Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2013 Брой 24 (2013) СИРИЙСКАТА КРИЗА В СВЕТЛИНАТА НА ЗАЛЕЗА НА ЕВРОПА

СИРИЙСКАТА КРИЗА В СВЕТЛИНАТА НА ЗАЛЕЗА НА ЕВРОПА

Е-поща Печат PDF

Какво е общото между легализацията на еднополовите „бракове” във Франция, която не е в състояние да спре даже такива отчаяни постъпки като самоубийството в знак на протест на писателя Доминик Венер в Парижката катедрала „Света Богородица”, и гражданската война в Сирия? Общото е, че и в двата случая наблюдаваме признаците на терзаещия Европа комплекс на саморазрушението. Предсказаният преди почти 100 години от Освалд Шпенглер „залез на Европа” достигна вече дъното на отказа не само от собствените културноисторически корени, но и от възпроизводството на живота като такъв... Западът, буквално обхванат от фройдисткия комплекс на „влечение към смъртта”, в някакво неистово заслепение тика нещата към разрушаването на древнохристиянското, а следователно и на европейското наследство в Сирия. И точно по същия начин, стъпка по стъпка, унищожава себе си със своето отношение към семейния институт, към вярата.

Това е някакъв театър на абсурда и издевателство над здравия смисъл, когато съюзници на Европа в борбата „за демокрация” в Сирия стават авторитарни режими от типа на Саудитска Арабия или Катар, където липсват дори и малка част от тези свободи и тази религиозна търпимост, с които отдавна се отличава сирийското общество. Съгласно данни на Международната християнска благотворителна организация „Open Doors” („Отворени врати”), в Катар например, приелите християнството се превръщат в изгои, нерядко са подлагат на насилие. Гастарбайтерите християни пък живеят в „трудови комуни”, където им е забранено да се събират за богослужения, и те, както във времената на първите християни, се молят тайно1. В Саудитска Арабия въобще е забранена всяка религия освен исляма, а за преминаване към християнството се полага смъртно наказание.

Немалко мюсюлмани – граждани на европейски страни – участват във войната на страната на радикалните ислямисти в Сирия. Не е трудно да си представим какво ще донесат със себе си, завръщайки се в Европа. По данни на експерти, в Сирия воюват повече от 100 такива „доброволци” от Англия, също толкова от Нидерландите, повече от 80 от Франция, десетки от Германия – общо около 600 души, или 10 % от общия брой чужденци в редиците на метежниците2. Лондон и Париж настояват за вземане на решение за доставки на оръжие за сирийската опозиция. На кого? На тези, които секат главите на войници на Британия по улиците на нейната столица? Това ли не е комплекс на саморазрушение?

Цивилизацията в Сирия се е зародила още през IV хилядолетие пр. н. е. Дамаск е най-древната от съществуващите днес столици в света. Сирия заема важно място в историята на християнството. По пътя към Дамаск се обръща към християнската вяра апостол Павел. В сирийския град Антиохия учениците на Христос за пръв път започнали да се наричат християни.

От 23-милионното население на Сирия около 86 % са мюсюлмани, 10 % - християни. Сирийските християни имат свои съдилища, които се занимават с граждански дела, като например с бракове и разводи. Сред християните в Сирия половината са православни, 18 % са католици (основно членове на Сирийската католическа и Мелкитската католическа църкви). Съществуват общини на Арменската апостолска църква.

Наред с мюсюлманските общодържавни празници в Сирия се отбелязват Пасха и Рождество Христово. В Дамаск съществуват цяла редица християнски райони (Баб Тума, Касаа, Хасани); множество църкви, в т. ч. древен параклис на името на Св. Павел. Съвместното съществуване на световни религии тук рамо до рамо, което би могло да стане образец за Близкия изток, е особено забележимо в джамията на Омаядите на Дамаск. В нейната зала за молитви е разположена гробницата с Главата на Йоан Кръстител (Яхя), отсечена по заповед на цар Ирод.

На тази светиня се кланят както християни, така и мюсюлмани. Едно от трите минарета на джамията носи името „Иса ибн Марийам” („Исус, синът на Мария”). Според местно предание, именно върху него в навечерието на Страшния съд от небето на земята ще пристигне Исус Христос. Всеки ден, освен в петък, в джамията свободно се допускат хора от всяка вяра.

Водеща сред християнските организации в страната е Антиохийската православна църква (АПЦ), споменавана на трето място в диптиха на автокефалните поместни Църкви. Тя е била основана около 37 г. в Антиохия от апостолите Петър и Павел. Известни са такива нейни синове като Йоан Златоуст, Йоан Дамаскин и много други. В 1342 г. катедрата на АПЦ е била пренесена в Дамаск, където се намира и сега. Числото на привържениците на Антиохийската православна църква към днешния момент е 2 млн. души, от които 1 милион в Сирия (5 % от населението) и 400 хиляди в Ливан (10 %). Стотици хиляди енориаши живеят в САЩ и други западни страни. Богослужението се извършва на гръцки и арабски езици.

Важна особеност на АПЦ е близостта на нейното свещеноначалие с народа. Още през 1898 г. при активното съдействие на Руското императорско православно палестинско общество за патриарх Антиохийски е избран арабинът Мелетий Думани3. Оттогава практически всички архиереи на АПЦ са араби по националност за разлика например, от грижещия се за православните палестинци Йерусалимски патриархат, ръководен изключително от гърци, което създава определена дистанция между тях и обикновените вярващи.

