Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2013 Брой 19 (2013) ДЕМОГРАФСКАТА КАТАСТРОФА НА БЪЛГАРИЯ

ДЕМОГРАФСКАТА КАТАСТРОФА НА БЪЛГАРИЯ

Е-поща Печат PDF

„Настъпил е момент да се привлече вниманието на европейските правителства върху един факт, който, изглежда, е толкова дребен, че европейските правителства се правят, че никак не го забелязват.

Този факт, ето го: убива се цял един народ. Къде? В Европа. Този факт има ли свидетели? Само един - целият свят. Правителствата виждат ли го? Не.“

Виктор Юго, в. “Раппел”, 29 август 1876 г.

България като държава, нация и цивилизация, като се започне от втората половина на 80-те години на 20 век и се стигне до днес, изпадна в условията на многоизмерна задълбочаваща се криза – социо-икономическа, социо-културна, социо-психологическа, държавно-политическа, ценностно-цивилизационна и т.н. Характерно за тази криза е неравномерността както в нейните различни аспекти, така и в динамиката й. Например в социо-икономически план се забелязва вълново развитие на кризата, т.е. тя ту се засилва, ту отслабва.

 

 

Но в такова ключово за съществуването на нацията и държавата измерение (както и за функционирането на обществото и неговото материално и духовно възпроизводство) каквато е демографското, кризата се движи само в една единствена посока – в посока на нейното усилване. Нещо повече - през последните повече от петнадесет години вече не може да се говори за демографска криза. Развиващата се демографска обстановка в България следва да се характеризира като демографска катастрофа.

Понятието „криза“ е характерно за т.нар. „комплексни (сложни) системи. То се тълкува като нестабилна, опасна ситуация, сигнализираща, предупреждаваща за предстоящ провал. Т.е. криза, съдържаща в себе си опасността от разрушаване или разпад на системата. От друга страна, кризата носи и предизвикателството на възможност за обновяване, чрез което тя да бъде преодолеяна и системата да са насочи към устойчиво развитие, респективно функциониране.

Катастрофата притежава съвсем друго съдържание и характеристики. Това е вече осъществил се провал, нещастие, което в своята първа фаза води до определена дисфункционалност на системата. И ако тази дисфункционалност не се преодолее, или не се спре нейното движение в негативна посока, неминуемо се стига до следващата фаза – разпад и окончателно унищожаване и изчезване на системата.

Начало на демографската криза и изпадането в демографска катастрофа

В началото на 20 век България е европейска страна, която се характеризира с най-висока демографска динамика – раждаемост от 28 на 1000 души, което позволява за сравнително кратки срокове да преодолее двете национални катастрофи – след Междусъюзническата и след Първата световна война.

Като ключов фактор за тази демографска виталност може да се посочи, че страната ни е типично аграрна, с многбройно дребно земеделие и съответен модел на възпроизводство на човешкия й потенциал. Така че въпреки високото равнище на детска смъртност, високата раждаемост – резултат от модела на многодетното селско семейство, позволява да се поддържа благоприятен естествен прираст и съответно общо увеличаване на населението на страната.

Започналата от началото на 50-те години ускорена модернизация на обществото, т.е. индустриализация и урбанизация, скоро създават условия демографската динамика да придобие общоевропейски параметри, т.е. създава се моделът на едно-двудетното градско семейство. При това тези параметри придобиват все по-ниски измерения. И макар до края на 80-те години на 20 век да не може да се говори за демографска криза, доколкото естественият прираст демонстрира все още плюсови стойности, определено ситуацията може да бъде определена като предкризисна. Фиг. 1.

От края на 80-те години на 20 век, с началото на т. нар. смяна на системата, датира началото на демографската криза в нашата страна.  Фиг. 2.

От средата на 90-те години на 20 век, въпреки някои положителни тенденции, проявили се в динамиката на раждаемостта в краткия петгодишен период между 2003-2008 г., поради силното застаряване на населението, а също така поради влошаването на здравния му статус, се наблюдава нарастваща тенденция в смъртността. Това води до срив в естествения прираст на България. Същият може да се дефинира като демографска катастрофа. Фиг. 3.

