Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2013 Брой 13 (2013) ПОВТАРЯТ ЛИ СЕ ТРАГЕДИИТЕ В ИСТОРИЯТА?

ПОВТАРЯТ ЛИ СЕ ТРАГЕДИИТЕ В ИСТОРИЯТА?

Е-поща Печат PDF

Византия 1453 г. – България 2013 г.

На 12 май, когато България ще застане пред урните, омерзена от „бащите” на прехода и техните чуждестранни кукловоди, ще се навършат 560 години от падането на Константинопол в османски ръце. А месец по-късно ще отброим 620 години от превземането на третата българска столица Велико Търново.

Обстановката в България,  Гърция, Кипър, Македония и Румъния (все православни държави) удивително напомня неща, които вече са се случвали; и от които европейските държави би трябвало да са си извлекли поуки. Уви, единствената поука от историята е, че хората не се учат от нея! Ако не беше така, вместо да се опитват да разделят, купуват и „опитомяват” с примамливи обещания протестиращите граждани, политиците у нас щяха да удовлетворят поне някои от техните искания. Но както гласи една поговорка: „Няма по-глух от този, който не иска да чуе и по-сляп от този, който не иска да види!” Затова историята се повтаря: не само като фарс, а и като трагедия. С тази разлика, че някога хората не са се самоизгаряли - бензинът още не е бил открит. Иначе вярващите в чудодейното спасение и в Месията не са се свършвали. Кой ще „спасява” България на предстоящите парламентарни избори? Според едни съмнителни „студенти” това ще е „доктор онорис кауза” на Пловдивския университет – бившият футболист Христо Стоичков. Нищо, че до сегашния хал ни докара пак един „доктор по дължината на маркуча”, наречен Бойко Борисов.

И ний сме дали нещо на света...

Понеже няма автентични свидетелства от очевидци на падането на Търновград и края на Търновското и Видинското царство, ще се спрем на участта на Византия, която през април-май 1453 г. изживявала последните си дни. В действителност, свряна в очертанията на Константинопол и земите зад Анастасиевата стена, 1125-годишната империя на Константин Велики агонизирала отдавна. С титлата „император” се кичели не само господарите на Константинопол, но и владетелите на Трапезунд (днес Трабзон) и Никея (днес Изник), както и деспотите на Мора (Пелопонес) и Солун. Търговията в земите на Византия била обсебена от венецианските, генуезките и рагузенските търговци, а като разплащателно средство се използвал дукатът, вместо обезценената номизма. В квартал „Пера” в северната част на Константинопол имало цяла еврейска колония, а в квартал „Галата”, на отсрещния бряг на Златния рог, живеели генуезци. Тоест, Цариград бил истинско стълпотворение на народите. Честта да ръководи отбраната на обсадената от 250-хилядната османска армия византийска столица се паднала на Константин Драгаш Палеолог – сърбин по майчина линия. Седмият и последен Палеолог се оказал и последният император на Византийската империя. Обсаждан 29 пъти от своето основаване (7 пъти от командирите на арабските халифи, 3 пъти от гърците, три пъти от римляните, 2 пъти от бунтовниците Тома и Торничиус, 2 пъти от византийските императори Алекси Комнин и Михаил Палеолог, 2 пъти от българите, по един път от иранците, аварите, славяните, руснаците и латинците и 5 пъти от турците (2 пъти от Баязид Светкавицата и по 1 път от принц Муса, султан Мурад Втори и Фатих султан Мехмед), при последната обсада той бил обречен. Защото силите и средствата за защита, с които разполагал император Константин Палеолог, били повече от неадекватни и неравни:

- порутени крепостни стени, за чийто ремонт императорът дал 70 000 жълтици на двама монаси, но те ги закопали за по-добри времена;

- малокалибрени и малобройни топове, които при всеки изстрел разрушавали стените, върху които били разположени;

- 14 кораба: един галеон; три венециански търговски гемии, които „бальосът” (посланикът на Република Венеция в Константинопол, б.а.) бил задържал при пристигането им в Танаис (Азов) и Трабзон (Трапезунд); четири гемии от Кандия (о-в Крит); два кораба от Хания; три генуезки гемии и по един кораб от Испания и Франция;

- към 9000 защитници, от които 4963 гърци, 2000 чужденци и 300-500 генуезци.

Съотношението на силите в личен състав било 20:1 в полза на турците, а в артилерия и морски съдове – още по-убийствено! Помощ от Европа идвала само по море, и то преди Мехмед Втори да прехвърли по суша в Златния рог 70 гемии. Пък и тази помощ била дело на отделни смелчаци, докато големците на Запад смятали, че спасението на християнството минава през завоюването на Константинопол от турците. Затова, когато през 1382 г. император Йоан Палеолог отишъл при Папата да иска помощ срещу турците, не само не получил такава, ами когато на връщане минал през Венеция, Сенатът на Републиката му забранил да напуска нейните предели, докато не върне дълга си на едрите търговци! Във фаталните за Византия дни през 1453 г. един унгарец на име Орбан, който бил избягал от Константинопол, се наел да отлива топове на османлиите. А пратеникът на Хунияди, виждайки неопитността на османските топчии, започнал да ги учи как да рушат стените на византийската столица. Папата, вместо да изпрати помощ на православния император, настоявал двете църкви да се обединят. Притиснат от обстоятелствата, император Константин Палеолог приел този ултиматум и дори издал указ, наречен „Хенетотикон”, за съвместна служба в църквата „Св. София”. Обаче част от православните отци, начело с патриарх Генадиос, били категорично против. Църквата „Св. София” била напусната от православния народ, понеже била изгубила своята святост заради католическата меса. Лудостта обхванала и манастирите: една калугерка приела исляма и започнала да яде месо по време на Великденските пости. Изразител на антикатолическите настроения станал великият адмирал на флота, той и министър-председател на Византия, Лукас Нотарас. „Предпочитам да видя турска чалма в Константинопол, отколкото кардиналска шапка!” - заявил той.

