Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2013 Брой 34 (2013) ОБЛИКЪТ НА БАЛКАНИТЕ - В РЪЦЕТЕ НА БАЛКАНСКИТЕ НАРОДИ

ОБЛИКЪТ НА БАЛКАНИТЕ - В РЪЦЕТЕ НА БАЛКАНСКИТЕ НАРОДИ

Е-поща Печат PDF

• Трябва да се разбие статуквото от 1990–2012 г.

На прага на 90-те години на 20 век политиката на САЩ на Балканите след Втората световна в района навлиза в заключителната си фаза. Съдбата на региона се завърта на 180 градуса.  Балканите вече не са предишните след варварското бомбардиране на СР Сърбия от пролетта до лятото на 1999 г., както и след смяната на караула в Кремъл в края на същата година. Днес военнопрестъпникът и подпалвачът на пожара Бил Клинтън е сред номинираните за Нобелова награда за мир за 2013 г. Какъв позор!

В общия контекст на извършените дълбоки геополитически промени регионът все повече се превръща във възлов стратегически плацдарм в по-широките рамки на методично изграждания фронт срещу Руската федерация. Този замисъл намира своите очертания в интереса на Европейския съюз – наред със САЩ и НАТО, към ускорена офанзива на изток и разширяване периметъра на техните действия, напомнящи за осъвременен вариант на прословутия Дранг нах остен.

След толкова продължителен „преход от социализъм към капитализъм” отношенията на някога процъфтяваща НРБ със САЩ търпят коренна промяна не просто по своя характер, но най-вече по дълбоката си същност. По думите на Румен Воденичаров, след близо четвърт век бяг на място „България няма явни врагове и въпреки че е членка на ЕС и НАТО, няма и сигурни съюзници. България е сама сред вълци...”.

Американският социолог проф. Имануил Уолърстийн уподобява съвременния капитализъм, съществуващ вече пет века, на „грохнал старец”. В интервю от началото на юни 2010 г. неговият колега проф. Робърт Рах, заемал висши длъжности при президентите Джералд Форд, Джими Картър и Бил Клинтън, подчертава израждането на капитализма в свръхкапитализъм. Според него САЩ са изградили „такъв модел на капитализма, който принуждава всички нас към все по-жестока и все по-хищна експлоатация на всички възможни ресурси”. „Американската демокрация - признава несъмненият експерт - се превърна до голяма степен във фасада за интересите на корпорациите, а политиката стана обслужващо звено в жестоките пазарни войни”. Според него „свръхкапитализмът предизвика най-тежката криза на демокрацията от Войната за независимост (1860-1865 г.)”. Именно с тази цитадела е в „стратегическо партньорство и съюз” днешна “демократична България, загърбила исторически и кръвно близката на нея Русия,.

Развоят на събитията след края на “студената война” през последния близо четвърт век налага трагичен отпечатък върху надеждите на всички балкански народи за по-щастливо бъдеще и социален напредък, върху надеждите за просперитет и сигурност за днешното и идните поколения. Крахът на историческата регионална обществено-икономическа формация и нейната политическа система не само отдалечава това мечтано бъдеще. Той нанася съдбовен удар по политиката на мирното съвместно съществуване.

В реалната политика на САЩ на Балканите са преплетени в сложно диалектическо единство и противоречия глобалното, регионалното и двустранното начала. Това прозира в конкретните политически ходове, предприемани от Вашингтон в региона като цяло. Ярко и нагледно – като в огледало, се откроява всичко това и в сферата на американско–българските отношения. Резултатите от задълбочения им анализ през периода 1991-2012 г. разкрива реално и за пореден път потвърждава наличието на тяхна органична обвързаност с балканската политика на САЩ.

