Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2013 Брой 37 (2013) НЕ БРАДАТА ПРАВИ ФИЛОСОФА

НЕ БРАДАТА ПРАВИ ФИЛОСОФА

Е-поща Печат PDF

Докато американският президент Барак Обама, без да разчита на „единомислието си” с нашия държавен глава Росен Плевнелиев, се опитваше да убеди колегите от Г-20 и ЕС да се включат в „удара срещу Дамаск”, вицепрезидентът на България Маргарита Попова каза по БНР нещо, което Плевнелиев би квалифицирал като „братоубийствено”. От Пловдив, по случай 138-годишнината от Съединението, той призова българските политици да  престанат с братоубийствените изявления, без да му хрумне, че собственият му вицепрезидент ще прояви такова неодобрение на „евроатлантическия цивилизационен метод” за разрешаване на кризата в Сирия: военната интервенция или ракетните удари.

Напук на „единомислието” между Обама и Плевнелиев по въпроса за Сирия, г-жа Попова отсече: “Не подкрепям участие на България във военна намеса в Сирия. Няма в историята, или аз не познавам случай, в който една жена и една майка да е съгласна с това, където и да е по света да има война. Затова аз, като политик, като жена и като майка, като човек с особена чувствителност, създал живот, грижещ се за живот, казвам, че това е човешко безумие и на никаква цена не подкрепям и не бих подкрепила такъв изход. В същото време веднага казвам, че за нарушения от типа на тези, за които се говори, за употреба на отровен газ в Сирия, наказанието трябва да бъде категорично и много строго.”

В качеството си на бивш прокурор обаче, тя добави, че когато някой носи наказание или трябва да изтърпи наказание, вината трябва да бъде доказана. “Но война – не. И на мен затова ми се струва, че нашата държава, отчитайки националните интереси, отчитайки това, че ние сме много близо, отчитайки това, че при нас последиците ще бъдат много по-различни в сравнение с държави, които са много по-далеч... Аз като държавник в момента... ми се иска и не мога да подкрепя евентуална подкрепа на държавата да се включи в каквато и да е коалиция за военна намеса... Струва ми се, че има институции, които са призвани да кажат, че има нужда, че са изчерпани всички политически средства, и че някаква военна намеса е наистина последният вариант за разрешаване на конфликти. Аз обаче не приемам.”

Що се отнася до опасността от бежанска вълна, която уж мотивира привържениците на военната интервенция срещу Сирия, Маргарита Попова изтъкна, че към 31.08.2013 г. бежанците в България са общо 1365 души (от които 454 деца, 250 младежи и 200 момичета до 18 години). Засега нямало особен бежански натиск, но при евентуален военен удар върху Дамаск, потоците от бежанци през Турция у нас щели да станат по-интензивни. Тоест, не режимът на „диктатора” Башар ел Асад, а евентуалната американско-европейска военна интервенция в Сирия ще ни залее с бежанци. Пази, Боже, от „приятелите на Сирия”! С такива приятели тя наистина няма нужда от врагове.

Изявлението на вицепрезидента Попова накара Николай Бареков да заключи, че дори да нямаме президент, имаме вицепрезидент, който е по мъж от някои политици от мъжки пол. Не брадата прави философа и не постът прави авторитета на държавника, а обратното. Няма как да не си припомним и това, че като министър на правосъдието в правителството на Бойко Борисов, г-жа Попова беше единствената, която заяви твърдо, че не иска да чува някой да я подслушва. Докато тогавашният министър на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев казваше, че няма нищо против да бъде подслушван. Вероятно защото вече беше прехвърлил своите офшорки на съпругите си. Единствената грешка на г-жа Попова беше това, че се съгласи да бъде министър в правителството на пожарникаря Б. Борисов, както и да бъде номинирана за президентските избори от Цветанов и Борисов. Утежняващо вината й обстоятелство е и това, че се съгласи да работи с „лицето, което днес имаме като президент”, известно още като „съпругът на г-жа Юлиана Плевнелиева”.

Ако вицепрезидентът Попова беше като Росен Плевнелиев, щеше да се похвали, че по въпроса за Сирия мисли еднакво с Папата, британския парламент, американския Конгрес, ръководителите на Русия и Китай, а така също и народите на САЩ и страните от ЕС. Дори и ръководителите на Г-20 отказаха да подкрепят авантюрата на Барак Обама и отхвърлиха поканата му за формиране на „коалиция на желаещите”. Френският президент Франсоа Оланд също смекчи войнствената си реторика, а германският канцлер Ангела Меркел отхвърли категорично възможността страната й да участва в интервенцията в Сирия, въпреки уверенията на германското разузнаване, че разполагало с неопровержими доказателства за употребата на химическо оръжие от силите на Башар Асад в предградието на Дамаск, Източен Гута. Освен Папата, за мир в Сирия призоваха и вселенският патриарх Вартоломей, и духовният лидер на сунитите. За антивоенните настроения в Иран вече сме писали. Тоест, мнението на г-жа Попова в много по-голяма степен отговаря на желанията на българския и другите народи, отколкото това на Барак Обама, ръководството на Израел, българския президент Росен Плевнелиев, турския премиер Реджеп Ердоган, султана на Саудитска Арабия или емира на Катар. Подкрепата на сирийската опозиция е всъщност подкрепа за „Ал Кайда”, тоест на смъртния враг на САЩ. Естествено е, че България няма никакъв интерес да съдейства за военния удар срещу Сирия, която с нищо не ни е навредила. Особено, като имаме предвид последиците от подобни военни интервенции в Косово, Афганистан, Ирак и Либия.

