Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2013 Брой 28 (2013) Евразия и Европа: ДИАЛОГА НА „ГОЛЕМИТЕ ПРОСТРАНСТВА”

Евразия и Европа: ДИАЛОГА НА „ГОЛЕМИТЕ ПРОСТРАНСТВА”

Е-поща Печат PDF

Време е да се действа

Четвъртият Номос на земята

ПРОДЪЛЖЕНИЕ ОТ БР. 27

Днешният свят вече не съответства на еднополюсния модел с един център на управление в лицето на САЩ. Ерата на американската хегемония е стигнала своя край. Както и следва да се очаква, САЩ са се пренапрегнали  т. е. подложили са се на „имперско пренапрежение”. В книгата му „Вторият свят” ние четем: „Така нареченият „период на еднополярността” под властта на САЩ на практика се оказа само един кратък промеждутъчен период, в течение на който Европа и Китай, пребивавайки в зимен сън, защитени от американската система за регионална безопасност, постепенно  са набрали  сили и са завършили своята вътрешна консолидация, като са  започнали да проектират отново своето влияние навън. Това в момента е силно възстановяване, което не може да бъде спряно - мощен подем”.

В предлагания от П. Ханна триполюсен модел центрове на влияние стават Вашингтон, Брюксел и Пекин.

Ханна, както и други западни политолози не взима под внимание Русия и Евразия, като по този начин свеждат до нула възможността за възникване на многополюсен модел. Доколкото многополюсният свят може да бъде само квадриполярен, с други думи освен трите зони – американска, тихоокеанска и европейска – трябва да бъде създаден евразийски континентален пояс, явяващ се четвърта геоикономическа зона. Атлантическите стратези съвършено съзнателно не включват в новия модел евразийския фактор, като отреждат на Русия в най-добрия случай място, намиращо се на половината път между „първия свят” и „третия”, своего рода – лаборатория за „изпробване” на западните глобалистки проекти за демокрация.

Разбира се, невъзможно е такъв компетентен специалист да е останал в неведение относно това, че Русия е хартленд, имаща огромен потенциал към разширение и развитие (по Ханна – това е един от основните критерии за страните от „първия свят”). Между другото, направената забележка от политолога разкрива същността на нарочното премълчаване: „За европейските амбиции не съществува по-голямо препятствие от Русия”. Триполюсният модел обаче не създава многополярност и се намира в контекста на същия този глобалистки дискурс, сменяйки едната маска („еднополюсния момент”) с друга - на привидната многополюсност.

Съюзът на трите свръхдържави ще ознаменува победата на глобализацията над геополитиката. Политологът сравнява триполюсния модел с табуретка, която не може дълго да стои на два крака, за това пък може на три, но в последно време тази табуретка започна да се клати. Оттук Ханна прави извод за необходимостта от изработване на нова глобална стратегия, където лидерството поред ще преминава от един участник към друг.

Параг Ханна строго разделя понятията „империя” и „цивилизация”. Цивилизациите имат строго очертани граници, като в същото време империите не ги признават и се стремят към постоянно разширение. По мнението на политолога именно империите определят облика на съвременния свят. При това разделяне Ханна въобще не отчита факта, че в историята са известни случаи на създаване на империи въз основа на цивилизации (Александър Македонски), точно както тези образувания са носили статут на империя, след своето изчезване са оставяли общо цивилизационно пространство. Това, което днес се явява „цивилизация” - пише Ал. Дугин, - утре може да стане „империя”, тъй като в основата на едното и другото лежи обща матрица - „голямото пространство” . В труда си „Теория на многополярния свят” той утвърждава, че между две форми - grossraum цивилизацията, като културно единство, и империята като политическо единство - съществува непрекъснатост и тези явления могат да се назоват исторически взаимнообратими явления. П. Ханна защитава тезата за междуимперско взаимодействие, диалог на империите и триполюсния свят.

Ние, евразийците, сме за диалог на цивилизациите в квадрополюсния двят (многополюсния) и не се съгласяваме с атлантисткия триполярен проект, изключващ евразийския континентален полюс. Ханна не оставя за Русия (като страна от Втория свят) никакъва възможност да оспори доминацията на Първия свят. Единственият вариант, който той предлага за Русия - това е интеграция в Евросъюза. „САЩ, Европейският съюз и Китай, пише той, вече притежават по-голямата част от глобалното могъщество и ще направят всичко, което е по техните сили, за да не може повече никой да оспори тяхното положение. Русия, Япония или Индия не могат да се утвърдят като свръхдържави - нито военно, нито по друг начин”. Русия се свежда до смешния статус на  „свръхдържавичка”. Ханна уверено твърди, че независимо от това, че Русия както преди разполага с големи ресурси и потенциали, времето й е отминало. Освен това той отбелязва, че политическият елит на съвременна Русия представлява някакво недоразумение. За дипломация при такова положение на нещата не може и да се говори.

СЛЕДВА