Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2013 Брой 37 (2013) НЕПОКОРНИТЕ СИНОВЕ НА СТРАНДЖА

НЕПОКОРНИТЕ СИНОВЕ НА СТРАНДЖА

Е-поща Печат PDF

• Към 90-ата годишнина от Септемврийското антифашистко въстание

Историята на Странджанския край е пълна с примери за непокорство на българите пред чорбаджии и поробители. Буни за земи, бунтове, метежи, въстания, войни... Много и все сурови, краткотрайни или продължителни са били борбите, които населението от Странджа е водило за национално и социално освобождение. Трудно е и на историка да ги изброи. Тук ще спомена само някои събития от най-новата ни история – Илинденско-Преображенското въстание от 1903 година; първата и втората Балканска война; Юнското и Септемврийското въстание през 1923 година и въоръжената борба от периода 1941-1944 година...

 

В този низ от революционни прояви през първата половина на ХХ век най-ярко проявление на борбата в Странджанския край е организираното и проведеното от Българската комунистическа партия Септемврийско антифашистко въстание.

Днес, когато някои „историци” се опитват да пренапишат българската история или да принудят децата ни да четат нови учебници по обща балканска история, най-убедителен коректив е бъде разказът за участието на странджанци във въстанието от 1923 година и официалните архивни документи и спомени на въстаници, които няма как да бъдат коригирани.

След преврата на 9 юни 1923 г., когато бе свалено правителството на БЗНС, а министър-председателят Александър Стамболийски е обезглавен, новата сговористка власт насочи острието на своя удар върху комунистическата партия – втората по значимост по онова време политическа сила в страната.

За кървавата разправа на Цанковото правителство с въстаниците и днес се разказват легенди. Без съд и присъда от Карабунарския край са разстреляни 38 души, от тях 15 са българи от Източна Тракия, разорени и прогонени от родните им села след Преображенското въстание и Балканските войни. За една от най-жестоките драми, които палачите на Цанков разиграват през септември 1923 г. в Странджанския край, за залповия разстрел на въстаниците на осмия километър пред Бургас, са ни оставили своите спомени оцелелите по чудо Христо Мирчев и Димитър Киров, възкръсналият, пронизан от пет куршума, Жеко Ганчев и Георги Василев Пехливанов. Нека читателите сами да почувстват трагизма и величието на подвига на тринадесетте, тръгнали да дирят правда и възмездие за потъпканата свобода.