с Кеворкян, в което той отстъпва от фундаментални идеи и принципи на българските патриоти, на всички хора на социалната кауза и социалистическата истина.

Но да се върнем към онова, което възхищава човека, който „никога не е бил фен на Жан Виденов”, доскорошния съветник на президента Георги Първанов, г-н Теофан Германов, зам.-главен редактор на в. „Земя”, по наследство ляв вестник, по легенда - на русофилски позиции.

Жан Виденов преповтаря изричани и преди от самия него квалификации за Георги Първанов: „мисли основно за себе си”, „сърцето му не е на „Позитано”. Новото е, че е категоричен в оценката си, че е недопустимо в политиката на такива високи позиции да бъде човек, който мисли толкова тясно и толкова себично”. Странно е, да не кажа друга дума, поради какви съображения на Германов му допадат определенията, формулирани от Виденов? Ако така той оценява образа на бившия президент, защо е приел да стане негов съветник? И защо не попита своя работодател, приютил го заради хатъра на бившия президент, дали самият Георги Първанов не е посочен от Жан за председател на БСП, нещо, което той умело премълчава в интервюто с Кеворкян?

Виденов директно нарича Николай Добрев страхливец и предател. След 10 януари 1997 г. немалко членове на БСП се отнесоха с подобна грубост към Николай Добрев. Винаги съм си мислел, че угризенията и съмненията в неговата преданост към партията бяха причина и за неизлечимата болест, която го повали. Спомням си партийната конференция в НДК и как той стои до статуята на всепобеждаващия живот във фоайето на централния вход – тъмен, изпит, с дълбоки сенки под очите. Когато ме видя да влизам, направи крачка към мен, подаде ми ръка и каза: „Отивам си, а ти запомни, че не съм предател”. Пожелах му здраве от цялото си сърце и може би за първи път ясно осъзнах колко крехък е понякога човек пред неотменимостта на обстоятелствата.

Разказах този кратък епизод от иначе многобройните си срещи и впечатления с него, за да запитам Теофан Германов, а също и издателите и ръководителите на в. „Земя” защо изпитват удовлетворение от такива нападки срещу спомена за Николай Добрев? Нима им е непозната древната мъдрост, че за мъртвия или добро, или нищо?

Теофан Германов пише черно на бяло и се възторгва, че Виденов си излязъл “беден от властта”. Но аз бях в залата на конгреса, когато Николай Добрев прочете своето изказване, за което Виденов твърди в интервюто си, че е било “критика от примитивни и неверни позиции”. В това изказване, върху всички обвързаности и корупционни схеми, като белег от нажежено желязо, стоеше знакът на вездесъщия тогава октопод със звездното име „Орион”. А Германов не казва коя от двете възможности е вярна. Или едната, или другата. Предлагам му да попита издателя си Димитър Иванов, който е творчески консултант и таен автор на словото на Николай Добрев, на коя от истините трябва да се вярва.

А може би на Германов му харесва начина, по който Виденов се нахвърля върху председателя на БСП Сергей Станишев: „дебелоок наследник на номенклатурата от Живково време”? Може би му харесва отсъствието и на половин дума, изречена както казва народът, с половин уста, за това, че председателят на партията, на която сам Жан Виденов е бил председател, е избран за председател на Партията на европейските социалисти?

Ако е така, искам да попитам койсрещу кого воюва?

Според мен най-стряскащото в интервюто на Кеворкян, замислено и проведено като една политическа акция, е подчертаването на ориентацията на Виденов по отношение на Русия. На няколко пъти бившият премиер обвинява Руската федерация, че „поддържа с България политика на свръхвисоки цени във всичко”. Добавя дори, че и сам той, „възпитаникът на руската външноикономическа школа, който познава лично лицата, които вземат тия решения в Русия, не мога да разбера защо е такова търговското им поведение”. И търси отговор в някакъв „компенсаторен механизъм за бивши български привилегии във всяко едно отношение”.