Втората по значение в страната е Сиро-Яковитската (Сирийската) православна църква, една от шестте Древноизточни Православни църкви (наред с Коптската, Арменската апостолска и други). В Сирия към нея се числят 680 хиляди енориаши.

И освен това Сирия е единственото място на земята, където в качееството му на жив се съхранява арамейският език, този същият, на който е говорел и проповядвал Исус Христос, в частност в околността на православния манастир „Света Текла Равноапостолна”, намиращ се близо до гр. Маалула.

Но всичко това може да рухне само за час, а езикът на Спасителя на света окончателно да се окаже мъртъв. Западът си затваря очите за това, че първи жертви на поддържаните от тях сирийски метежници най-често стават местни християни. Какво е това – късогледство или предателство? Или православните, преобладаващи сред сирийските християни, в очите на Европа си остават все още „схизматици”, както през епохата на кръстоносните походи? Тяхното положение в зоните, контролирани от метежниците ислямисти, много напомня това, което вече се случи с техните единоверци-сърби в Косово.

Френският автор Александър Дел Вал (Alexandre Del Valle) пише, че „постхристиянскиятЗапад нито веднъж „не се опита да защити угнетяваните от сунитите християни в Египет, Пакистан, Нигерия или Судан... Нещо повече, натовските държави, които и досега виждат в Русия съветския враг от времето на “студената война”, след 1990 г. неведнъж изпращаха свои войски срещу проруски режими (Сърбия на Милошевич, Ирак на Саддам Хюсейн, Либия на Кадафи и т. н.)... Всичко това отново в знак на „солидарност” със „съюзниците” от Персийския залив и организацията “Ислямска конференция”, които изискваха да се защити Босна и Херцеговина, Косово, Кувейт, либийските, а сега и сирийските ислямисти”. По данни на А. дел Вал, 80 000 християни от Хомс са заминали за Дамаск и Бейрут, а общо от страната са избягали вече една трета от християните4. Много християнски села в района на бойните действия в Сирия опустяха с идването на въоръжените метежници поради страх от гонения, свидетелства посетилата Сирия зам.-директор на Human Right Watch Анна Нейстат5.

По данни на независимия Международен следствен комитет за Сирия, християните (най-често това са заможни хора) се подлагат на нападения и отвличания. „Примерите за това са огромно множество: през декември 2012 г. християни от Маалула са взети за заложници; през юли 2012 г. същата участ е постигнала техни единоверци от Ал Кусайр; асиро-халдеи от Хасак са били похитени, за да бъдат заставени техните деца да се присъединят към въстанието; през август 2012 г. са били убити 12 християни от Джарамана; на 21 октомври по време на взрив от миниран автомобил в християнски квартал на Дамаск са загинали 15 човека; на 28 ноември в Джарамана са били убити още 8 християни. В Катания с православния свещеник Фади Джамил Хаддам се случи нещо ужасно (ислямисти му свалиха скалпа и му избодоха очите заради опита му да освободи взет за заложник енориаш)”6.

Когато метежници нападнаха древния православен манастир „Пророк Илия” в покрайнините на неотдавна освободения от правителствените войски град Ал Кусайр, на 20 км от сирийско-ливанската граница, те опустошиха напълно обителта, изнесоха църковната утвар, взривиха камбанарията, разрушиха олтара, купела, събориха статуята на пророка, почитан в Сирия както от християните, така и от мюсюлманите. Възрастта на този манастир е над 1500 години и той се намира под закрилата на държавата като архитектурен паметник. За изминалите две години в Сирия бяха разрушени десетки църкви, основно в Хомс и Алепо. Пострада и старинната синагога в Джубара, предградие на Дамаск7.

На 22 април 2013 г. в едно от селата на провинция Алепо въоръжени лица похитиха митрополитите Павел (Антиохийската православна църква) и Йоан (Сиро-Яковитската църква). Домът на отвлечения митрополит Йоан бе подпален8. Министерството на религиите на Сирия излезе с комюнике, от което следва, че свещениците са били похитени от чеченски наемници от радикално-ислямистката организация „Фронт Ал-Нусра”9. Двамата митрополити и досега се намират в плен.

Константинополският патриарх Вартоломей заяви в интервю пред миланския католически вестник „Avvenire”, че „насилието на религиозна почва, ненавистта, отсъствието на търпимост по отношение на християните продължава да доминира в страните на революциите”. В Сирия, по неговите думи, животът на християните всекидневно е застрашен10.

Падането на режима в Дамаск ще бъде краят на християнството в Близкия изток. Маронитите в Ливан няма да издържат нито на натиска на ислямистите, нито на нескончаемия поток от бежанци. Тяхната и без това растяща емиграция от страната ще се превърне в бягство. Шансове за оцеляване по силата на своята многочисленост ще съхрани само коптската община в Египет, но и нейното положение става все по-тежко.

Тази камбана бие не само за Близкия изток, тя бие и за Европа.

Фонд Стратегической Культуры, www.fondsk.ru/

Превод от руски:

Атанас Стойчев