Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2013 Брой 46 (2013) СТУДЕНТИТЕ ДА ИЗДЪРЖАТ ИЗПИТА ЗА ОБЩЕСТВЕН МОРАЛ ПРЕД СЕБЕ СИ

СТУДЕНТИТЕ ДА ИЗДЪРЖАТ ИЗПИТА ЗА ОБЩЕСТВЕН МОРАЛ ПРЕД СЕБЕ СИ

Е-поща Печат PDF

Валери Жаблянов, депутат от Коалиция за България

На 13 ноември (но не и петък - !), Виктор Николаев цамбурна в собственото си блатно капанче. Възпитаникът на “Дарик радио” (същото, което обяви, че през 1997 г. “има убити от режима на Виденов”, когато се щурмуваше отново парламента) реши да назидава Валери Жаблянов, политолог, депутат от ПГКБ. Водещият на сутрешния блок на Би Ти Ви попита своя гост докога народните представители ще се държат като мишки. “Не използвайте този епитет за нас, ако обичате. Ние сме държавата, парламентът е държавата и това е записано в Конституцията”, гневно отговаря Валери Жаблянов и посочва, че Николаев е свикнал да говори, без да слуша другите...

Меко казано, едва ли това е най-тежкият грях на момчето от Би Ти Ви. Зрителите са го виждали и в по-страховити изцепки, най-вече по време на предизборни кампании, където лъчезарното му личице свети нископоклонно пред силните на деня, предимно от т. нар. десница. От друга страна, не е ясно какъв е високият професионализъм, заради който си го прибра и Би Ти Ви, защото за средно грамотния българин господин Николаев съвсем не блести с оригиналност и високи журналистически достойнства, каквито вече по инерция се приписват на всички работещи в официозните медии...

Реакцията на Валери Жаблянов, доктор по политология, по повод обидния и всъщност булеварден израз на Виктор Николаев, който го попита докога депутатите ще се измъкват като мишки заради протестите, бе изключително точна и освен това за първи път гост си позволи дързостта да зашлеви виртуален шамар на самозабравилия се многознаец. Репликата на Валери Жаблянов бе запомнена и аплодирана от хиляди зрители. Остротата на тона му и рядко срещаната защитна реакция на гостуващ в студиото на Би Ти Ви ни карат да предложим на читателите на в. “Нова Зора” и едно интервю на Валери Жаблянов, в което пределно ясно е изложена същността на случващото се от последните седмици в столицата.

- Г-н Жаблянов, станахме свидетели на пълна окупация на Софийския университет. Как ще коментирате протеста на студентите?

- Окупацията противоречи на интересите на по-голямата част от студентите. А и мисля, че вече на всички им стана ясно, че не става дума за студентска стачка, а за политическа, тъй като тя се сля с протеста. Искането за оставка не е характерно за студентската общност. В случая тези млади хора са използвани. За съжаление в много лоша посока.

- Наскоро заявихте, че тези протести са организирани от партийно пристрастни преподаватели. Така ли е наистина?

- Да, така е. Голяма част от преподавателите са ангажирани в гражданския съвет на Реформаторския блок, работят като съветници към политически партии. Така че едва ли някой може да отрече тази теза. Тези преподаватели са не само партийно пристрастни, но и идеологически мотивирани. Причината е, че открито изповядват вижданията на консервативния десен либерализъм. Става дума за лица, които действат политически. Постъпките им нямат нищо общо с академизма.

- Защо според вас не бе отправено нито едно искане относно студентските права, качеството на образование, реализацията на младите хора?

- За мен качеството на висшето образование у нас е на много прилично ниво, дори в сравнение с някои европейски университети. Смея да твърдя и че Софийският университет е един от водещите в Европа. Мисля, че качеството на образованието многократно надхвърля средствата, които се отделят за него и това в много голяма степен се дължи и на професионализма на преподавателите, на академичните традиции в България, не на последно място на доброто средно образование. Ако сравним бюджетите на българските висши училища и възпитаниците на университетите в какви сфери се реализират, големият обмен програми на студенти и преподаватели, то навсякъде нашите студенти са между първите. Това няма как да стане с лошо качество на образованието.

- Приемате ли недоволството на младите хора като рестарт на затихналите улични протести?

- Ами ако погледнете уличните протести, то през последните месеци те се състоят от 50-60 човека. Не смятам, че това може да бъде въпрос на политическа дискусия в България. Що се отнася до опита да бъдат въвлечени и студентите в тази политика на десницата, която остана извън парламента и се опитва да блокира работата на Народното събрание, да се представя като автентичен изразител на десните ценности, то това вече е същностният политически дебат. Осъдителното в случая е, че извънпарламентарната десница иска да използва университетите, за да иска оставката на правителството. Тук трябва да се има предвид и че няма как едни и същи събития в историята да се повторят два пъти. Вторият път винаги е фарс.

