Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2013 Брой 28 (2013) Феноменът БЪЛГАРИЯ: ДЕСНИ ПРОЕКТИ, ЛЯВ НАРОД!

Феноменът БЪЛГАРИЯ: ДЕСНИ ПРОЕКТИ, ЛЯВ НАРОД!

Е-поща Печат PDF

• Когато ситите протестират, значи става въпрос за много пари

На фона на незнайно как „стимулираните” софийски протести случват се и събития, които показват недвусмислено, че зад призивите за оставка на кабинета “Орешарски” се крият реваншистките амбиции на три групи „пострадали” от изборите на 12 май т.г. Това са свалените от власт гербери, изпадналата от 42-рото народно събрание „традиционна десница” и същата онази олигархия, срещу която хората излязоха на бунт през февруари 2013 г. И която днес протестиращите по софийските улици заклеймяват като кукловод на управляващите политици.

Частичните кметски избори във Варна осигуриха малко утешение на ГЕРБ, чийто кандидат Иван Портних „победи” с 51,41 % срещу 48,59 % за неговия опонент на балотажа – независимият Христо Бозов, подкрепен от БСП, ДПС и ДБГ. Подкрепата (на думи) от ДПС обаче нанесе повече вреди на бившия подводничар Бозов, отблъсквайки избирателите, които не харесват “етническата” партия.

Освен това щабът на Бозов показа стотици „сгрешени” изборни протоколи, почти без изключение в негов ущърб. Това вероятно ще доведе и до обжалване на изборните резултати... Но независимо от споровете за крайния победител на балотажа, тези избори ще са запомнят и с рекордно ниската избирателна активност (по-ниска и от тази на първия тур), както и с нищожния интерес към вота в ромските махали. Впрочем, циганската пасивност бе предизвестена, когато в деня за размисъл полицията залови общинския съветник Янко Станев, приближен на Иван Портних, да мишкува в квартал „Максуда”, убеждавайки жителите да не гласуват. Значи този път ГЕРБ плащаха или плашеха, за да намалят избирателната активност на мургавите си партньори. Нарушителят бе заловен от полицията, но странно защо, вместо да го задържат в ареста до края на изборния ден, той бе пуснат по обяд в деня на вота да си довърши работата. Опонентите на ГЕРБ с основание тълкуват това като прокурорско полицейски саботаж на борбата срещу манипулирания вот. Може и да са прави, защото хората на ГЕРБ в местните властови инстанции си стоят непокътнати и вредителстват, колкото могат.

Междувременно

разцеплението на ГЕРБ,

за което от седмици тръбят медиите, се официализира. След като Бойко Борисов отказа да удовлетвори исканията на местните партийни структури за освобождаване от зам.-председателския пост на Цветан Цветанов, отцепниците от ГЕРБ оповестиха учредяването на нова партия по т. нар. проект Република БГ. Странното е, че вместо да се разтревожи, Борисов пожела успех на отцепилите се и в стила на „Краля Слънце” заяви: За да се разцепи ГЕРБ, трябва да се разцепя аз!”. Това вероятно означава, че или той е доволен, понеже „туморът” е напуснал „здравото тяло”, или че разглежда новата формация като потенциален коалиционен партньор, като патерица на ГЕРБ в следващия парламент...

Точно така погледна на ГЕРБ и учителят на Бойко Борисов, „Негово Величество” Симеон. Когато се учреди ГЕРБ, някои коментатори я представиха като „резервен вариант” на „Царя”, тоест, като „продължение с други средства” на НДСВ и начин за запазване на “царското” влияние над българската политика. Потвърди се обаче това, за което “Нова Зора” предупреждаваше още тогава: че Борисов е основният играч на Кобурга. Без своя основател Симеон Борисов партия НДСВ изпадна от политическата сцена и дори смени прочита на абревиатурата „СВ” от „Симеон Втори” на „Стабилност и възход”. Дали „царят” се срамува от своето творение, или творението от създателя си – това едва ли ще узнаем. Но ако същата съдба сполети и „резервния играч” ГЕРБ, никой няма да съжалява освен Борисов и Цветанов. Първо, защото нищо друго не умеят; второ, защото сърдитите им бивши „съдружници в престъплението” наистина ще ги разкъсат! Както гласи една римска поговорка: „Човек съжалява по-малко за смъртта на баща си, отколкото за загубата на бащиното си наследство!”

Преди две седмици ДСБ избраха за свой лидер Радан Кънев, който веднага отклони любезно ръката, протегната от Бойко Борисов за единодействие на десните сили. Правоверните костовисти обявиха намерението си да сформират „нов реформаторски блок” на гражданите срещу мафията: без СДС и ГЕРБ, но с ДБГ на Меглена Кунева, „Синьо единство” на Христо Панчугов и Надежда Нейнски, „Зелените” и НП „Свобода и достойнство” на отцепилите се от ДПС Касим Дал и Корман Исмаилов. И СДС смениха своя председател Емил Кабаиванов с Божидар Лукарски, който заяви: „Политиката на СДС при мен ще е на дистанциране от ГЕРБ, те трябва да понесат негативите от своето управление”. Очевидно седесарите се срамуват за времето, когато служеха като патерица на Бойко Борисов и това доведе до изборния им крах на 12 май. И „Новият реформаторски блок”, и „остатъчното СДС” се обявяват за предсрочни парламентарни избори с надеждата да яхнат уличните протести и на гребена на протестната вълна да влязат отново в Народното събрание било като велики, било като обикновени народни представители. Но както показва опитът от 24-годишния „преход”, никоя формация, която е изпаднала от парламента, не се е завръщала там.