Виденов ли не знае и не разбира, че днешна България е активен участник в антируския клуб на т. нар. нови демокрации; че ведно с военните съоръжения за съвместно използване с армията на САЩ, които създаде на своя територия, е преден пост в осъществяване на геополитическите интереси на Вашингтон? Бившият премиер Виденов се обявява срещу строежа на АЕЦ „Белене” и дори твърди, че цената е завишена с 30 %. Не казва обаче какъв е делът от отговорността за това на правителството на ГЕРБ и лично на министър-председателя Бойко Борисов. Няма и дума за конкурентоспособността на АЕЦ „Белене” спрямо американските термоелектроцентрали, договорът за които бе подписан от Иван Костов, както и по отношение на източниците на възобновяема електрическа енергия – ветрогенератори и соларни паркове. Няма и дума за съпоставяне спрямо атомните електроцентрали в Румъния и в Турция. Виденов обвинява Станишев за забавения строеж на АЕЦ „Белене” и подчертава, че „дебелоочие е да провалиш преговорите с труден партньор, каквито са руснаците, и да твърдиш, че следващите са виновни”.

Като онези трезви циници, римляните, които той спомена в интервюто, и аз ще попитам: „Кои са следващите”, че не се сещам? И ще уточня с любимия им въпрос: Cui bono? С други думи, кой има полза - от позицията на Виденов? Отговорът е еднозначен – ГЕРБ и Бойко Борисов. Тъкмо затова наричам това интервю

политическа акцияв развитие

Би трябвало тези свои твърдения Жан Виденов да подкрепи с факти, иначе изпада в положението на обикновен агитатор на сегашния кабинет.

Връщайки се към „самара”, ще кажа, че за мен е поразително, че и тази позиция на Виденов към Русия на Владимир Путин, предизвиква удоволствие в зам.-главния редактор на в. „Земя”. А не битува ли митът, от София до Москва и обратно, че в този вестник са изначални приятели на Русия?

Има още няколко въпроса, които според мен, г-н Германов трябва да си зададе:

Първо, защо иначе строгият, но справедлив Жан Виденов напълно игнорира темата за превръщането на България през последните три и половина години в жалък сателит на САЩ?

Второ, концерни на САЩ ли са главните идеолози на спирането на строежа на АЕЦ „Белене” и дали те не са същите, които се канят да ни ощастливят с добив на шистов газ?

Трето, как е възможно Виденов да открива далавери през управлението на Костов, Сакскобургготски и Станишев, а да не забелязва такива през управлението на Бойко Борисов? Да беше се позовал поне от кумова срама на еднозначните определения на разните там европейски доклади, чуждестранни публикации и прочее, които твърдят, че през последните три и половина години корупцията у нас е достигнала своя връх.

Трудно ми е да повярвам, че на Германов, на издателя и на ръководството на в. „Земя” им допада нелепата роля да бъдат охранители на политиката и личността на Бойко Борисов. Трудно ми е също да допусна, че Жан Виденов се поставя в услуга на идея, утвърждаваща една политика на откровен социален и национален геноцид, нещо повече, че протяга ръка на Бойко Борисов, атакувайки отмъстително по направление на най-омразните за партия ГЕРБ и Бойко Борисов позиции: БСП – Станишев – АЕЦ „Белене” – референдума за нея – и Русия.

Трудно ми е да приема, че историята на БСП от времето на самия Виденов се повтаря и че всички сме свидетели на една пълзяща вътрешна опозиция, другото име на която е политическо и партийно предателство. Израз на което пък е упоритата и целенасочена работа на могъщо партийно задкулисие за осъществяването на съюз между разколебаната и омаломощена БСП и управленската креатура на ГЕРБ и Бойко Борисов.

Трудно ми е, но фактите са упорито нещо.

Само преди година аз писах, че „Жан Виденов напусна бойното поле на историята”. Тогава и не подозирах за топлата му връзка с Бойко Борисов. Знаех само, че години дотогава е одобрявал екстремизма на Сидеров и псевдонационализма на „Атака” главно заради атаките им към БСП. Как днес да не повярвам, че е израснал до... наемник? Не мога обаче като Талейран да не кажа: Какво падение, да си Жан Виденов, и да станеш наемник! На Бойко Борисов!

Боже на разума, не ме карай да вярвам на очите си и на интервюто, което слушах и четох; и на бележката на Германов, когото никога не съм виждал. Някак грубичко го нарочих за самар, щото разбирам – натоварили са го. А човек е сам в борбата си за хляб. Краставите магарета под самара обаче от такъв бой не разбират. Те имат удивителната способност да се подушват през девет дерета и да свършат своята магарешка работа. Народът твърди, че когато яздиш магаре, то заканително си повтаряло на ум: “Мотика – лопата, мотика - лопата”! Сиреч, мисли не просто как да те хвърли. А да те хвърли така, че да те закопае.

Този път закопаха Виденов. Наред е самата БСП.

 

Регистрирайте се, за да напишете коментар