Така че президентският пост на Република България много повече приляга на една майка, която създава живот, а не отнема такъв. И без това Росен Плевнелиев само „топли стола” за Бойко Борисов, докато той организира автобусен „протестен туризъм” до площад „Независимост”, след което пред млади гербери във Варна се хвали, че бил предотвратил гражданска война. Защото, макар и да „стискал ръце”, гледайки протестиращите пред неговата къща в Банкя, не повикал на помощ привържениците на ГЕРБ. Само за едно се разкайвал – дето допуснал привърженици на ГЕРБ да бъдат докарани с автобуси в столицата в деня на откриването на зимната сесия на Народното събрание. Какъв „гълъб на мира”, а? Оставаше да започне и гладна стачка за мир в страната: понеже Едвин Сугарев се отказа (за втори или трети път!?) да мре от глад и се включи в „гражданския” протест срещу правителството, олигархията, мафията и задкулисието. Между другото заяви, че правителство няма. Интересно срещу кого протестират на жълтите павета? Със своето включване, този път открито, в софийските „разходки”, герберите опорочиха самото понятие „граждански протест”, а люспите от „Реформаторския блок” го оцветиха допълнително в синьо. Разбира се, с надеждата гребенът на вълната да ги хвърли отново в парламента.

Програмата максимум е такава: ГЕРБ да съставят правителство, а „реформаторите” да му бъдат „патерица” и евентуално да получат министерски постове, макар и „с отвращение”. Остава само избирателите да забравят миналите им зулуми.

Къде е в това уравнение президентът Плевнелиев? Той мислено е отвъд Атлантика, при Обама, а фактически гази в собственото си блато, презиран от герберите и ненавиждан от почтена България заради скандалните си финансови далавери в миналото. Все едно дали чрез вестник перачница на пари като „Югозападни вести”, чрез кипърски офшорки, съмнителни преводи за фиктивни консултантски услуги, укриване на данъци, участие в ифтари, или саморъчно написани нескопосни речи.

Ясно е, че България няма никакви способности, нито интереси и желание да участва в още една авантюра, подобна на „мироподдържането” в Афганистан, Ирак и Либия. Сега стана ясно, че няма и Върховен главнокомандващ на Въоръжените сили. По-точно има една персона, която се прави на върховен главнокомандващ на нещо, което не съществува. Въоръжени сили няма, а върховен главнокомандващ има!

По времето на американския президент Джордж Буш–старши, американците се молеха за здравето на президента, за да не им се стовари на главата вицепрезидентът Дан Куейл. Дори разказваха вицове, че първата задача на президентската охрана в случай на смърт на Буш била да застреля вицепрезидента Дан Куейл. А у нас сега трябва да се молим за здравето на вицепрезидента Маргарита Попова: за да има поне един мъж в президентството! И за здравето на премиера Орешарски трябва да се молим, защото неговото правителство може да бъде заменено с много по-лошо: кабинет на Бойко Борисов или служебно правителство ала Марин Райков, назначено от Росен Плевнелиев.

Няма съмнение, че кабинетът „Орешарски” ще бъде подложен на жесток, и то двустранен натиск: от Белия дом и от протестиращите „млади, образовани, интелигентни и усмихнати”, чиито обиколки злите езици квалифицират като „форма на временна трудова заетост”. Сред тях все по-често виждаме старите муцуни на прехода. Нови кърджалии, в нова полуда!.. Да видим докога ще издържат нервите на Пламен Орешарски и дали някой от неговите министри няма да бъде „пробит” за каузата на Обама. В интерес на истината, реплики от рода на „Още никой нищо не ни е поискал”, вместо категоричното „Не на участието на България във военна операция срещу Сирия без мандат от ООН”, звучат като пазарлък. Нищо чудно скоро да ни поискат „земя и вода”, щом на наша територия се провеждат „съвместниамериканско-български учения за борба срещу тероризма, чиято дата съвсем случайно съвпада с пика на напрежението около Сирия. В случая с „удара срещу Багдад” се „пробиха” и някои знакови функционери на най-голямата лява партия, включително „социалният президент” Георги Първанов. Той посети нашия военен контингент в Ирак, а кортежът му бе „поздравен с куршуми” от иракските бунтовници. Което не попречи заедно с Татяна Дончева да критикуват уклончивото поведение на кабинета „Орешарски”... сякаш са в негласна коалиция с ГЕРБ.

