Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2012 Брой 41 (2012) ЛИСИЦА В ДЮКЯНА

ЛИСИЦА В ДЮКЯНА

Е-поща Печат PDF

Преди да отпътува за конгреса на управляващата „братска ислямистка” Партия на справедливостта и развитието, открит на 30 септември 2012 г. в Анкара, вицепремиерът и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов заяви, че между ГЕРБ и партията на Реджеп Тайип Ердоган имало много общи неща. Помъчихме се да открием кои са общите неща между една ислямистка и преобладаващо анадолска партия, и една, божем, европейска партия, член на ЕНП.

 

На първо време, освен че и двете са управляващи на съседни държави, членки на НАТО друга прилика не открихме. И докато търсехме, попаднахме на находка, която ни препрати към съвсем друг аналог. Един анекдотичен случай, описан в Хамеровата „История на Османската държава” показа, че управлението на герберите по-скоро се родее с това на султан Мехмед II Завоевателя. Най-малкото, в областта на социалната и данъчната политика.

В споменатата „История” е отбелязано, че от 1476 г., при царуването на султана, наречен Фатих (Завоевателят), заради превземането на Константинопол през 1453 г., в Османската империя бил въведен данък за тъкачите, повод за което дала една... лисица. Когато Мехмед Втори прехвърлял армията си към Богданско, анадолският бейлербей Давут паша, който вървял до него, му разказал как в Тавшанпазаръ не могли да хванат една лисица, „посетила” дюкяните на дванадесет тъкачи. Като наказание за тази непохватност падишахът наредил тъкачите да плащат по пет акчета годишен данък за издръжка на полицията. Очевидно хазната се е била поизпразнила, благодарение на военните кампании на падишаха и той търсел повод да вдигне данъците. А който търси, намира. Факт е, че през същата година били ремонтирани и стените на Истанбул, силно пострадали при последната обсада. Така че ако не е била наглата лисица, султанът щял да измисли друг повод да оскубе поданиците си за да финансира своите проекти...

Не знаем каква точно лисица мотивира действията на българското правителство, но е факт отчаяната изобретателност на вицепремиера и министър на финансите Симеон Дянков в усилията му да одере кожите на данъкоплатците, за да изпълни приходната част на бюджета. След като близо четири години държа във фризера заплатите и пенсиите, оправдавайки се със световната криза и тежкото наследство от тройната коалиция, „спестовникът” Дянков отвори торбата с лъжите и обеща да увеличи всички пенсии от 1 януари 2013 г. Само че шефката на парламентарната Комисия по бюджет и финанси Менда Стоянова опроверга, по-точно отрече, Дянков да е обещавал увеличение от януари и прехвърли  розовите сънища за 1 април 2013 г. и дори за 1 юли 2013 г.  Разбирай, за следващото правителство. Преди седмица обаче управляващите отново затъркаляха старата изкорубена бъчва и дори оповестиха процентите, с които ще нараснат пенсиите на различните категории. Пенсиониралите се до 31 декември 2009 г. щели да получат увеличение от 9,3 %, а идващите след тях - по-малко. Дали за това повишение на пенсиите ще трябват 600 или 800 млн. лв., все едно: пари няма и няма да има. Следователно, повишението трябва да се избие от другаде.

В този момент услужливо се появи нещо като лисицата от Тавшанпазаръ във форма на предложение за диференциране на минималната работна заплата според регионите, големината на селищата и безработицата. Дали предложението е на Симеон Дянков, или на неговия заместник Владислав Горанов, няма голямо значение. Същественото е, че живеещите в по-бедните региони на България ще бъдат наказани и с по-ниска минимална заплата. Така щял да се облекчи бизнесът и да се спасят от фалит стотици фирми. Пазарна икономика, та дрънка! Остава само да се разпореди на електроразпределителните предприятия и топлофикационните дружества да намалят цените на тока и парното. Същото трябва да направят водоснабдителните дружества, автобусните фирми, БДЖ и др. И тъй като от всички тези неща единствено намалението на минималната работна заплата устройва бизнеса, той горещо поддържа иновацията на Дянков. За бизнеса е най-добре изобщо да не плаща заплати, но това и без друго се реализира по шест и повече месеца в някои предприятия, като ОЦК „Кърджали”, шивашките цехове на гръцки и турски собственици и т.н. Тезата, че работната заплата е цената на стоката работна сила и трябва да осигурява нейното възпроизводство е марксистка, а Дянков не признава „Капиталът”. Ако и да е бил стипендиант на фондация „Знаме на мира”. Тази теза е противопоказна на „свободната пазарна икономика” и „неолибералните ценности”.

