Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2013 Брой 19 (2013) КРАТКО И ЯСНО: “РУМЪНЦИ ОТВСЯКЪДЕ”...

КРАТКО И ЯСНО: “РУМЪНЦИ ОТВСЯКЪДЕ”...

Е-поща Печат PDF

Отбелязването на 200-годишнината на молдовския район Тараклия на 6 май 2013 г. мина на високо ниво, както каза за агенция „Фокус” председателят на район Тараклия, Република Молдова, Александър Гарановски. Ремонтирахме площада, сградата на кметството, направихме сцена, облагородихме парка в града със собствени сили... Програмата бе много хубава, концерт с участието на местния ансамбъл „Родолюбец” и държавния ансамбъл „Жок”. Жителите на града ни много обичат тези два творчески колектива, допълва Гарановски. На празника присъстваха временно изпълняващият длъжността премиер на Молдова Юрие Лянка, третият президент и председател на Партията на комунистите на Република Молдова - Владимир Воронин, шестима депутати от парламента, китайският, американският, унгарският, белоруският, българският посланик на Молдова и руският зам.-посланик.

Както предаде „Гагаузинфо”, Юрие Лянке поздрави жителите на Тараклия по случай 200-годишнината на района на български език.

Лянке приветства гостите на празненството на три езика, включително и на български. „Благодаря на районните власти за възможността да присъствам на празника на град Тараклия”, каза Лянке на чист български език, а местните жители бяха дълбоко впечатлени от добрия му български. Някои гости дори смятат, че и той има български корени.

От България присъстваха представители на Държавната агенция за българите в чужбина, акад. Апостолов от БАН, кметовете и зам.-кметове на Нови пазар, Генерал Тошево, Аксаково. „Единствено от Сливен не можаха да дойдат за годишнината ни, тъй като те имат свой собствен празник на този ден, не можа да присъства и вицепрезидентът на България Маргарита Попова”, уточни председателят на район Тараклия.

Българите тук заслужават сериозно внимание, заяви Александър Гарановски. Според него, ако до края на годината не дойдат инвеститори, може да бъде закрита свободната безмитна зона в Тараклия. „За да не се случи това, планирам да посетя Българската търговско-промишлена палата. Ние се нуждаем от помощ, от инвестиции”. Гарановски даде пример със съседното Автономно териториално образование Гагаузия, където имало големи турски инвестиции, и би било добре, ако и България успее да направи същото в Тараклийски район, където населението е българско.

Местната власт се надява, след изборите в Молдова, спечелилата партия да подпомага развитието на региона. Поминъкът на основната част от българите в Молдова е свързан със селското стопанство, независимо чe над 40 % от тях живеят в градовете. В българските села някогашните колхози се преобразуваха в агрофирми, които се занимават и с преработка на селскостопанска продукция. Основната дейност на агрофирмите е ориентирана към пшеница и царевица, отглеждане и преработка на тютюн и грозде.

Резултатът от стремежа към икономическо разширяване и задълбочаване на стопанските връзки между агрофирмите и отделни икономически структури от българските села бе изграждането на свободните икономически зони “Твардица” и “Тараклия”. Дейността им бе голямо достижение, като се има предвид, че в Молдова всички  подобни обединения са общо пет на брой. И това бе съвършено нов момент за българската общност! По този начин се търси не само стопанско  обединяване на българите, но и взаимодействието на фирми, които се  ръководят от българи.

Солидна икономическа групировка, създадена от българи, бе “Бояна груп”, но в резултат на преследване от властите, тя бе разтурена при президента П. Лучински. Същата участ постигна и съвместната молдо-българска банка. Изобщо, през последните години бе налице определен натиск върху стопанства в Тараклийски уезд. Същевременно се създаваха предпоставки за директни и активни връзки – финансови, стопански и делови – между България и българите в Молдова. Регистрирани са и смесени фирми между българи от България и Молдова, както и смесени фирми от двете страни. Твърде важно бе съвместното молдо-българско предприятие “Винимпекс” в СИЗ “Твардица”.

