Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2014 Брой 1 (2014) 2013 ГОДИНА: ГОЛЯМАТА БЪРКОТИЯ

2013 ГОДИНА: ГОЛЯМАТА БЪРКОТИЯ

Е-поща Печат PDF

С колко много заблуди и илюзии се раздели мислещото човечество през миналата година! Първо беше „Арабската пролет”, докарала вместо демокрация преврати, атентати, граждански войни, ислямистки тероризъм, масово избиване на цивилни и бежанска вълна, за която не само България се оказа неподготвена. Още повече, че наред с бягащите от войната в Сирия, към европейския Ханаан повлякоха крак десетки хиляди икономически имигранти - от Афганистан и Пакистан, до Ирак и почти цяла Африка.

 

Както заяви в Анкара броени дни, преди да напусне поста си главният секретар на Организацията за ислямско сътрудничество Екмеледдин Инсаноглу: „Арабската пролет не е революция, а взрив” („Миллиет”, 18.12.2013 г.). Но докато вниманието на световната общественост целенасочено се фиксираше върху Сирия и Египет, черупки, пълни с нелегални имигранти, потъваха в Средиземно море, току пред вратите на Гърция, Малта или Италия. Други десетки и стотици хиляди бежанци и имигранти се изсипаха в Турция, Ливан и Йордания, където бяха настанени в бежански лагери, не по-добри от тези, които бяха разкрити в България. Богатата Германия, този локомотив на Европейския съюз, изрази готовност да приеме на своя земя до 5000 бежанци, но отиде сама да си подбере в Ливан по-образовани и заможни. След това стовари показно няколко самолета с такива, колкото да покаже съпричастност.

Правителствата на водещите страни от ЕС, които заедно с американската и турската администрация провокираха „Арабската пролет” и в частност войната в Сирия, си измиха ръцете, оставяйки бедните им роднини от Югоизточна и Южна Европа да оправят последиците от техните „грешки”. И след толкова обвинения срещу „режима в Дамаск” за употреба на химически оръжия, едва на 14.12.2013 г. в „Миллиет” се появи цитат от доклада на групата експерти на ООН, които проучваха на място твърденията за употреба на химически оръжия в разкъсваната от гражданска война Сирия, и по-специално, в предградието Източен Гута на сирийската столица. В спомената по-горе публикация се казва, че поне два пъти в Сирия са били използвани химически оръжия срещу войските на президента Башар ел Асад. Това е станало през август 2013 година в районите на Джобар и Ешрефие Сахна.

“Грешката” Сирия

Спомняте ли си как „съмишленикът на Обама”, българският президент Росен Плевнелиев, твърдеше по това време, че само режимът на Асад е могъл да обгази предградието Източен Гута в Дамаск? Понеже „бунтовниците” не разполагали със средства за химическа война. Е, оказа се, че не само са разполагали, но и са ги използвали срещу армията на Дамаск. Значи, могли са да обгазят и въпросното предградие, за да обвинят режима на президента Башар Асад и да осигурят алиби на евентуална западна военна интервенция в Сирия. “Нападението с химически оръжия може да е работа на фронта „Ал Нусра”, казва Сеймур Хърш, известен американски разследващ журналист, носител на наградата „Пулицър”. Същият разкрил истината и за клането, извършено от американските военни през 1969 г. над жителите на виетнамското село Ми Лай. Напомняме, че фронтът „Ал Нусра”, за който говори Хърш, е филиал на терористичната мрежа „Ал Каида”. Дали яростните „приятели на Сирия” ще продължават да настояват, че единствено Башар Асад е тровил цивилно население с газове? Доста ще се затруднят, след като и американският държавен секретар Джон Кери призна, че е било грешка набъркването на САЩ в „една сектантска бъркотия”, така той се изрази за гражданската война в Сирия. Само че тази „сектантска бъркотия” бе следствие от преднамерената политика на Запада. Да не говорим с колко усилия Вашингтон бе разубеден от намерението да обстрелва Дамаск с ракети и бомби.

И когато бе договорено провеждането на „Женева-2”, т. нар. Свободна сирийска армия и сирийската опозиция отказаха да участват в тази конференция. Дори Иран седна на масата на преговорите за своята ядрена програма, а сирийските „бунтовници” отказаха да преговарят за мир.

