Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2011 брой 47 Стари хора, малко още потърпете...

Стари хора, малко още потърпете...

Е-поща Печат PDF

Представянето на нова книга обикновено върви по коловоза поздравления, хвалби, пожелания, почерпване. Среща на книголюбци. И комерсиалност, разбира се. Съвсем иначе се получи сега обаче.

Бих искал да кажа, че вашата книга е много хубава. Но не мога... Гласът, думите, реакцията на проф . Велко Вълканов и този път накараха присъстващите да наострят слух. А в галерията книжарница на “София прес”, на ул. “Славянска” 29, се бяха насъбрали все високи гости – Георги Йорданов, Георги Караманев, Минчо Минчев, Минчо Чунтов, писателят Иван Вълов, генералите Любен Петров, Борис Тодоров, Стоян Андреев, Иван Стефанов, Димитър Караджов, Георги Колев, контраадмирал Дичо Узунов... Това беше съпричастност към колегата, приятеля и писателя ген. Вълкан Дапчев за новата му книга - “Наричат ни утописти”, която излиза няма и година след “Минало несвършено”. Лично председателят на Съюза на българските писатели Николай Петев започна: “Тази книга е по-хубава от...” Издателят Иван Даракчиев изповяда, че “не съм комунист. Но издавам тази книга...” В първите страници и в личните разговори с генерал Вълкан Дапчев той е обяснил - за да знаят младите и ябанджиите какво е било в България. До съвсем неотдавна, към което са били съпричастни и родителите му. Поглед на един българин, патриот, наблюдавал България отдалеч. Залата зажужа. Но ораторът не разбра и продължи - “Комунизмът и социализмът са само етикети. Тези категории днес не важат...”. Стана трудно да продължи, дали нарочно не искаше да отчете, че тук бяха и затворници, и партизани...
“Социализъм и комунизъм не са етикети. Това са съдби на хиляди, на милиони хора. Аз ненавиждам капитализма. Аз всеки ден чувствам огромна нужна от социализма. Няма велик десен поет и писател. Народите повече не ще търпят капитализма...” – не се стърпя проф. Велко Вълканов. Но в никакъв случай не можеше да се помисли, че емоциите или носталгията са повлияли на великолепното представяне и запознаване с поредната книга на генерала от авиацията и изглежда вече умел разказвач Вълкан Дапчев. Напротив, бе впечатляващо. Генерал Любен Петров отдаде заслужено внимание на тандема писател-издател и невероятното сцепление между тях, независимо от политическите им вероизповедания. Думите на ген. Стоян Андреев “Хубавата книга може да бъде написана само от много добър човек” може да бъдат допълнени, с “и издадена от издател с особено верен поглед и благородно сърце”. И е истински мехлем за душата читателят да се срещне с познати имена, за които разказва политическият офицер ген. Вълкан Дапчев. А някои от тях са армейски генерал Любен Петров, генерал-полковник Борис Тодоров (цар Тодор), генерал-полковник Радню Минчев, генерал Крум Радонов... Нека прибавим и изненадващата лекота, увлекателност, актуалност и злободневност на разказа, откъдето пък стигаме до определенията “учебник за народопсихолози”, “книга за душевността”, които стоят съвсем точно.
Здравословни проблеми не позволиха на поета Евстати Бурнаски да дойде лично на представянето на “Наричат ни утописти”. Но той поздрави по телефона автора с нарочен стих: “Стари хора, малко още потърпете / казва Бойко, премиерът ни любим. / Бързо, след като умрете, / пенсиите ви ще увеличим!”
И още един голям военен поет сякаш задочно коментира книгата на генерал Дапчев “Наричат ни утописти”. “Сега идва раят за богатите, за новата буржоазия. Тези, които сега управляват, подготвят цирея, който ще потърси същото лекарство – не знам дали ще е комунизъм или социализъм, но ще е в ляво” – размишляваше на глас Орлин Орлинов.
В книгата на ген. Дапчев има глава “Болка от ляво”. Там приятел на автора казва “Заклет атеист съм, но искам да има Господ!” Сякаш в тон с Йордан-Радичковото – “Живей, все едно, че има Господ”...

 

Регистрирайте се, за да напишете коментар