Българите от Молдова активно участваха в прибирането на реколтата в България, работеха със сезонни договори в различни предприятия в страната. На няколко срещи на българо-молдовската междуправителствена комисия, по молба на тараклийското ръководство, от молдовска страна бе поставен въпросът за установяване на преки връзки между българския бизнес и СИЗ “Твардица” и “Тараклия”. Както става ясно обаче от призива на Гарановски, това си остава пожелание досега.

От друга страна, българската общественост в Молдова  констатира и високо оценява, че през последните години България направи много за поддържане на националното самосъзнание на сънародниците си. Принос в този план имат доста български институции, обществеността на страната, които в сложни икономически обстоятелства проявят  родолюбиви чувства спрямо тях. Обаче много тукашни българи смята, че е нуобходим задълбочен анализ, изработване на нови форми на взаимното сътрудничество между България и българите в Молдова, отстраняване на пречки и грешки в това направление. Отдавна е оповестено тяхното предложение да се приеме национална програма на България спрямо българите в чужбина.

Според българите в Молдова, въведеният през 1999 г. визов режим между София и Кишинев затруднява осъществяването на по-интензивни контакти на сънародниците ни с тяхната прародина. В българските среди се поставя и въпросът България да изработи комплексна концепция за отношението с гагаузите, като се вземе предвид от фактът, че те са се преселили от българските земи заедно с българите. Има ли обаче шанс всичко това да се претвори в реалност, когато вицепрезидентът на България „не намира” време за тях?!

Българщината в Молдова има своите дълбоки корени. Перспективите пред бесарабските ни събратя са свързани с демократичното развитие на Молдова. Нейният политически, икономически и културен просперитет ще има положително въздействие върху национално-културните процеси сред диаспората.

В крайна сметка, в желанието и стремежа на българите в Молдова за запазването на тяхната етническа принадлежност и защита на интересите им се намира отговорът на проблема.

Засега обаче няма отговор от кабинета на Молдова относно изпратения на държавен език на 26 април 2013 г. проектозакон за придобиване на статут национално-културен район”, който ще позволи на Тараклия да се запази като районен център. Местната власт няма да се откаже от тази цел, като в скоро време ще изпрати проектозакона за статута до международни структури. Тараклийци искат районът да се запази, защото след 2015 г., когато влиза в сила „реформата за децентрализацията”, при която от 32 района (общини) ще останат само 8, Тараклия ще стане обикновен град и ще остане без нужните институции. Ето защо инициативата по придобиване на национално-културен статут на района е започнала още преди три години.

При демонстрираната липса на официална подкрепа от страна на държавното ръководство на България, решаването на описаната задача съвсем не е лесно. Още повече че на 8 май т. г. парламентът на Румъния заяви, че няма молдовци и бесараби. С гласовете на мнозинството депутати парламентът прие инициативата на Демократическата либерална партия за това населяващите Балканите народности и етнически групи, които Букурещ смята за „близки до румънците”, да влизат в една група.

Отсега нататък, както информира „Молднюз”, етническата група на жителите, населяващи периметъра по границите с Румъния, ще се наричат кратко и ясно - „румънци отвсякъде”.

Решението на парламента предизвика възмущението на либерал-демократа Костике Канакеу, който е етнически арумънец. По време на дебатите той заяви, че приетият текст напълно противоречи на европейските норми. Мнозинството депутати обаче получи едно “рамо” от румънския премиер Виктор Понта, който според в. „Панорама” настоява за възстановяване на бившия управляващ Алианс за европейска интеграция на Молдова в стария формат, преди оставката на правителството. „За Румъния е важно какво се случва в Молдова. За нас страната не е просто съсед”, заяви Виктор Понта. И подчерта, че подкрепя създаването на коалиция от три партии, влизащи в „проевропейското политическо семейство на Молдова”. Премиерът добави, че той ще направи всичко възможно за разрешаването на политическата криза в Молдова. (?!)

Макар и индиректно, отговор на подобно румънско нахалство даде председателят на район Тараклия, който при отбелязването на 200-годишнината попита от сцената на площада хората искат ли да имат български район. „Те ми отговориха: Искаме! Щом искат, значи ще има район, защото те това го заслужават”, категорично заяви Александър Гарановски.