Реформирането” на социалистическото общество в „демократично” фактически завършва с реставрация на предишното обществено-политическо и икономическо статукво. Въпреки определената еволюция в концептуалната основа на политиката на САЩ в района на Балканите, в сила остават откроилите се и по-рано тенденции и принципни постановки. Това намира ново потвърждение и в качествено различните международни и регионални условия от края на 80-те години на 20 век. През изтеклите оттогава повече от две десетилетия се запазват съотношението и функционалният баланс между регионализма и диференциацията в регионалната политика на Щатите при паралелно рязко задълбочаване на динамизма в историческия процес. Вашингтон продължава строго да отчита и умело да се възползва от ролята на Европейския югоизток като геополитическо свързващо звено между три континента. Той полага постоянни усилия да го превърне във все по-ясно очертаващ се регионален плацдарм и дори (потенциално) важен фронт за евентуални (включително евентуални военни) действия срещу Руската федерация. Практическата дейност на САЩ, НАТО и ЕС по-специално през разглеждания период показва, че отвъдокеанският претендент за глобално господство все повече изгражда адекватна инфраструктура за трайно окопаване на отвоюваните нови балкански рубежи.

Анализът на еволюцията - при това от негативен характер, в следвоенната балканска политика на Вашингтон през периода 1991-2012 г. свидетелства за запазване валидността на общата дългосрочна прогноза – резултат от предишни изследвания: и през идните десетилетия тази тенденция в общи черти ще се съхрани и доразвива. Разбира се, силно органично – пряко и по косвен път, въздействие върху нейния по-нататъшен развой ще оказват редица както стари, така и нови позитивни и градивни фактори. Сред вторите все по-важно място ще заема възраждащата се роля на Русия на световната арена под ръководството на Владимир Путин. Надигащият се икономически и енергиен гигант, със своята надеждна отбранителна мощ, в случай, че продължи градивната си и успешна външна политика, - а той няма друг избор, освен да превъзмогне трудностите, едва ли ще позволи диктат на Щатите или сепаратизъм на петата им колона да възтържествуват из необятните руски простори. Всичко това има пряко отношение и към съдбата и жизнените интереси на балканските народи, в това число – и на българския. Несъмнено районът на Балканите и занапред ще бъде обект на политиката както непосредствено на балканските, така и на великите държави. След предизвиквания главно отвън крах на социалното статукво, едно от непременните условия и изключително важна предпоставка за мирното им бъдеще е решителното пресичане на тенденцията към по-нататъшно взривяване на териториалното статукво и ревизията на държавните граници. Във всеки случай сред властващите „елити” в държавите на Балканите трябва най-накрая да надделеят реалистичният подход към общите проблеми на тяхното съвремие и стремежът към постигане на социален напредък за добруването на техните народи.

От прага на второто десетилетие на 21 век може да се направят както някои основни изводи и обобщения за периода 1991-2012 г., така и да се сумират важни симптоми за очертаващи се тенденции в бъдещото развитие на международните отношения на Балканите. Несъмнено силно нарастват отговорностите, които по-конкретно Съединените щати и Руската федерация - държави с най-развита ракетно-ядрена мощ в глобален мащаб, носят върху плещите си за съдбините на човечеството. Необходимо е Вашингтон и Москва рязко да активизират политическите и други контакти, помежду си и с отделните балкански страни. Наложително е да подновят усилията си по регионалните проблеми – безядрени Балкани, Кипърски проблем, Егейския спор, екология и т. н. Реалностите изискват конструктивен подход - особено от страна на САЩ, като те трябва да се откажат от политиката на диференциация и диктат, последователно да подкрепят балканското многостранно сътрудничество върху равноправна и взаимно изгодна основа.