- Тогава открихте ли връзка с миналите събития от 10 ноември, както се твърди?

- За мен това е изключително инфантилно схващане на някои хора. Няма как да има връзка. Имам чувството дори, че студентите, които ентусиазирано участваха в масовите мероприятия, не знаят какво се е случило на 10 ноември. Тогава имаше пленум на ЦК на БКП. Така и не разбрах какво отбелязват - годишнина от пленума или нещо друго? Тогавашното ръководство на БКП пое по пътя на промените под напора на събитията на Източна Европа - към демократизация, към промяна на политическата система, към промяна на конституционния модел на устройство на държавата. Това са събитията. Самата липса на посока в извънпарламентарната десница, която много иска да се върне в Народното събрание, но не знае как, е изворът на напрежението в България в момента.

- Изобщо коя е автентичната десница в момента, има ли такава?

- Има десница, разбира се. Нали се обединяват партии, имат претенции да са реформатори. По-важното е, че България се нуждае от реформа от ляв тип, не от десен. Така че тези партии отново са извън времето. Реформите в България трябва да са леви, а не десни. Така че десният Реформаторски блок изпълни историческата си мисия - направи 90 % от собствеността у нас частна, въведе приватизацията на дневен ред с правителството на Иван Костов.

Реформаторският блок не е ново явление в българската политика. Това беше тяхната реформа, заради която страната ни е в такова положение.

- Като политолог смятате ли, че нещо се промени за тези 24 години? Непрекъснато се спори дали преходът е свършил или не.

- Това е много широк въпрос. Това, което обаче може да се каже, е, че България се промени. И то в посока, която не очакваха нито инициаторите на тогавашните промени, нито пък участниците от другата страна.

Озовахме се в ситуация, която е плод на липсата на далновидност на стратегия за развитието на българската държава в годините на прехода, специално в икономически план. Иначе, що се отнася до геополитическото ситуиране на държавата, България в момента е член на Европейския съюз и на НАТО, както е известно. Така че е извън всякакво съмнение, че България се е променила.

- Какви са вашите прогнози, докъде ще достигне това разединение на обществото?

- Според мен разединение в обществото няма. Има разединение на базата на това, че дясната консервативна политика в икономиката, налагана през последните 20 години, катастрофира. И тези, които налагаха тази политика, днес се опитват да излязат сухи от водата. Искат да заявят, че се е появил някакъв измислен икономически модел, който те не са искали. А точно те го наложиха и той е резултат от политиката на Иван Костов и първото правителство на СДС. Те унищожиха производствените структури в българското село. Тяхната политика направи този закон за земята. Няма друг виновен. Така че нека не търсят отговорността в някой друг.

- Президентът Росен Плевнелиев заяви, че всеки един от българските държавници трябва да се покаже като добър балансьор. Такъв ли е обаче самият той в сегашната ситуация?

- Не мисля, че това е убедителна политическа позиция. Балансьорите в политиката са важни и са ключови фигури в момента, в който са балансирани нещата в обществото като цяло. При нас, за съжаление, в момента не е така. Ние се нуждаем от ясни позиции, от управленска стратегия, от укрепване на институциите, от засилване на социалната държава. Защото проблемите в България и онова, което е в основата на недоверието в институциите, е икономическата неефективност. Това е въпросът, на който трябва да обърнат внимание президентът,  правителството и Народното събрание. Само така ще имаме стабилност на развитието.

Не може голяма част от гражданите да живеят под границата на бедността и ние да очакваме да имаме устойчива демократична система и авторитет на държавните институции. Ако г-н Плевнелиев е решил по друг начин да си изгражда авторитет, струва ми се, че не е уцелил правилната пътека.

- Студентите дадоха заявка, че няма да прекратят протеста си, докато правителството не подаде оставка. Трябва ли да има предсрочни избори?

- Правителството няма да подаде оставка. Студентите трябва да издържат един доста важен изпит и той е по обществен морал пред самите тях. Претенцията за морален критерий и императив трябва да бъде издържана и от гледна точка на личната позиция. Не може едно малцинство да налага със сила мнението си над мнозинството. Ако това е веруюто на будните студенти, то те са много далеч от демокрацията.

- ГЕРБ заявиха, че отново няма да се регистрират и да участват в избора на нов заместник-председател на парламента. Докога ще сме свидетели на подобни процедурни хватки?

- ГЕРБ се опитват да пренесат битката от улицата в парламента. Големият им шанс е да се представят като парламентарна дясна опозиция. Струва ми се обаче, че все още не могат да разберат това. Те не могат да копират поведението на извънпарламентарната десница. А България има нужда от силна дясна парламентарна опозиция. Мога да кажа, че може би най-успешните действия на ГЕРБ бяха, когато си служиха с парламентарни средства. Няма как да си с единия крак в парламента, а с другия на улицата. Това е труден вариант.

 

В. “Монитор”, 12.11.2013