Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2013 Брой 17 (2013) ИСТИНАТА НЯМА СИНОНИМИ

ИСТИНАТА НЯМА СИНОНИМИ

Е-поща Печат PDF

• За Христо Малеев - човек на доблестта, почтеността и любовта към Отечеството

На 6 април т. г. в музея “Земята и хората” бяха представени два тома избрани статии на Христо Малеев, дипломат, член на Редакционния съвет на вестник “Нова Зора”, наш приятел, съмишленик и блестящ анализатор. Залата на Големите кристали събра хора с големи сърца, все приятели, колеги и разбира се, близките и семейството на Христо Малеев, който наистина без време ни напусна на 19 октомври 2012 г. В негова памет, а и поради уважението и обичта на читателите на вестника, публикуваме словото на Мария Петкова-Базелкова, преводач от славянски езици.

Трудно е да се говори за личност като Христо Малеев – толкова богато надарена, толкова многостранна и извисена. Изпитвам голям респект и уважение към него, оттам е и притеснението ми дали съм достойна да кажа най-точните думи. Не бих могла да говоря за дипломата Христо Малеев, за посланика, допринесъл извънредно много за издигането на престижа на Република България. (Това го направи неговият близък приятел и колега посланик Тошко Тошков). Аз се осмелявам да споделя мои лични впечатления за човека, с който имах щастието да работя няколко години в отдел „Външна политика и международни връзки” на ЦК на БКП, а по-късно в БСП, и да изкажа думи на възхищение от неговите дълбоки и изключително разностранни познания в няколко области.

Говорейки за Христо, ще използвам сегашно време, защото съм убедена, че той и сега е сред нас – тук са неговите мисли, неговите идеи за спасението и бъдещето на малка България в глобализиращия се свят, събрани в двутомника „Избрани статии” и искам да благодаря за това на семейството му, толкова обичано от него, и особено на любимата му съпруга Аля и любимия му брат Мишо.

От 1967 до 1970 г., работейки в Комитета по туризъм, бях привлечена като преводач за нещатен сътрудник на отдел „ВПМВ”, а след това с решение на ЦК бях назначена на постоянна работа в отдела. Приех това назначение с голяма неохота, мислейки че ще работя сред скучни партийни работници. Съмненията ми се разсеяха твърде бързо и 20-те години, прекарани в този отдел, бяха за мен една голяма школа. Като преводач в отдела имах възможност за контакти с много исторически личности. Но по-важното за мен е, че ежедневната ми работа ме срещна с много интересни българи, с хора с висок професионализъм, големи български патриоти като завеждащия отдела и секретар на ЦК Константин Теллалов, като Дичо Атанасов, Веселин Измирлиев и други, не бих могла да изброя всички, но особено искам да откроя  сред тях Христо Малеев.

Ще си позволя едно признание, че преди да се запозная с Христо Малеев, се бях настроила много негативно към него. В отдел „ВПМВ” през 1972 г. един колега, който работеше по направление САЩ и Канада, бе пренасочен в друго направление – за контактите с Чехословакия и Полша. Заговори се, че промяната се прави, тъй като от Канада се завръща племенникът на Т.Живков и той ще работи по това направление. Още в началото на работата си в отдела Христо показа с личните си способности, че е точният човек за този важен пост и че не роднинството му с първия ръководител  е причина той да го заеме – завършил с отличие Московския институт за международни отношения, където портретът му е на почетното табло с представители на други държави, защитил докторска дисертация за Америка в Дипломатическата академия и добил практически опит в дипломатическата си работа зад океана, той е един от най-добрите познавачи на САЩ и Канада в България. Много скоро след завръщането си от Канада той издаде една чудесно написана книга „Канада търси себе си”.

Винаги съм се смайвала от широтата на интересите на Христо, от огромния диапазон на познанията му в най-различни области – история, философия, музика, живопис, литература. Към творчеството на колко много писатели е насочвал погледа ми той, и колко езикови съвети ми е давал. Аз, филологът, чиято професия са езикът и литературата, винаги съм се възхищавала на неговите невероятно задълбочени езикови и литературни познания (тук може би има и генетична обусловеност - майката Весела Малеева е дългогодишен научен сътрудник в Института по литература на БАН).