Тъкмо по този път балканската политика на САЩ би могла да придобие хуманен и демократичен характер, за какъвто нейните автори понастоящем голословно и без основание претендират. Ще промени ли нещата в тази насока администрацията на Барак Обама през втория мандат? Ще се пребори ли тя с крайно вредните рецидиви в агресивния курс на поредица свои предшественици - от Рейгън включително, и насетне? Ще се трансформират ли съществуващите в наши дни позитивни симптоми в оформена трайна тенденция? В крайна сметка тежката си дума ще произнесе близкото бъдеще. Във всеки случай обликът на Балканите, интегрална част от Европа, ще търпи по-нататъшно развитие както през текущото, второ десетилетие на 21 век, така и в по-далечна перспектива. Извън всякакво съмнение е, че той ще се окаже такъв, какъвто го изградят най-вече самите балкански народи, с непременното градивно съдействие на водещите велики държави.

Възлова роля в тази насока би могъл да изиграе Евросъюзът. В комплекса от фактори следва да бъде включена и една национално отговорна политика на България по двустранна линия със съседните държави, както и нейните градивни становища по значими регионални - реално съществуващи, а не измислени проблеми. Не на последно място сред решаващите фактори за постигането на тези цели е безпрекословното зачитане върховенството на ООН и укрепването на нейните ръководни органи като стожери на международното право и колективната сигурност на планетата. Наложителни са отказът от външна намеса и употребата на военна сила за решаването на възникващи регионални и двустранни спорове и конфликти. Само по този път районът на Балканите като цяло рязко би увеличил своя градивен принос в общата кауза за укрепване мира, сигурността и устоите на международното право, в полза на хармонизиране интересите на всички народи.

Несъмнено е едно: за Вашингтон ще става все по-трудно да прибягва до стария си доктринерски багаж и тактически арсенал, пренесен през границата между двете хилядолетия. Освен от принципа „Разделяй и владей”, Щатите следва да се откажат и от натрапването на силово въздействие с оглед моделиране на отношенията на Балканите по свой образ и подобие. В крайна сметка този път неминуемо ще се окаже лишен от конструктивно бъдеще. Защото и занапред обликът на политиката на САЩ на Балканите - както и досега, няма и не може да се развива във вакуум.

Полуостровът е в органична връзка и взаимодействие с комплекса от съседни на него региони. А това по същество означава, че влиянието и въздействието на ролята на велики държави от ранга на съвременна Русия и САЩ в трасирането на безалтернативния път към мирен и свободен свят остават историческа потребност. Колкото и значителна да е по своето въздействие върху обстановката на Балканите политиката на Вашингтон, тя е само един от целия спектър извънрегионални фактори.

Императивно стои въпросът за подлагане на постоянен критичен анализ и обективна оценка на онези аспекти, стереотипи и рецидиви от политиката в миналото, които в новите международни условия все по-отчетливо противоречат на здравия смисъл и същинските общочовешки ценности и интереси. Вашингтон е длъжен да се откаже от претенциите за непосилната и за тях еднолична роля на лидер и хегемон в света. Налага се веднъж и завинаги да изоставят амбициите си да представят своите съвкупни ценности за универсални и единствено общочовешки. Несъмнено усилията за извършване на аналитичен обзор на американско-българските отношения през периода 1991 – 2012 г. дават възможност и най-вече фактологични основания да се надникне в аванс, изпреварващо, в някои важни аспекти от облика на Балканите през второто десетилетие на 21 век и в по-далечна перспектива. Едни експерти, политици, държавници и политолози очакват да се задълбочи и затвърди протичащата реставрация на капитализма повсеместно на Балканите. След близо четвърт век на лутания други все по-малко се съмняват, че районът няма и не може да остане предишният. Трети гледат все по-уверено и със значителна доза оптимизъм към перспективата за завръщане, от реставрацията (трансформацията на социализма) към някакъв вариант на рационална конвергенция. Четвърти упорито си затварят очите пред обективните фактори и тотално отричат пътя на конвергенцията в полза на социалния напредък. Те са привърженици на тезата, че в основата на обществото, изградено върху фундамента на т. нар. демокрация и квазипазарната икономика няма какво съществено да се променя... Но още пред прага на последното десетилетие на 20 век, станал нов исторически вододел по-специално в развитието на Балканите и конкретно на тогавашна НР България, опитни политици, социолози и експерти прозорливо предупреждават за заплахи, които капиталът непрестанно генерира по силата на самата си природа на жадуващ непрестанни печалби обществен строй за сметка на все по-обедняващата среда на тружениците.