По повод „грешката” със Сирия, изкушаваме се да напомним на мистър Джон Кери и на нашите „демократични ястреби” думите на знаменития министър на полицията по времето на Наполеон, Жозеф Фуше. По повод отвличането и разстрела на Ангиенския херцог, Фуше казал: „Това беше повече от престъпление, беше грешка!”.

Пак през декември 2013 г. бившият директор на ЦРУ Майкъл Хейдън, очерта три „ужасни” сценария за Сирия: продължаване на гражданската война; разпокъсване на Сирия; спечелване на гражданската война от Башар ел Асад. При това Хейдън посочи като най-добър последния от трите сценария...

Но ако някой си мисли, че Западът ще извлече поуки от „Арабската пролет” и няма да повтори сирийската грешка, лъже се. Защото по същия повърхностен, предубеден, понякога и престъпен начин Брюксел и Вашингтон се отнасят към антиправителствените протести в Турция, Русия, Украйна или София. Упреквайки властите в „прекомерна употреба на сила”, те забравят как собствената им полиция се разправи с движението „Окупирай!” и с бунтовете в имигрантските квартали на собствените им градове. Точно този

двоен стандарт

подкопава най-много доверието в демокрацията и прокламираните западни „ценности”. Защото радетелите за етническа, расова, верска, културна, сексуална и не знам си още каква търпимост, насаждат нетърпимост към демократично избрани правителства, единственият грях на които е, че се опитват да отстояват истинските национални интереси. Например украинското правителство, което получи от Русия изгоден кредит от 17 млрд. евро при 5% лихва, плюс намаляване с 1/3 на цената на природния газ. Докато ЕС „замрази” преговорите за асоцииране на Украйна само защото президентът Виктор Янукович отказа да прекъсне традиционните икономически връзки с Русия и да изпълнява „оздравителния” ултиматум на МВФ. „Проевропейските” украински метежници са или големи наивници, или скъпо платени чужди наемници, които представят асоциирането с ЕС като споделяне на западното благосъстояние. В Европа обаче не размитат за украински гастарбайтери. Напротив, барикадират се дори срещу евентуални имигранти от България и Румъния. Британското правителство на Дейвид Камерън разработи специален план за недопускане на тези натрапници до британската социална система. Какво освен имигранти ще изнася Украйна, ако бъде асоциирана в ЕС? Въглища, жито или машини? Тази лудост вече я преживяхме, макар все още из телевизионните студиа да обикалят патологични русофоби, антикомунисти и борци срещу митичната ДС. И всички злодеяния на българския капитализъм обясняват със „създаденото от комунизма” мафиотско и олигархично задкулисие. Включително в сферата на енергетиката, където проруското лоби не позволявало развитието на ВЕИ сектора, налагайки 20 % такса върху неговите печалби. Когато се разкрият имената на притежателите на големите соларни и ветрогенераторни паркове, се вижда за какво и за кого плачат нашите морализатори.

Ако Украйна желае да измести България от позицията на най-бедна държава в Европа – да заповяда! Българите стигнаха до тази позиция, благодарение и на един пожарникар, а украинците ще ги докара дотам професионалният боксьор Виталий Кличко. Ум царува, ум робува, ум патки пасе!

Пусто дърво неокастрено

Впрочем, ЕС, към който украинската опозиция се стреми като пеперуда към свещ, за 95 на сто от българите е много по-лош от бившия социалистически лагер. Защото вместо да ни помогне в борбата с безработицата и мизерията, той ни засипва с безумни изисквания, водещи към пълна деиндустриализация и обезсмисляне на всякакво родно производство. Като почнеш с дължината и формата на краставиците, минеш през кокошето и свинското „щастие” и стигнеш до дела на ВЕИ в енергийния микс на страната. Очаква се ЕК да започне от наше име да преговаря и с „Газпром” за проекта „Южен поток”.

