Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2013 Брой 37 (2013) ГЪРЦИЯ - В ОЧАКВАНЕ НА ЧУДЕСА ИЛИ НОВИ КОШМАРИ

ГЪРЦИЯ - В ОЧАКВАНЕ НА ЧУДЕСА ИЛИ НОВИ КОШМАРИ

Е-поща Печат PDF

След като от трибуната на деветия конгрес на своята дясна управляваща партия „Нова Демокрация” гръцкият премиер Андонис Самарас обяви „възкресяването на Гърция” от кризата в резултат на неговото мъдро едногодишно управление, оставайки верен на своя стил, един месец по-късно той изрече още един абсурд: “Едно малко чудо започва да става в Гърция”. Както стана ясно от речта на министър-председателя при откриването на международното техническо изложение в Солун, в началото на септември, „малкото чудо” ще се случи, след като правителството реализира “националната цел”, която си е поставило за „постигне първичен бюджетен излишък, който ще ни прави независими от контрола на Тройката и в средата на 2014 ще бъде възстановена националната независимост от нея. Скоро ще можем да кажем, идва края на ерата на меморандуми, където други определят нашата политика”. Ясна и силно желана, но за съжаление непостижима за това правителство цел, защото за да се случи „малкото чудо”, има една „малка нужда” - от пари, а наследниците на старите финикийци от четири години вече ги нямат. Тези, които имат парите, от т. нар. Тройка (МВФ, ЕЦБ и ЕС), никак не мислят, че в Гърция могат да се случват чудеса, стискат парите и ги дават само срещу одрани кожи на живо.

Кой знае защо, в речта си Самарас никъде не споменава факта, че през 2014-а Гърция трябва да плати 24,9 милиарда евро за заеми, които тя е взела. През 2015 г. трябва да плати още 16 100 милиарда евро! Близо 15 милиарда допълнително са необходими за изплащане на кредит, който вече взе гръцкото правителство и за годините 2016-2017. Накратко, Гърция трябва през следващите четири години да върне заеми на стойност 55.6 милиарда еврo! Откъде да ги намери? От... “първичен излишък” от чудесата, очаквани от Самарас? Или може би от продажбата на островите, както го съветват някои от тези, които дават пари срещу кожи. Тук обаче в цената за островите е включена и кожата на самия министър-председател, защото горделивите и своенравни гърци едва ли ще понесат подобно национално унижение, островите им да бъдат изкупени на безценица от западните кредитори.

Наскоро гръцкото правителство обяви амбициозна оферта от 65,5 млрд. долара от продажба на държавни активи, като за целта беше прието законодателство, улесняващо чуждите инвеститори. Въпреки това проблемите с продажбата на недвижими имоти остават, тъй като правителството се колебае и бави да създаде необходимата правна рамка, която да позволи продажбата на островите. По тази причина след 18-месечна „одисея” с гръцката бюрокрация емирът на Катар - Хамад бин Халифа ал Тани, е на път да се откаже от закупуване на о. Оксия в Йонийско море. Междувпрочем, досега гърците са продали само един остров, и то на грък - милиардера Аристотелис Онасис, и при изричното условие той или неговите наследници да владеят острова толкова дълго, доколкото са в състояние да покриват всички разходи по неговата поддръжка, в противен случай и в отказ от това, островът следва да се върне на гръцката държава.

Толкова за островите, ясно е, че оттам бързи пари, за да се случи „малкото чудо”, няма да дойдат. Остава пак надеждата от кредиторите, които също са на мнение, че Гърция остро се нуждае от нова финансова инжекция. В страните кредитори тя се обсъжда с нови термини като „разширяване на гръцката програма за финансова помощ през 2014 г.” В стремежа си да замаже унижението и последиците от т. нар. разширяване на програмата, Самарас отиде твърде далеч в абсурдните си твърдения, като заяви в интервю за проправителствения в. „Етнос”: „Всяка допълнителна помощ, дадена на Гърция, ще бъде дадена под предишното споразумение, не след ново споразумение или меморандум”. Това наивно и невежо изказване на премиера веднага бе опровергано от кредиторите. Във Франкфурт на пресконференция за медиите по повод на гръцката финансова помощ президентът на ЕЦБ Марио Драги недвусмислено заяви: Новата програма ще изисква допълнителни условия... Възможност за разширяване на гръцката програма не може да се осъществи без условия”. Казано на прост гръцки език, новата помощ значи и нов меморандум с всички произтичащи от това кошмарни последици за гърците. Нови намаления на заплатите, нови данъчни тежести, нови съкращения на пенсиите, още по-лошо образование и здравеопазване, и така нататък по досегашната до болка позната на гърците схема.