В наши дни някогашното югоизточно крило на НАТО еволюира в колосален регионален блок. Той обхваща по същество и сърцевината, и периферията на Балканите, цяла Югоизточна Европа. Същевременно Балканският полуостров все по-тясно се обвързва с района на Близкия изток и басейна на Черно море. Целта на НАТО и Евросъюза е посредством координирани действия и под диригентската палка на Вашингтон непрестанно да подриват Руската федерация откъм Кавказ и близката й чужбина като цяло с оглед предизвикване в перспектива на разпада на Русия.

Напъните на американските властелини в централата на НАТО през последните години свидетелстват за застрашително възраждане на тясно блоковите подходи. Обединителните – и спасителни, за Европа форуми - Хелзинки, Виена, Мадрид, Белград, София, Тирана и т. н., все повече се отдалечават в миналото. Пропилян е огромен градивен потенциал в ущърб на интересите на балканските народи. Днес в самото преддверие на Русия се възправя по същество многократно по-укрепена милитаристична машина, изградена и насочвана от янките и прочее натовци. Руската федерация се стреми – нерядко твърде успешно, - да дава адекватни и асиметрични отговори на новите предизвикателства за световния мир в началото на третото хилядолетие. За съжаление и днес Балканите остават под сянката на печалната си слава от миналото на “барутното буре” на Европа. Парадоксът е, че един ден смъртната заплаха за балканските народи може да дойде оттам, откъдето винаги е идвала тяхната свобода - Русия. И не за друго и в друга форма освен като ответни превантивни удари на възмездие срещу подготвяна агресия срещу нея самата. Участта на съучастниците би била съвсем незавидна. Направо трагична.

През периода 1991-2012 г. САЩ подготвят и приключват безпрецедентно “уплътняване” на мрежата от собствени и съвместни с НАТО съвременни военни „съоръжения” на Балканите. Тези местни обекти на Пентагона и НАТО са укрепени плацдарми за новото издание на балканската политика на САЩ. Паралелно утвърждава и позициите си в Черноморската зона в аморфното й в политическо отношение източно крайбрежие. Целта е по-нататъшна експанзия, включваща “перфориране” и овладяване периферията на бившия Съветски съюз. В кои места? В най-уязвимите за сигурността на Руската федерация, по самите й държавни граници.

Като периферия на Европа Балканите ги очаква подобна участ в бъдещия статут на всяка от балканските страни. Процесите ще протичат в пряка зависимост от засилването или отслабването на влиянието на Руската федерация в региона. Взаимната им зависимост с бившия Съветски съюз няма нищо общо с днешното им едностранно заробване от техните евроатлантически съюзници. На първо място – от корпоративна Америка. Неимоверно висока е и цената на отявлено продажните кадри, користно сервилни, безмозъчни русофоби, тяхното родоотстъпничество и откровено предателство. В наличност се оказва развъдник от предани „елитарни политици”, факт, който потвърждава неоспоримия извод за организирания отвън - на основата на „покупко-продажба”, кадрови кадрил на Балканите през последния близо четвъртвековен период. И то неизменно в ущърб на жизнените интереси на народите, населяващи югоизтока на Европа.

Време е съвременните политици и дипломати на България да помислят и за идните поколения. А именно: да водят независима и миролюбива външна политика, без да участват в жертвоприношение на свои сънародници като наемници в името на чужди интереси. Ще е трудно, ала не и невъзможно, да се разбие статуквото, установено през периода 1990–2012 г. на Балканите, респективно в България. Независимостта и социалната цялост на довчерашната перла на Балканите – НР България, трябва да бъде върната на потомците.

 

Иван БОЕВ доктор на историческите науки