И кой у нас се възмути от предоставянето на национален суверенитет на ЕС? Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов. Пусто дърво неокастрено! Нали именно под натиска на Вашингтон и Брюксел ГЕРБ „отмени” проекта АЕЦ „Белене”? Нали при „царя” бяха съотборници с Меглена Кунева, която завърши черното дело на Иван Костов и Надежда Михайлова-Нейнски, затваряйки глава „Енергетика” с цената на закриването на 3-4 блок на АЕЦ „Козлодуй”? Удивително е раболепието, с което нашият „политически елит” награждаваше с ордени „Стара планина” хора като Гюнтер Ферхойген, който излъга, че има решение на ЕК за затваряне на „опасните” блокове на АЕЦ „Козлодуй”, или Ото фон Кронщайнер, който ни съветваше да приемем латиницата! Подобно раболепие наблюдаваме и по отношение на Турция.

Да не забравяме какъв ажиотаж се развихри у нас в края на миналата година след подписването между ЕС и Турция на споразумението за реадмисия на нелегалните имигранти и бежанците от Сирия. В Анкара се похвалиха, че благодарение на това „историческо” споразумение, до 3,5 години ще паднат евровизите за турски граждани, а у нас се надяват да се сложи край на нелегалните преминавания през турско-българската граница. И дори, че Турция ще се съгласи да приеме обратно част от нелегалните имигранти на българска земя. Обаче турският министър по европейските въпроси и главен преговарящ с ЕС Егемен Багъш заяви ясно: „Турция в никакъв случай няма да става емигрантско гето. За реадмисия на безразборно преминалите през турска територия в страните от ЕС може да става въпрос, само ако докажат, че са преминали през Турция и приемат да се върнат през нейната територия”.

Голямо надлъгване ще падне между Брюксел и Анкара. Как имигранти и бежанци ще докажат, че са преминали през Турция, след като са го направили нелегално и повечето нямат у себе си никакви автентични документи за самоличност? Освен това споразумението за реадмисия трябва да бъде ратифицирано от парламентите на всички страни от ЕС. Достатъчно е само една да се противопостави и всичко рухва. А и при очевидното нежелание на Германия и Франция да приемат 76-милионна Турция в ЕС, винаги може да се намери повод за запазване на сегашния визов режим. Тогава и Турция ще възстанови и дори ще започне да стимулира

трансграничния нелегален „туризъм”

към страните от ЕС. Значи, България и Гърция отново ще се окажат „ксенофобите”, които спират нелегалните имигранти. Впрочем, още през декември 2013 г. премиерът Ердоган упрекна ЕС, че не е върнал на Анкара „терористите”, чиито имена и адреси тя му е предоставила. И че не разбирал, че сигурността в Европа и на Балканите започва от Хаккяри и от Шемдинли. „Знайте, че без да се гарантира сигурността на Шемдинли, не може да се осигури безопасността на страните от Европа” – назидаваше европейците Ердоган. Елате, санким, да ни пазите източната и югоизточната граница, или ще ви залеем с нелегални имигранти!

На практика ЕС няма никакви икономически лостове, за да застави Турция да изпълнява споразумението за реадмисия. Ако е вярно казаното от Ердоган в скандалната му реч в Кешан, че Турция е „занулила” дълга си към МВФ и вече му дава кредит от 5 млрд. долара, значи и Вашингтон не може да й диктува условия. Ето защо тя може да си позволи строителството на руски и японски АЕЦ и да купува китайски противоракетни системи. Единственото, което САЩ могат да направят, е да попречат за интегрирането на тези системи в системата за противоракетна отбрана на НАТО, която включва и системата за ранно предупреждение. Точно това направи Конгресът на САЩ, гласувайки военния бюджет за 2014 г. В член 233 на подкрепяния и от Барак Обама Закон за упълномощаване на националната отбрана (NDAA) се казва: „Конгресът смята, че китайските противоракетни системи не трябва да се интегрират със системите за ПРО на САЩ или НАТО”. И че „Нито един фонд, отпуснат от този закон за Министерството на отбраната за финансовата 2014 г., не може да се използва за интегриране на китайските противоракетни системи със системите за ПРО на САЩ”. Това е отмъщение, както заради предпочитането от Анкара на предложението за доставка на дългобойни ракети за 3,4 млрд. долара, направено от китайската оръжейна компания CPMIEC, така и за сключеното с правителството на автономния район Иракски Кюрдистан споразумение за петролни и газови доставки през територията на Турция. Друга изява на отмъстителността на Вашингтон е намесата му във вътрешните работи на Турция чрез подстрекаване на протести, интриги и комплоти. Например в. „Миллиет” (21.12.2013) разказа за един обяд в американското посолство, на който били поканени група посланици на страни от ЕС. Пред тях американският домакин Франсис Риджиоун припомнил как безуспешно е предупреждавал властите да не допускат обвързването на Халк Банк с Иран. „Сега ще наблюдавате рухването на Империята” – завършил той. В разгара на „операцията срещу корупцията и злоупотребите”, обект на която станаха синовете на четирима министри, в това число вътрешният Муаммер Гюлер и главният преговарящ с ЕС Егемен Багъш, нервите на Ердоган не издържаха и от Самсун той нахока предполагаемите вдъхновители на този „комплот”: „Посланиците се намесват в някои провокативни прояви. Не сме длъжни да ви търпим в страната си. Щом излизате извън границите на своите задължения, това стига до там, докъдето се простират нашите пълномощия” („Миллиет”, 21.12.2013). Колко български премиери биха казали нещо подобно на някой западен посланик в София?!