Параметри на демографската катастрофа

Параметрите на демографската катастрофа на България могат да бъдат разбрани на основа на сравнителния подход, т.е. сравнение и с другите страни, и с данните за България в предходни периоди. Така например по данни на сайта Population Reference Bureau (http://www.prb.org/) по темп на загуба на човешкия си потенциал нашата страна заема първо място, което единствено си оспорва с африканската държава Свазиленд. Но в последната над 50 % от населението е болно от СПИН. Пак по данни на този сайт от 207 държави България разделя през 2012 г. 190-195-о място, т.е. влиза в двадесетте държави с най-ниска раждаемост в света. По други данни обаче, България е на 204-то място в света по раждаемост от всичките 224 държави. 4

При преброяването преди началото на т. нар. преход (през 1985 г.) населението на нашата родина е 8 948 649 души. Днес, през 2013 г., страната ни е под равнището на 1946 г., когато се ражда 7-милионния жител на страната. Т.е. сега у нас има едва 6 981 642 граждани на България. 5 Казано с други думи, за период от по-малко от тридесет години Отечеството ни е изгубило 22 % от своята численост.

Ако погледнем нещата от по-друг ъгъл – от регионална позиция, те изглаждат още по-трагични. Цели региони се обезлюдяват. Особено е вярно това за Северозападна България. Само столицата София бележи благоприятен естествен прираст от 15.8 на хиляда, както и Варненска област, която е с положителен такъв – 1.3 на хиляда. Всички останали области са с отрицателен прираст. Фиг. 4.

По други данни (от 1989 г. до 2012 г.) 183 селища в България са напълно обезлюдени. 1262 селища (което е 23.7 % от всичките 5329 населени места в страната ни) са с население от 10 до 99 души. 7

Кратко сравнение с усреднените демографски стойности в ЕС, както и със страни от ЕС с най-влошени демографски показатели демонстрират ужасяващата демографска картина в страната ни. Таблица 1.

Още по-страшна става демографската картина, когато сравним определени прогнози, правени преди две години, във връзка с демографската динамика и реалните резултати, които имаме днес. Така например според таблица 2, България през 2015 г. следва да има население от 7,3 милиона души. Знаем, че днес ние сме „изпреварили“ прогнозата, тъй като, както бе казано вече, Родината ни има едва 6 981 642 граждани. Таблица 2.

Отрицателният прираст за миналата година е 7,8 % - тази цифра се образува от разликата между раждаемост и смъртност. Според демографи обаче, националната статистика не прибавя и отрицателното салдо на емиграцията, която е минус 3,1 %. Сборът на тези два показателя е 11. Учени-математици са изчислили, че българите намаляват с 9 души на час. Това прави около 7000 на месец или около 80 000 годишно. 10

Най-важна роля във възпроизводството на човешкия потенциал на една страна играе броят на жените във фертилна възраст. И в тази област ситуацията е повече от трагична – за периода 2001-2012 г. числото на такива жени у нас е намаляло с повече от 280 000, като само през миналата година – 2012, спадът е с 26 000. Таблица 3. Фиг. 5.

Качествените параметри на демографската катастрофа

Следва да подчертаем, че демографската катастрофа на България освен количествени има и качествени характеристики с различни измерения.

Първо такова измерение е делът на хората над 65 години  и този на младите под 15 години спрямо общия брой на населението. Както се вижда от таблица 4 в България възрастните над 65 години са два пъти повече, а младите под 15 години два пъти по-малко, отколкото средните стойности за света. Таблица 4.

Друг важен аспект на качествените характеристики на демографската катастрофа е здравното състояние на хората в България, което определено е резултат на липсата на адекватни здравни грижи като следствие на съществуващата здравна система.

България е на четвърто място сред 30 европейски държави по общата ранна смъртност за мъжете и жените на възраст от 45-74 години, съответно с 1617 мъже и 1096 жени на 100 000 души. Това определя и изключително ниската средна продължителност на живота за мъжете в нашата страна, както и невисоката такава за жените. Ключови причини за тази ранна смъртност са два вида заболявания – на кръвоносната система – хипертония, и като следствие – инсулти и инфаркти, а другата са раковите заболявания.

Най-сигурният индикатор за лош контрол на хипертонията в България е високото равнище на ранна смъртност от мозъчен инсулт. Според официалната статистика и редица проучвания в България има около 2 милиона хипертоници... Около 12 % от инсултите у нас са при по-млади от 35-годишна възраст мъже. И по този показател сме на едно от първите места в Европа. Причината е, че рисковите фактори не се атакуват навреме... 14

България е и сред страните с най-малък брой излекувани болни от злокачествени заболявания, които пък заемат второ място като причина за ранната смъртност.15 Причината е, че у нас ракът се открива в късен стадий.

Трети важен аспект на качествените характеристики на демографската катастрофа на България е етническата съставляваща. Ако погледнем на нещата от тази посока, стават още по-трагични. Фактически негативните параметри на раждаемостта, а оттук и естествения прираст на България основно са за сметка на държавнообразуващия етнос  - българите. Сред новородените броят на бебетата, родени от майки българки са по-малко от половината.