Но най-голямото ми възхищение Христо предизвиква с доблестното си поведение, с почтенността си, с любовта към отечеството, което той поставя над личния интерес (колко рядко присъства в езика ни думата доблест, но на Христо тя особено много приляга!). В интервю в 1-ви том на двутомника има негово лично признание: „Не съм искал нищо за себе си, въпреки че съм работил дълги години в ЦК на БКП”. С абсолютна убеденост мога да потвърдя истинността на тези негови думи, защото имам известни познания, които ми дават възможност за сравнение с поведението на Христо и с неоснователните претенции на други хора.  И намирам, че в това отношение той се родее с Левски.

За своята любов към България и към нейните верни и отрудени хора Христо няма нужда да търси примери далеч от семейството – единият му дядо, Михаил Попкочев, е борец за българщината във Вардарска Македония с присъда от турците за 101 години заточение, а другият - Христо Малеев - е от първите пловдивски социалисти.

Тук ще си позволя да споделя огорчението си от едно неизпълнено мое обещание към Христо. Ние с моя съпруг сме родени в Смолян, където родът Малееви е на особена почит заради приноса си в културния живот на Средните Родопи. След Освобождението на този край от Османско робство през 1912 г. от вътрешността на България идват много учители и други специалисти. Така дядото на Христо учителства заедно с две от дъщерите си в Смолянския край.

През 1943 г. пък в Смолян идва като адвокат бащата на Христо – Найден Малеев, заедно със съпругата си Весела, двамата си сина Христо и Михаил и с племенницата Людмила, чиито родители Тодор Живков и Мара Малеева по това време са в нелегалност. Именно в Смолян са на 9 септември 1944 година (в. сп. “Родопи” има обширна публикация). Много време обещавахме на Христо, Михаил и семействата им да отидем в Смолян, за да видят къде е била кантората на баща им и къде са посрещнали зората на свободата. Дори се бяхме договорили с дългогодишната кметица на Смолян Дора Янкова, която казваше, че иска да й бъдат лични гости. Покрай ежедневните грижи, не успяхме да осъществим това, докато бяхме заедно с Христо.

Днес (6 април 2013 г., бел. ред.) в. “Дума” поздравява чудесния български и родопски поет Петър Динчев за 75-ия му рожден ден, помествайки на цяла страница негови стихотворения. Последният стих на стихотворението „Истина”, посветено на Николай Хайтов, е: Истината няма синоними!

Откакто познавам Христо, той винаги е назовавал истината такава, каквато е. Още преди промените, на партийни събрания в отдел „ВПМВ” открито и с голямо вълнение говореше за нередности, които омрачаваха живота ни. Знайно беше, че в този отдел на ЦК, където работеха хора с широк поглед към света, имаше по-голям демократизъм и свободомислие в сравнение с другите отдели, но никой не говореше така открито и смело както Христо. Веднъж дори негово смело изказване буквално стъписа председателя на учрежденския партиен комитет. Някои смятаха, че Христо може да си позволи това, защото зад гърба му е Тодор Живков. Но според собственото му изявление в двутомника, докато Т. Живков е управлявал, не е имал никакви връзки със семейството му и дори не е знаел, къде живее! Контактите му с него са по-късно, когато започва работата над мемоарите на първия ръководител на държавата. А преди това Христо полага всички усилия, за да се докаже със собствените си способности като един от специалистите в своята област.

В смелата си и доблестна публицистика Христо Малеев, дипломатът, владеещ в съвършенство богатството на българския език и езика на висшата дипломация, говори за сериозните проблеми без увъртане, без завоалираност. Той не се бои да нарича нещата с истинските им имена. И силата и смелостта за това произтичат от неговата доблест, почтеност и честност. Той няма от какво да се бои – не може да бъде упрекнат в двуличие и измяна на идеите. Той нарича открито и недвусмислено предателство определени действия на личности и в България, и в Русия, защото не може да бъде поставена под съмнение любовта му и към България, и към Русия.

Питам се, каква ли би била България, ако повече хора мислеха така, а не разчитаха, като много съвременни „въздухари” и „калинки” да направят кариера под сянката на своя вуйчо или чичо, на високопоставения си роднина.

Ставащите в България  промени през последните две десетилетия съсипаха много здрави и силни мъже. Хамелеоните лесно се приспособяват, приемайки всеки „цивилизационен избор”, и оцеляват. Но хората със здрав гръбнак не могат да се превият. На тях просто сърцата им се взривяват.

Силната болка за България и тревогата за нейното бъдеще взривиха голямото сърце на този красив и снажен, умен и обаятелен българин. Жалко е, че Христо физически вече не може да радва семейството си, приятелите, колегите и всички, които го обичаха, но нека неговият дух и неговите високопатриотични идеи да продължат да живеят! И нека да пребъдат!