А що се отнася до

„руската енергийна зависимост”

тя е плашило само за нашите русофоби. Същите, които избирателят натири на 12 май 2013 г., оставяйки ги да се утешават с дрънканици из телевизионните студия. Анкара не се притеснява, че именно Русия ще строи една от планираните три АЕЦ на турска територия. Нито пък ревнува, че газопроводът „Южен поток” няма да преминава през нейната територия: тя си има вече „Син поток”. Докато „европейска” България не си позволява дори да преговаря самостоятелно с руската „Газпром” за „Южен поток”. Впрочем, не забелязахме особена охота у еврокомисаря Йотингер да се пазари с руснаците, вместо правителството в София. Още повече, че основното възражение на ЕК – за недопустимостта износителят на газта да е и собственик на тръбите, е много лесно оборимо. Достатъчно е ЕС да поеме финансирането на проекта на българска територия и въпросът се решава. Иначе е нелогично България да заявява, че няма пари за тръбопровода, а да иска собственост върху него само защото преминава през нейната територия. Нали заради това преминаване „Газпром” ще ни плаща транзитни такси? Същото би било и с АЕЦ „Белене” и 7-ми блок на АЕЦ „Козлодуй”: без държавни гаранции и ангажимент за изкупуване на произведената в тях електроенергия, тези проекти по никакъв начин не нарушават европейското законодателство. Тогава няма да има и дело в международния арбитраж.

За жалост „вторият акъл” на българските политици понякога не идва дори със закъснение. Тъй наречените реформатори и „калинките” от ГЕРБ продължават да лъжат, че България не се нуждаела от нови енергийни мощности. Вярно е, че магистралите и лентите не щат много ток; вярно е и че всеки ден се топим с 8 души и ако върви все така, ще имаме нужда само от свещи. Но само хора, които мразят страната си, могат да приемат това свличане като неизбежно и фатално непредотвратимо. Един вид, щом България някой ден ще се окаже заселена от африканци и азиатци, защо да им строим АЕЦ? Нека тогава те да мислят как ще вържат енергийния си баланс. Тези, които ги „поканиха”, които организираха среща на „приятелите на Сирия”, но не направиха нищо за да подготвят България за бежанската и имигрантската вълна, към 2035 г. или ще са се изнесли на Запад, или ще са се преселили в отвъдното. Ето защо ако трябва да отговарят пред Темида за своите предателства, това трябва да стане днес. Какво още трябва да извърши например Цветан Цветанов, за да бъде арестуван, вместо да се разхожда в чужбина при издадена забрана да напуска страната? Състоянието на южната ни граница, което той остави, не е ли достатъчно? Не случайно приятелят на Борисов, турският премиер Реджеп Ердоган, обяви Кърджали и Лудогорието за част от (турска) „Тракия без граници”.