Няма как и „мирно протестиращите”, включително с чаша кафе, пред Министерския съвет, Народното събрание и партийните офиси в София да сформират своя политическа партия, която да се пребори с политическите динозаври. Просто защото улицата няма нито едно послание, нито една позитивна идея, която да бъде подкрепена от достатъчно на брой граждани от София и провинцията. Въпреки всичко, президентът Плевнелиев не спира да озвучава симпатии те сикъм демонстрантите и да подчертава колко е горд, че българските граждани протестират толкова мирно и цивилизовано!!!

Както казва Маркс обаче, „идеите стават материална сила, когато завладеят масите”. Идея, която никога не е била осъществена, не е нито опровергана, нито потвърдена, но ако не стане убеждение на масите, може завинаги да си остане само един красив блян.

Незабавната оставка на кабинета “Орешарски” и разпускането на 42-рото НС, за което скандират „младите, образованите, интелигентните и усмихнатите” софиянци от пл. „Независимост” до „Орлов мост” и бул. „Цариградско шосе”, означава предсрочни избори, проведени по Цветан-Цветановия „усул” (метод).

Казано с езика на Щастливеца: „Гасете свещите!”. И тъй като на 12 май този метод даде фира, в следващото народно събрание пак никоя партия или коалиция може да не получи достатъчно подкрепа, за да състави самостоятелно правителство. Тоест, пак ще има задкулисни пазарлъци и разпределяне на постове според внушенията на кого?

На олигархията, естествено

Представяте ли си, на какво ще заприлича парламентът, ако се премахне изборната бариера и всички участници в надпреварата бъдат представени в НС? И особено ако там се озоват едновременно ПП „Атака”, начело с Волен Сидеров, и НФСБ, начело с Валери Симеонов... Този път май наистина ще се лее кръв.

На 8 юли от екрана на Тв 7 водачът на движението „Орлов мост” Янаки Ганчев обяви, че протестиращите през февруари са създали Народна партия. Тя вероятно също ще се позиционира в разреденото дясно политическо пространство, макар нейните симпатизанти да крещят за социална справедливост. Дясна принадлежност обяви и лидерът на партия „Обединена България” гимнастичката Илиана Раева. Несъмнено дясна ще бъде и евентуалната политическа формация на Николай Бареков и Цветелина Бориславова, както и партията на „Октопода” начело с Кристина Патрашкова. Десен до десен, мила моя майно льо! Нищо, че 95 % от народа са леви по своето материално и социално положение. Защо такъв народ да подкрепя софийските протести, които не издигат нито едно от неговите искания? Дори обратното, демонстрират презрение към социалните придобивки, осигурени от това правителство на майките с деца, хората с ниски доходи, пенсионерите, безработните младежи и други социално уязвими групи от населението. Какво отличава задоволените софийски „безсребърници” от наркотрафикантите и дилърите, на които не им пука за жертвите на техния престъпен бизнес?

когато хлябът се прибира

Социолозите твърдят, че 85 % от българските граждани били подкрепяли протестите в София, но не могат да обяснят, защо само площад „Независимост” се пълни с протестиращи веселяци, и то след 18,30 ч, когато основните държавни институции не работят. На свой ред президентът Росен Плевнелиев заяви, че е легитимно по площадите да звучи гласът на хората, които твърде дълго са мълчали. А когато той беше министър на регионалното развитие и благоустройството в правителството на ГЕРБ, защо не беше легитимно да кънтят протестни гласове? Преди да подаде оставка, бившият премиер от ГЕРБ Бойко Борисов не хвърли ли полицията срещу хората на „Орлов мост”? А сега държавният глава отминава с пренебрежение факта, че протестите в София, особено окупациите на кръстовища и булеварди, се осъществяват също толкова незаконно и без разрешение на Софийска община, както и акциите, за които винят  Волен Сидеров. Не „Атака” нападаше партийни офиси с павета, а нейният офис бе обстрелван с камъни от „спонтанно протестиращи” след разрешения от Общината срок. Преди Сидеров да влезе с пистолет в Народното събрание, там влизаше с въоръжена охрана лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов. Той от кого се вардеше в парламента? А охраната от НСО на Цветан Цветанов, която го придружаваше при обиколките му из страната? От народната любов ли го вардеше?

За щастие, народът в провинцията отдавна е разбрал, че когато сити хора протестират, става въпрос за много пари. И за разлика от скучаещите безделници, които се забавляват протестирайки, в провинцията се ръководят от поговорката: „Ден година храни”.

Впрочем, назовете поне едно българско въстание, което да се е вдигнало през месеците юни-юли-август!? Само юнските бунтове през 1923 г. нарушават това правило, но те са отговор на един военно-фашистки преврат, свалил законно избраното правителство на БЗНС, начело с Александър Стамболийски.

Обикновено през лятото българите прибират реколтата и приготвят зимнина. Такъв е народът ни, за жалост на „демократите” с дясно мислене.

И тъй като не можем да си внесем друг народ, протестиращите срещу вятъра или ще слязат на земята, или ще поемат към „Терминал” 1 и 2.

Вместо лицемерно да се тревожат за здравето на „протестно гладуващия” за трети път Едвин Сугарев, по-добре е протестиращите да помислят за принудително гладуващите деца и възрастни - жертвите на десните „реформи”. А тепърва има да патим от „новия реформистки блок”, ако той отново успее да измами наивния електорат.

Може ли в най-бедната страна от ЕС изходът от кризата да е само десен? Може ли в такава страна да няма автентична левица, която да сдържа лакомията на олигарсите? Може, но не е прилично...