Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2013 Брой 28 (2013) POST-MORTEM ЗА АВТОРА НА “ХУДОЖНИКЪТ И СЛЪНЦЕТО”

POST-MORTEM ЗА АВТОРА НА “ХУДОЖНИКЪТ И СЛЪНЦЕТО”

Е-поща Печат PDF

• За Георги  Струмски - с почит

Авторът на тези и още много-много други стихове за деца, на броилки и въртележки, на книги за Владимир Димитров – Майстора и вълшебника Ангел Каралийчев, си отиде на 6 юли тази година.

Георги Струмски, дългогодишният главен редактор на списание „Славейче”, остави след себе си едно пъстроцветно и жизнерадостно творчество, също като родния му Кюстендилски край. По времето, когато Съюзът на българските писатели наистина обитаваше сградата на прословутата улица „Ангел Кънчев” 5, когато тази сграда и кафенето на партера й приютяваха малки и големи, талантливи и не толкова, млади и по-възрастни творци, когато да се наречеш български писател бе не само достойно, но носеше и обществен престиж (и не само това), Георги Струмски с огромен инат, организаторски и писателски талант обедини около редакцията на списанието творци не само от различни поколения, но и с разностранен натюрел.

В тези години едно детско списание („Славейче” просъществува няколко години след 1989 г., но вече нищо не беше същото, промените заличиха голямото дело на десетки и десетки работници на словото и четката) бе толкова търсено и мощно като финансов потенциал, че в определени периоди формираше дори по-голямата баст от бюджета на СБП.

Невероятно е (сега), но тогава децата получаваха с огромен възторг всяка поредна книжка на списанието, на библиотеката, а детските учители намираха в негово лице незаменим помощник, защото имаха подръка не само художествени текстове на висота, но и нотирани детски песнички, игри и забавни въртележки. Огромният талант на композитора и музикалния педагог Христо Недялков, диригент на величествения детски радиохор, към който в Япония съществуваше доскоро истински култ, работеше неуморно и с невероятен талант в името на творческото развитие на поколения малчугани, които и днес трудно ще забравят своите първи крачки в пеенето. Някои от тях достигнаха световните сцени именно защото имаха сполуката да ги формира маестро Христо Недялков!

Георги Струмски осигури невероятна атмосфера и даде пълна свобода на толкова много художници, поети и писатели, някои от тях вече класици, че е трудно да се изброят. Своята четка и изумителна художническа инвенция на страниците на „Славейче” оставиха Петър Анастасов, Любен Зидаров, Иван Димов, Венелин Вълканов, Теодора Димова, Тоня Горанова, Ралица Николова, Радослав Маринов (Реме), Стефан Марков, Костадинка Миладинова, Генчо Симеонов, Борислав Стоев, Георги Чавдаров, Иван Гонгалов, Теодора Стойчева Ана Тузсузова, Надежда Златанова, Симеон Спиридонов, Елиана Търновска, Мира Лехчанска, Алекси Начев, Костадинка Измирлиева,, Киро Мавров, Николай Алексиев и много други. Някои от тези великолепни илюстратори работят в други жанрове, но така и не устояха на предизвикателството да общуват с детската аудитория. Резултатът е налице – днес, във времето на интернет, има няколко сайта, които обединяват признателността на поколения деца, станали вече родители, към списание „Славейче” и естествено към Георги Струмски, който стана достоен наследник и приемник на линията на Лъчезар Станчеви и Михаил Лъкатник, но разбира се – с промените, които внесе творчески и отговорно в изданието.

Неговият пръв и верен помощник, съавтор и неповторим творчески дух бе художникът Николай Стоянов. Прекрасното му усещане за таланта, огромното и искрящо чувство за хумор, което блестеше с всяка негова дума и поява, където и да отиде списанието, са достойни за отделна студия!

Списание „Славейче” гостуваше навсякъде – по празниците на детската литература, в различни градове и села на България, дори и в съседни и близки страни. Творческият колектив бе приеман с огромна радост навсякъде, защото децата (а и възрастните със сигурност) се вълнуваха и очакваха с нетърпение магьосниците на словото и рисунката...