Одрин, Енвер и българинът

Обаче това, което българските граждани и нашите „застъпници” на Турция пред ЕС не научиха, бе казано от Ердоган на митинга в Одрин, не в Кешан. Според турския „Одрински вестник”, в отговор на критиките от страна на опозиционната Народно-републиканска партия към неговата политика, включително за мирното решаване на кюрдския въпрос, новият „еполетен” Енвер паша (тоест Ердоган) казал: „Вместо в Одрин да влезе Енвер, по-добре да влезе българинът!”. Тази фраза е била изречена през 1913 г. от противниците на младотурското движение „Иттихат ве теракки” („Единение и прогрес”). Повод за нея дало подготвяното от Енвер паша контранастъпление за отнемане на завзетия от българите Одрин. Този злополучен пълководец и султански зет е записан в историята с три неща: обезбългаряването на Източна Тракия през 1913 г., ръководенето на арменския и сюрянския геноцид в Турция през 1915-1920 г. и бездарното командване на Трета армия (3А) през 1914 г. Тогава в снеговете при Саръкамъш измрели от студ три армейски корпуса и една конна дивизия, тръгнали да се бият с руснаците на Кавказкия фронт. На 10 януари 1915 г. Исмаил Енвер паша предал командването на останките от 3А на командира на 10-и армейски корпус Хафъз Хаккъ паша и се върнал в Истанбул. Напуснал Турция през 1918 г. и загинал на връх Чеган (днес в Таджикистан) на 4 август 1922 г. като подстрекател на метежи срещу съветската власт.

Повтарянето след един век на споменатата по-горе фраза за „Одрин, Енвер и българина”, макар и в друг контекст, според „Едирне газетеси”, провокирало изявлението на българското Министерство на външните работи.

Де да беше така! Всъщност МВнР излезе с беззъба декларация по повод на речта на турския премиер в Кешан, когато той „тракизира” и Кърджали, и Лудогорието. А казаното от Ердоган в Одрин си струваше една протестна декларация не само на МВнР, а и на българското Народно събрание. Защото ако изразът „Тракия без граници” се свързва с „османското присъствие” на Балканите, казаното в Одрин напомня за първата национална катастрофа и изкланите или прокудени тракийски българи. Техните потомци още чакат извинение от Анкара и компенсации за заграбените им имоти. Ето защо България би трябвало да поиска поне някакво обяснение за историческата реминисценция, но очевидно няма да доживеем „керемида масло да пусне”, както би казал Чудомир...

Патериците на Борисов

Въртим се в някакъв объркан свят, при който българските бъркотии хем отразяват световните, хем се вихрят по съвсем не толкова значими теми. Например за морала на политиците, за кадровите назначения, за депутатския статут на Делян Пеевски, за екзотичните пътувания на Волен Сидеров или за рекетирането на кандидат депутатите на „Атака”. Последното бе припомнено на Главния прокурор с писмо на чужди евродепутати, зад което прозира пръстът на Цветан Цветанов и Бойко Борисов. Забравили, че въпросният “рекет” се е случил през 2009 г. и ако са искали, са могли още тогава да сезират прокуратурата, видните гербери полагат отчаяни усилия да спрат сгромолясването на собствената си партия като отклонят вниманието в друга посока. На всичко отгоре Волен Сидеров е председател на парламентарната Комисия за борба с корупцията по високите етажи и настоява Борисов да се яви и да отговаря за своите воаяжи с правителствения „Авиоотряд 28”. За да не стане това, Борисов е готов с три патерици да се подпира, но да не стъпва в парламента. Както Доган, на когото той се възхищаваше. Нападението е най-добрата защита. Затова Цветан Цветанов, „кръстникът” на всички полицейски операции (от август 2009 г. до февруари 2013 г.), се оплаква в Брюксел и Бавария от полицейщината, на която  бил жертва. „Все едно Хитлер да говори за правата на човека”, отбеляза по този повод действащият вицепремиер и министър на вътрешните работи Цветлин Йовчев.

Така или иначе, отиде си една объркана година - и в международен, и в национален план. Но старата 2013 г. остави бъркотии, които тепърва ще се задълбочават: глобални, регионални, национални и местни. Голямото „бъркане” предстои: наред с подготвяните от Големия брат нови „пролети” и „оранжеви революции”, очакваме критичен доклад от ЕК, идват европейски, а може би и национални парламентарни избори. Ако не дай Боже, на власт дойдат ГЕРБ или „Реформаторите”, 2014 г. може да се окаже по-добра само в сравнение с... незнайно коя от следващите години.