И така, в България заплатата ще се дава не за положен труд и постигнати резултати, а за местоживеене: колкото е по-малко селището, в което живееш, и колкото е по-дребно предприятието, в което работиш, толкова по-малка ще е минималната работна заплата. А значи и реалната такава. В София се пътува по-дълго до работното място, поради което ще се получават „столични”. От това по-сигурно стимулиране на миграцията и обезлюдяването на провинцията няма! Впрочем и сега, според председателя на БСК Божидар Данев, средната работна заплата във Видин е 500 лв., а в София - над 1000 лв. Значи авангардната идея на Симеон Дянков вече е внедрена в практиката. Не е ясно само защо той твърди, че тя е предложена от КТ „Подкрепа”, а от там отричат своето бащинство? „Този човек (Дянков, бел.ред.) лъже като дърт циганин!” - каза на 8 октомври т. г. пред Би Ти Ви вицепрезидентът на КТ „Подкрепа” Димитър Манолов. Както се знае, успехът има много бащи, а резилът е сираче. И после някои се чудят защо 40 % от младежите ни гледат към чужбина...

Но не е само това. Преди това депутат от ГЕРБ лансира идеята да се облагат с плосък данък пенсиите и лихвите по депозитите на гражданите. От правителството и ПГ на ГЕРБ отрекоха да са обсъждали такава промяна, но кой знае? След като НАП и агенция „Митници” не могат да си съберат вересиите, нищо чудно и данък пенсии да се появи. При това хаотично управление на страната няма невъзможни неща, щом целта е да се напълни бюджетът. В ущърб на поданиците, естествено, и специално тези, които не могат другояче да субсидират предизборната кампания на управляващите. Едните голи бюлетини, пуснати за „правилната партия” вече не стигат. Затова и Цветанов отиде в Анадола да привлича симпатизанти и дори кандидат-депутати за листите на ГЕРБ.

Целта оправдава средствата, а целта е на всяка цена да се спечелят парламентарните избори през 2013 г. В противен случай Темида може да се сети за престъпленията на герберите и някои от тях ще се наложи да дават показания, пред същата тази прокуратура, която днес изпълнителната власт използва като плашило за опоненти и противници на режима. Не дай, Боже, делата на привлечените под отговорност „калинки” да ги гледат същите съдии, които Цветанов обвинява за всички неблагополучия, включително и за отхвърлянето ни от Шенген. Тогава ще има плач и скърцане на зъби, както пише в Светото писание.

Пари, пари и пак пари! Това е мечтата и болката на сегашното гербаво управление: на България, на столицата София и другите селища с кметове от ГЕРБ. А пари няма, въпреки или благодарение на Бойко-Борисовото магистрално строителство. При неработеща или направо умряла икономика и при обезлюдени региони, магистралите са нужни, колкото на умрял компрес. И в пустинята може да има магистрали, но не и живот край тях.

Докато управляващите си играят на „тука има, тука нема”, докато ни ръководят по метода на „опипването”, пустинята ще завоюва нови и нови територии. И то не само в Северозападна(ла) България.Една от главните причини за това е, че пуснахме лисицата не само в дюкяна си, ами я оставихме да ни се изака на главата!

Време е да поправим грешката си, като опухаме пълния с бълхи лисичи кожух! Иначе всички ще станем имигранти, за да не бъдем роби в собствената си Родина. Останем ли безучастни, хора като Цветанов ще превърнат корупцията в национален спорт. И вместо борба с корупцията и организираната престъпност, каквато декларират, че водят днес, ще се превърнат в организатори на престъпността. А дали вече не са такива? И от кога? Защото където и да бръкне човек, все изскача, я някоя герберска „калинка” с фалшива диплома, я депутат рекетьор, я просто лобист. И над цялото това блато прелитат величествено премиерът Борисов, шефовете на НАП или ДНСК, или отборът на „Бистришките тигри”, който правителственият „Авиоотряд 28” превозва до Бургас или Варна: масрафа, според премиера Б.Б., го плащал футболният клуб на Етрополе. Така се осигурявали летателни часове на пилотите...Блажени са вярващите!

Като споменахме за борбата с корупцията, ще завършим пак с един „лисичи” пример от „Историята” на Йозеф Хамер. Веднъж султан МехмедВтори, докато се разхождал, видял лисица, завързана със синджир за една врата. Тогава падишахът си спомнил слуховете за „неподкупността” на своя велик везир Халил паша и казал: „Хей, нещастна безумке! Защо не се обърна към Халил, че да откупиш свободата си?!”. Трябва да напомним, че когато на двадесетия ден от завладяването на Константинопол, т.е. на 18 юни 1453 г., Мехмед Втори се завърнал в Одрин, сред бляскавия му кортеж вървял и Халил паша, но вече като арестант, заподозрян, че тайно е заговорничил с византийците. Малко след това го съкратили с една глава...

А ние на кого трябва да платим, за да ни отърве от властта на герберите? На Доган, на циганите, на Реджеп Ердоган или на Жозе Барозу?

 

Регистрирайте се, за да напишете коментар