Няма нищо по-променливо в посока надолу от икономиката и социалното положение на хората в Гърция вследствие на политиката на меморандумите, започната от предишния премиер, Георгиос Папандреу, и продължена от сегашния Андонис Самарас. Основните параметри на това падение са отразени много точно в тазгодишния доклад на Общогръцката конфедерация на труда (ГСEE) - „За състоянието на гръцката икономика, производство, заетостта и социалното осигуряване”. Ето част от кошмарните констатации, които за да се преодолеят, трябва да стане не малко, а голямо чудо, и които в крайна сметка показват кой пак ще плаща цената за следващия меморандум:

„Броят на заетите лица през 2008 г. и 2009 г. възлиза на 4,8 млн. души, докато през 2013 г. работят само 3,9 млн. Безработицата се увеличи от 24.2% през 2012 г. до 30% през през 2013 г. Очаква се през 2014 г.тя да надхвърли 35%. Днес един от всеки трима служители вече е безработен.

Неосигурените работници и недекларираният труд значително се повишиха през 2012 г. и достигнаха незавидните 36%.

Покупателната способност на доходите за всички служители е намаляла през периода 2010-2013 г. с 37.2%. През 2014 г. трудещите се ще са загубили около 50% от покупателната си способност в сравнение с тази, която са имали през 2009 година. В рамките на последните три години работещите гърци са загубили 37 милиарда евро от своите доходи.

Социалните разходи, т.е. пенсии, разходи за здравеопазване и хуманитарни дейности, от 23,9% от БВП или 55,2 милиарда през 2009 г. са намалели до 22% от БВП, или 40,30 милиарда, отчита се понижение от 26, 9%, до съответно намаление на БВП за периода 2009-2013 г.

• Частното потребление е намаляло с 6.9% през 2013, или общо с 30% за годините на кризата 2008-2013. Нивото на вътрешното търсене отстъпи с четиринадесет години, което е еквивалентно на 1999.

• БВП на глава от населението в постоянни цени в края на 2013 г. ще намалее с 23,6% в сравнение с 2008 година.”

Докладът е категоричен и за разлика от оптимизма на министър-председателя звучи песимистично. Междувпрочем, такава е и оценката на гръцкия политолог Георгиос Деластик, които в свой анализ за в. „Етнос” пише: „До края на годината безработицата ще надхвърли 30%, т.е. тя ще стигне кошмарните размери, които възрастните гърци помнят отпреди половин век, през 1961 г., когато емигрираха стотици хиляди всяка година в пазарите за роби от Западна Европа, САЩ, Австралия и Канада, за да могат да оцелеят и да не умрат от глад. Що се касае до паричния израз на работните заплати, тук сравненията с останалите страни от Еврозоната също са болезнени. Повечето гърци получават 46% от заплатата на своите европейски колеги от ЕЗ. Минималната работна заплата в Гърция вече достигна 586 евро, докато за останалите 15 страни тя е средно над 1250 евро. Разликите в средните годишни доходи на гърците през 2013 с тези на западните граждани също са големи. Гърците имат средногодишен доход само 22 325 евро - не са дори половината от средния доход на ирландците – 45 000 евро, и много по-малко испанците - 34 000 евро. Не става и дума за сравнение, разбира се, с тези на австрийците от 51 000 евро или 49 000 на французите.”

Такова е положението в икономиката и социалната област в Гърция. Всички цифри и факти дотук показват, че „първичен излишък” няма как да се получи, а „малко чудо” - никак. При този срив на свикналите с добър жизнен стандарт гърци, да се говорят от премиера им такива приказки с щастлив край, е меко казано наивно и несериозно. При такива политици, които разчитат единствено на заеми, репарации, помощи и „малки чудеса”, за да изведат страната от кризата, гърците, изглежда, са обречени. Ясно е, че за тях доброто старо време на безгрижния и сравнително охолен живот няма да се върне. Дано само стандартът им на живот не падне до този, който близо четиригодишното мутренско управление на ГЕРБ „гарантира” и осигури на българите...