Тук не е излишно да се напомнят лостовете за „склоняване” на правителството на България към участие в сирийската авантюра на Пентагона: президентът Росен Плевнелиев, който мисли като Обама; протестиращите срещу кабинета; парламентарната опозицията в лицето на ГЕРБ и извънпарламентарната такава в лицето на „Реформаторския блок”; бежанският поток през турско-българската граница; икономическите проблеми на България и дупката в бюджета, която заставя кабинета да търси външни заеми. Вместо да поеме бежанския поток, ЕС ни обещава помощ за разширяване на собствените ни възможности за приемане на нови бежанци. После ще ни критикуват, че не можем да им осигурим европейски условия на живот и труд.

Но точно тази ситуация може да сложи край на „временната трудова заетост” на софийските безделници. Защото при една оставка на кабинета „Орешарски” ударът ще падне върху президента Росен Плевнелиев и назначеното от него служебно правителство. Естествено, докато се готви за предсрочни избори България не може да мисли за никакви военни приключения в Сирия. Ако премиер беше Бойко Борисов, той със сигурност щеше да повтори номера си от 20 февруари 2013 г., когато след едно нощно посещение в посолството на САЩ обяви, че хвърля оставка. Не заради кръвопролитието на „Орлов мост”, а за да спре сгромолясването на своя и на ГЕРБ рейтинг. Пламен Орешарски е от друго тесто замесен, но все пак и неговото търпение не е безпределно. Ще поживеем, ще видим. Слаба утеха ни е фактът, че Барак Обама пръв пресече „червените линии”, които сам беше начертал. И попадна в капан, от който не може да излезе с печалба. Ако се откаже от агресията срещу Сирия, ще разочарова военно-промишления комплекс, който се надяваше на щедри поръчки за попълване на запасите от ракети и други боеприпаси. Тогава Обама може да свърши като Кенеди. Ако пък заповяда на своя глава изстрелването на ракети по Дамаск, те ще убиват мирни граждани, а не президента Асад и неговите военни, които отдавна са се предислоцирали. Има ли значение дали сирийците ще умират от ракети или химически оръжия? Но ако САЩ ударят едностранно Сирия, ще им се наложи да закрият още дипломатически мисии по света. Остана и американският Конгрес да бламира Барак Обама, като откаже да одобри решението му за военен удар срещу Дамаск и исканите по този повод допълнителни пари за „операцията” в Сирия. Засега шансовете на Обама да пробие в Сената и Камарата на представителите в Конгреса на САЩ са минимални. Поради това държавният секретар по външните работи Джон Кери заговори, че може би все пак ще се наложи САЩ да се обърнат към ООН за общо решение.

Предчувствайки подобно развитие, турският премиер Ердоган реши и той да се прочуе, заявявайки, че ако САЩ не желаят да се намесят, турската армия е готова да накаже Асад. Поводът е известен - Асад бил използвал химически оръжия срещу мирни граждани. Това се твърди в момент, когато полицията продължава да полива с оранжев газ протестиращите срещу забрадките студенти от Средноизточния технически университет в Анкара.

Многозначителен е докладът на базирания в Истанбул Център за икономически и външнополитически анализи (ЕDАМ), озаглавен „Турският модел за преход към ядрена мощ” (www.edam.org.tr/ED). На страница 170-а авторите на доклада отговарят на въпроса “може ли Турция да построи ядрена бомба”? Според тях засега страната нямала необходимата инфраструктура, за да произведе делим материал за ядрено оръжие, нито съответната инфраструктура за копаене, обогатяване или преработка на отработено ядрено гориво. Но проектите за първо поколение ядрени оръжия били широко известни. Така че било напълно възможно турски физици да са технически в състояние да моделират първо поколение ядрени оръжия. “Ако турското ръководство реши да създаде ядрено оръжие, пише в доклада, то почти сигурно би започнало с проектирането на едно просто изделие от типа „оръдие”, или първо поколение взривно устройство. Бомбата тип оръдие е далеч по-лесно за построяване оръжие. До днес Турция не е оповестявала никакви планове да разработва или придобива технология за циклична обработка на гориво, въпреки твърдото си намерение да добива ядрена енергия. Но не изключва разработването или придобиването на технологии за обогатяване или преработка в бъдеще”.

Дали няма да стане така, че след време някой като Обама да формира „коалиция на желаещите”, за да откаже Турция от нейните ядрени оръжия? Тогава дори заринът, използван незнайно от кого в Дамаск, ще изглежда като невинна играчка.

Истинските политици трябва да предвиждат няколко хода напред, но днес късогледството на някои от политическите лидери е потресаващо. Затова онези, които разориха Афганистан, за да прогонят „Ал Каида”, днес приемат за борци за демокрация наследниците на същите, които сринаха кулите близнаци на Световния търговски център в Ню Йорк и сградата на Пентагона във Вашингтон. И които може би са истинските поръчители на атентата в „Сарафово”... Ум царува, ум робува, ум патки пасе!