Така, година след година, Житената питка, омесена от Ангел Каралийчев, се търкаляше по всички посоки на България и навсякъде печелеше приятели и жънеше радост и благодарност. Така беше тогава, когато децата бяха облъчвани с доброта и талант, за да могат, като пораснат, да понесат и бурите, и изпитанията на истинския живот, без да губят най-дълбоките човешки добродетели.

С дълбоката надежда, че читателят няма да стане жертва на досада, не може да не се споменат и имената на едни от най-добрите български писатели за всички времена (нека не се приема като преувеличение), сред които Валери Петров, Янаки Петров, Андрей Германов, Кръстьо Станишев, Коста Странджев, Димитър Светлин, Николай Зидаров, Петър Бобев, Теодора Ганчева, Васил Сотиров, Иван Цанев, Виктор Самуилов, Росен Босев, Драгомир Шопов...

Огромната аудитория на списанието бе истинско изпитание за организаторския и творчески талант на Георги Струмски, който тактично, с обич и разбиране успя да спои разнопосочни таланти и търсения на творчески личности със специфична нагласа.

Нека да има мир душата му!

Авторът на „Наско Защото”, „Големият и малкият”, „Художникът и Слънцето”, „Рилска тетрадка”, „Дете с ябълка” и още дузина книги прекрачи при някои от своите верни познати и непознати приятели и учители. За нас остава грижата да пазим техните завети. На всяка цена. В името на утрешните братчета и сестричета, децата на България, които тези хора обичаха така беззаветно.

 

Детство мое

Детство мое, първо и последно,

разлюлявай крехко стъбълце.

Детство мое, детство ненагледно,

разтуптявай моето сърце.

Ставайте момичета, момчета.

Алена зора зори за нас.

Стрелва се зелената планета,

заживяла звездния си час.

Дай ми, детство, думи сладкогласни

и небе за полет вдъхновен.

Няма твойто слънце да угасне.

Няма да се свърши твоят ден.

/.../

Понесла на рамо просторите сини,

сред стари и млади слънца,

Земята е само на десет години -

връстница на всички деца.

Земята е тънко балонче, подето

от вятъра в синята вис -

все по-нависоко и дръзко, и светло.

Очи отвори и я виж!

Тя твоя ще бъде - със всяка поляна,

със всяка долчинка и връх,

със сладката песен, с горчивата рана.

Носи я до сетния дъх.

Затичай през нейните пролети лудо.

Люлей се на звънки лъчи.

Загледай се мълком във земното чудо

на двете човешки очи.

Диви се на крехкото стръкче на мака.

Сред птиците литвай и ти.

Несметни години Земята те чака

и щедро за тебе цъфти.

/.../

Наведи се с небе ясносиньо.

Залюлей се със златния клас

и в очите ни взри се, Родино.

Ти си класната стая за нас!

Твойте чинове тъмнозелени

се подреждат лъка до лъка.

А полето се ширна пред мене -

неизписана черна дъска.

Аз прелиствам, отдето премина,

твойта книга. Прочитам оттам

светли страници на Пирина

и легенди на моя Балкан.

В час по пеене пращат горите

през сърцето ми като стрели

свойте славеи най-гласовити,

свойте петстотинлетни орли.

Аз потъвам в селцата ти мили,

в твоя поглед и нежен, и строг.

И от тихите братски могили

уча своя най-труден урок.

Своя изпит пред тебе да взема,

ти, Родино, и мен преведи

от букварчето на чернозема

до зенита на свойте звезди.

/.../

Дай ми, детство, думи сладкогласни

и небе за полет вдъхновен.

Няма твойто слънце да угасне.

Няма да се свърши твоят ден.

Детство мое - пъстропера птица,

към света понесло песента.

Детство мое - грейнала зорница,

весела усмивка в утринта.

Сън

Златно зрънце спи в земята

и сънува сън.

...Снежка пелена отмята.

Пролет е навън.

Сред разлюшнатата нива,

строен и зелен,

стрък се вдига и отпива

в слънчевия ден

синева от свод небесен,

весел детски глас,

лястовича млада песен.

Става житен клас.

Наедрява,

натежава.

Към пръстта глава снишава

и дочува в равнината

чист и ясен звън:

- Златно зрънце спи в земята

и сънува сън...