Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2012 Брой 50 (2012) ЧЕСТИТ ПРАЗНИК, МАЕСТРО!

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК, МАЕСТРО!

Е-поща Печат PDF

• Проф. Емил Янев на 80 години

Един от стълбовете на българската музикална култура, талантливият диригент и педагог Емил Янев, навършва 80 години на 18 декември. Професионалната му кариера е меко казано впечатляваща - диригент на забележителни формации, между които хоровете „Георги Кирков”, „Трудова песен”, „Септемврийци”, „Колегиум музикум Банкя”, „Христина Морфова”, председател на „Балкански хоров форум“; президент на „Федерация на хоровете на Европейския съюз“; председател на сдружение „Вива ла музика”; методист и преподавател; автор на аранжименти и вокални цикли, както и на десетки публикации у нас и в чужбина в специализирани издания.

 

Оказва се, че Емил Янев е и невероятно обаятелен разказвач. Неговите очерци за известни български музиканти са написани талантливо. Оказва се, че маестрото стои подобаващо добре и в жанра на изящното слово. „Скици с разноцветна креда” е антология на най-забележителните хорови диригенти. „Неизвестно за известни български музиканти” продължава започнатото от него дело - сказки за най-изтъкнатите български симфонични диригенти и изпълнители на духови и ударни инструменти, проследява средата, в която израстват и се развиват тези забележителни музикални дейци, за да стигнат до триумфалните шествия по световните сцени.

С „Хоровете на България” (1969 г., на френски език), „Учебник по хорознание”, (1985 г. изд. Koorkunde, Холандия), „Bulgarian Choral Art”, (1988 г., US International Choral Bulletin), както и двуезичната реализация на български и на английски език на „Скиците...” маестро Янев демонстрира на свой ред визията си за необходимостта от популяризиране на българското музикално изкуство, на българската култура отвъд пределите на родината. Това, че имаме какво да кажем на света, е повече от очевидно. Нека припомним само Детския хор при Българското национално радио, под диригентството на забележителния Христо Недялков, който в продължение на десетилетия взривява многохилядна публика в Европа, Азия, Америка, Африка, Далечния изток... А пък Христо Недялков е само един от плеядата талантливи ученици и последователи на Добри Христов, патриарха на българската музикална култура.

Обемистите изследвания на Емил Янев не са обикновена възхвала на българското музикално изкуство. В творческите изяви на нашите диригенти и изпълнители той вижда празници на музиката и чрез тях се стреми да изтръгне дилетантизма и лошия вкус. Същевременно авторът не скрива огорчението си от отношението на днешни и предишни администратори спрямо изявени български музикални дейци. Оказва се, че нашите „културни” чиновници бързо забравят приноса на творците, техните национални постижения, заслугите им за развитието на българското музикално изкуство и популяризирането му зад граница и бързат... да ги пенсионират. Така в разцвета на творческите им сили поради „некои съображения”, „решения по целесъобразност” или поради „пенсиониране” извън активния музикален живот се оказват диригентите Саша Попов, Асен Найденов, Руслан Райчев, Константин Илиев, Добрин Петков, Димитър Манолов... Блестящи музиканти, надарени с артистичен талант, личности с богата култура, духовни аристократи, които не понасят пълзящата посредственост и се опитват да воюват с „мелниците” на човешкото равнодушие и чиновническо бездушие.

Същите тези „пенсионирани” поради „некои съображения” талантливи музиканти са приети възторжено извън България и впоследствие гастролират на чуждестранна сцена: Саша Попов става първият български диригент, гастролирал в САЩ; Асен Найденов – в санктпетербургския „Малий театр” и в московския „Болшой театр”; Атанас Маргаритов през 70-те години на 20 век става музикален директор и главен диригент на операта в Гент, Белгия, след 1982 г. е музикален директор и главен диригент в Дижон, Франция; Руслан Райчев през 70-те години е генерал-мюзик директор в Шлезвиг Холщайн, в началото на 90-те години е генерал-мюзик директор в гр. Шверин; след „пенсионирането” му немските импресарски дирекции го наемат като диригент, оценявайки високо неговата универсалност; Димитър Манолов в продължение на десетилетия триумфира в Колумбия...

Публична тайна е, че „освобождаването” през последните години с особено усърдие се прави от никому неизвестни администратори, присламчени на ясла към културното ведомство. Нещо повече, властта нехае за изработване на дългосрочна балансирана прагматична стратегия за развитие на българската култура и образование.

В подготвения за печат „Романът на един живот” юбилярът разказва за себе си: „Израснах в семейство на интелектуалци - обичливи хора, които направиха всичко, според техните сили и възможности, децата им да станат “човеци”.

През 1945 г., едва 12-годишен, получава първото си официално признание, че е... “мъж”! „Понеже растях едър, детският купон, който получавах за дрехи, не достигаше, за да бъда облечен както подобава. Майка ми трябваше да преправя стари таткови дрехи, но всичко беше палиативно. Един ден, изнервена от безсилието си, тя ме заведе при градския комисар, който раздаваше купоните. Търпеливо изчакахме голямата “опашка” и когато дойде нашият ред, влязохме при комисаря.

- Какво искате? - попита строго той.

- Доведох сина си, за да видите колко е порасъл и да му дадете мъжки купон за дрехи, за да мога да го обличам - изрецитира на един дъх майка ми своята просба.

Комисарят – бащата на бъдещата известна оперна дива Райна Кабаиванска, – започна внимателно да ме оглежда от главата до петите, замисли се за кратко и отсече:

- Дайте купона му!

Докато майка ми подаваше листчето, той извади от чекмеджето на бюрото си един печат, с който нанесе на купона ми многократно заветната думичка “мъж”,”мъж”, “мъж”!..”

Впрочем „мъжкото” у Емил Янев се проявява вече 80 години. И в отстояването на позиции, и в отношението към изкуството... Ето и някои сентенции, чийто автор е Емил Янев: „Някои хора стават лидери насила, други – по стечение на обстоятелствата, а диригентите – по професионална необходимост...”; Дали пък не е възможно Алберт Айнщайн – голям почитател на музикалното изкуство и сам изкусен цигулар – да е достигнал до гениалната си идея за относителността благодарение на изкуството?”; От появяването на хомо сапиенса музиката винаги е служила за консолидация между хората, за подобряване на човешкия духовен комфорт”; „Колко ли скучен би бил Ню Йорк без Ленърт Бърнстейн?”...

В един кратичък текст не е възможно да се каже кой знае колко за един толкова голям български музикален деец, но може да му пожелаем просто - Честит юбилей, маестро!

 

Регистрирайте се, за да напишете коментар