Подобна тенденция заедно с всичко гореказано поставя страшни въпроси пред съществуването на българите като народ и България като нация и държава.

Следващият качествен аспект на демографската катастрофа е свързан с емиграцията. Над милион са напусналите страната през последните години, за да търсят работа и по-добри условия за живот. В Испания, Гърция, Италия и САЩ работят стотици хиляди български гастарбайтери, които подпомагат бедните си роднини в България. Голяма част от емигрантите са високовалифицирани, завършили образование в Западна Европа и установили се във втората си родина. Средно над 10 000 младежи отиват да следват в чужбина всяка година. Това сочат разчетите на посредническите фирми, които уреждат приема във висши учебни заведения зад граница. Поне 70 % от завършващите елитните езикови и математически гимназии, както и частните училища, стягат багажа за западни университети – предимно в Германия, Великобритания и САЩ.16 Фактически Отечеството ни плаща своебразен „кръвен данък“ на богатите страни, като нашите млади хора подобряват демографската ситуация в тях за сметка на собствения си народ и държава. Такова „изтичане“ се е извършвало в продължение на пет века спрямо Османската империя, макар и в други форми и по различен начин.

Може определено да се твърди, че в цялата си съвкупност като количествени и качествени характеристики настъпилата демографска катастрофа в Родината ни доведе до дисфункционалност в социално-икономическото и техно-иновационното развитие, т.е. съвременна България вече не може да прави редица продукти и производни, които тя създаваше само преди 25 години поради липса на хора, способни да ги правят, без да броим прите за оборудване и пари. Казано по друг начин, нашата страна функционира във все по-тесен ракурс – технологически, икономически, интелектуален, а най-вече социален, именно заради недостиг на човешки ресурси в количествен и качествен смисъл. Това ни дава правото да твърдим, че става дума не за демографска криза, за каквато говорят редица други изследователи, а за демографска катастрофа.

Погледнато от политически позиции, последната може да бъде назована „геноцид“ или „автогеноцид“.

Причини и причинна верига за демографската катастрофа

Нашето мнение е, че трябва да се говори за три групи причини, намиращи се на три различни равнища на взаимодействие, създаващи определени причинни вериги и причинни мрежи:

• Преки причини – ниска раждаемост, висока ранна смъртност, загуба на жени във фертилна възраст, масова емиграция и други;

• Непреки причини – застаряване, бедност, безработица, социални болести – въпиющо социално неравенство, разпад на семейството, отчайващо ниско равнище на социална сигурност, трансформация на системата от социални ценности, т.е. възприемане на постмодернисткия модел на свръхиндивидуализъм и свръхпотребителско съзнание;

• Глобални причини – това несъмнено е създадената неолиберална социално-икономическа и политическа система, която създава непреките причини, водещи до преки такива за настъпилата демографска катастрофа у нас.

Въпреки тази класификация на причините бихме искали да очертаем това, което според нас се явява

ключовата причинна верига

за демографската катастрофа в България. Обикновено се казва, че основна причина е бедността. Несъмнено това е така, но трябва да се отбележат и няколко важни допълнителни момента. Не просто бедността, тъй като няма пряка връзка с дадено равнище на материално благосъстояние и раждаемост, макар такова да има по отношение на ранна смъртност. Става дума за тенденцията на т.нар. векторна бедност, т.е. посоката на развитие на бедността е нейното увеличаване във всяко следващо поколение. Означава, че децата стават по-бедни от родителите си и съответно техните деца са по-бедни от тях, и така по нарастващ вектор на бедност.

Бележки:
1.  http://ikonomika.org/
2.  Там.
3.  Пак там.
4.  Вж. bulgarian.ruvr.ru/2012_11_12/94299216/
5.  https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/bu.html
6.  http://ikonomika.org/
7.  Вж. http://www.bulgarian-history.org/
8.   http://www.prokarstterra.bas.bg/geo21/2007/1-07/pp25-28.html
9.  Вж. http://valentinfortunov.com/wordpress/?p=628
10.  http://bulgarian.ruvr.ru/2012_11_12/94299216/
11. http://www.konzertfilmer.de/alice/Alice-Demographics_of_Bulgaria-bg.html
12.  Пак там.
13. Данните са според http://www.prb.org/
14.  Интервю с проф. д-р Димитър Хаджиев, консултант по неврология в болница “Св.Наум”, председател на Българското дружество по главоболие и автор на редица методи за изследване на мозъчното кръвообращение в http://zdrave.log.bg/article.php?article_id=14521
15. Вж. в /http://www.ohboli.bg/
16. Вж пак в http://bulgarian.ruvr.ru/2012_11_12/94299216/

следва