След падането на града, подмамен от престорената любезност на падишаха, той поднесъл на Фатих султан Мехмед списък с имената на държавните първенци. Разбира се, те били изклани, след което султанът „благодарил” с посичане и на предателя.

Що се отнася до жителите на Константинопол, вместо на своите сили те се надявали на чудо и се ръководели от суеверия. Ето защо стражите на вратата „Св. Роман”, виждайки, че турците са влезли в града, заключили портата, хвърлили ключовете в морето и побягнали. Защото според едно поверие, стигайки до Бичия площад (днешния Тавук пазаръ), враговете щели да бъдат спрени и обкръжени от обсадените. А според друго поверие, когато враговете напреднели до колоната на Константин Велики, от небето щял да слезе ангел. Прогонен от вратата „Св. Роман”, народът се изсипал безразборно в църквата „Св. София” и зачакал чудодейното спасение. То обаче не дошло и настъпила трагедията: хората станали ловни трофеи на развилнелите се османлии. В изблик на отчаяние последният Палеолог тичал по улиците, викайки: „Няма ли един християнин, който да ме убие?!”

Константин Драгаш се хвърлил с оръжие в ръка сред вражеските маси и загинал геройски в боя: може би, защото бил славянин, а не ромей. А Орхан - внукът на принц Сюлейман (брат на султан Мехмед Първи и негов съперник за трона, б.а.), който се приютил във византийския двор, се хвърлил от стените, за да не попадне жив в ръцете на Фатих султан Мехмед Втори.

Толерантност ли?!

Останалото разказват историци като Дукас и Франсез, които Хамер цитира в своята „История на Османската държава”. Франсез пише: „Храмът на Божествената мъдрост, престолът на Божията слава, построен на земята в името на Господа, смятаната за удивителен образец на паметник църква „Св. София” стана място на ужаса”.

И както е ставало навсякъде в завладените от турците християнски селища, жителите на Константинопол били навързани по двама и отведени в робство. От стените на храмовете били свалени изображенията на християнски светци, а църковните одежди били използвани за чулове на конете. Докато султанът разглеждал очарован църквата „Св. София” с нейните 107 колони, украсени с мрамори и редки камъни като петнист гранит от различни страни, и още 8 колони, докарани от Храма на слънцето в Баалбек и храмовете в Ефес, Александрия, Атина и Цикладските острови, на двора един нефер (редник) се мъчел да откърти парче от мраморната настилка... Султанът набил мародера, но незабавно наредил църквата „Св. София” да се обърне на джамия. По-късно същата участ сполетяла и църквата „Св. Мария” (днес Фетхие джамия). Така турците показали своето „уважение” към тези архитектурни шедьоври на православието. Но не към всички църкви и скулптури в Константинопол са се отнесли толкова „толерантно”. Някои статуи били изпотрошени, включително и тази в църквата „Ходжетира”, построена в старо време на Акропола. Тази статуя се носела пред армията, когато императорът отивал или се връщал от война.

Това не попречило на Фатих да се направи на благодетел на християните. Дори организирал избора на нов патриарх на мястото на починалия патриарх Генадиос. Негов наследник станал патриарх Георгиос Холариос, също наричан Генадиос.

Според историка Дукас, три дена след завоюването на града султан Мехмед Втори заповядал флотата да потегли на път. Тежко натоварена със златни и сребърни вази, скъпи одежди и пленници, тя излязла в открито море. Но в лагера на войската имало още много трофеи. „Тук, облечен в свещенически дрехи, се разхождаше редник; там друг един водеше за каишка кучета с позлатени нашийници. Един пиеше вино в ритуални чаши, друг използваше за хранене свещени вази. Извънредно много на брой книги бяха натоварени на каруци и пренесени в провинциите. Десетте тома на Платон и Аристотел или богослужебните книги се продаваха за една монета. От богато подвързаните Евангелия беше измъкната цялата позлата, а изображенията в тях бяха хвърлени в огъня”.

В заключение Хамер казва:

„Унищожаването на Византийската империя след едно хилядогодишно съществуване, и завоюването на византийския престол от страна на седмия османски падишах, е подготвило дълга поредица от войни и катастрофи за народите на Европа”.

Приблизително по същия начин се държи Европа и днес към православните Гърция, Кипър, България, Македония, Сърбия и Румъния. Хем ги е оставила да спират имигрантския поток от Изтока, хем им поставя ултиматуми за демократизиране, либерализиране на пазарите и фискална дисциплина, хем се чуди как да ги отбие от ЕС, еврозоната и Шенген. Някои се огъват пред диктата, вместо да заявят, че като пазители на източните граници на Европа заслужават признание и подкрепа, а не финансов намордник.

Голяма е Европа, а няма къде да отстъпим: зад нас са Виена, Прага, Будапеща, Братислава, Рим, Берлин, Париж, Лондон и т. н. Спасението на Запада минава не през гибелта, а през оцеляването на православието.

 

Регистрирайте се, за да напишете коментар