Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2014 Брой 1 (2014) АЗИМУТЪТ НА УКРАЙНА

АЗИМУТЪТ НА УКРАЙНА

Е-поща Печат PDF

Ако някой реши да прави „контент анализ” на международния информационен обмен през последния месец, то ключовите думи несъмнено ще са Украйна, Русия, ЕС, САЩ, присъединяване, държавен банкрут, Янукович, Аштън, Маккейн и т.н.

Очевидно е дошъл моментът да започне необявената война за Украйна, или по-скоро за нейното преситуиране на геополитическата карта на света. При това видимата фронтова линия е Майдан, а невидимата минава по границата ЕС - Евразия. Разположението на силите е ясно: от страната на Евразия стоят Русия и индустриална Украйна (регионите на рускоговорещия Изток и Юг на Украйна), а от другата страна са ЕС, САЩ и Западна Украйна.

Не е необходимо човек да е завършил военна академия, да разбира много от геостратегия, или пък да е с една педя чело, за да разбере, че изходът от този геополитически сблъсък е кауза пердута. Разбира се, от гледна точка на напъните на Запада да изтръгне Украйна от средата на нейните естествени геополитически интереси и да я придърпа на Запад, в ЕС, където я очаква съдбата на „европейска” България, Румъния, Словакия, Словения и цяла Прибалтика. Основание за това са даденостите, които безспорно влияят върху бъдещата геополитическа ориентация на Украйна. В тази връзка дори един повърхностен анализ на

състоянието на украинската икономика

дава да се разбере кои са икономическите пречки, правещи невъзможно евентуалното „евробъдеще” на Украйна. Първото нещо, което се „набива на очи”, е сливането на вътрешните граници, които разделят Украйна икономически и политически. Наистина, фактите в тази връзка сочат, че линията на политическо противопоставяне между регионите (Източна и Южна Украйна) и Западна Украйна всъщност е границата, която разделя богатата индустриална Източна Украйна от бедната Западна Украйна. При такъв икономически статус на двете географски, политически и икономически обособени части на украинската държава не е трудно да се предположи, че голямата част от БВП на Украйна се произвежда на изток, в регионите, които оформят и външноикономическия облик на страната. По стечение на обстоятелствата Западна Украйна е много по-слабо развита икономически, с неефективна икономика, която работейки, генерира загуби вместо печалба. Иначе казано, на практика западноукраинците консумират повече, отколкото произвеждат, и затова се налага Изтокът да дотира Запада, за да осигури неговото съществуване. Този факт напълно опровергава анализите на някои западни политолози, които виждат изхода от непримиримото политическо противопоставяне на двете общности в разделянето на Украйна, като Изтокът и Югът преминат към Русия, а Западът, с Галиция, към ЕС. В икономически план подобен акт би подействал изключително положително на Украйна на регионите да стане още по-богата, докато Западна Украйна би била изправена пред проблема за физическото оцеляване на своите граждани. Обяснението е във факта, че украинската индустрия и в структурно, и в технологично отношение е създавана като интегрална част от индустрията на Съветския съюз, с правоприемник впоследствие Руската федерация. Факт, поради който тя би могла веднага да бъде захранена с поръчки от Русия, чиято икономика почти не усети икономическата криза и в момента бележи ръст.

Реинтеграцията на украинската в руската икономика е

единственият възможен път за излизането на Украйна от икономическата криза

още повече, че в рамките на своята енергийна зависимост от руския природен газ, рентабилността и конкурентоспособността на украинската икономика зависят в най-голяма степен от цената на синята енергия.

Очевидно западните политолози, които в анализите си „провидяха” разделянето на Украйна, пропускат да отчетат важния факт, че цената на газа е и един от най-ефективните инструменти от арсенала на руската енергийна дипломация.

Освен всичко друго буди недоумение и фактът на отсъствието на усещане за история у западните политолози, които в момента непрестанно захранват общественото мнение с всевъзможни сценарии за равитието на конфликта в Украйна. В този смисъл, извън продажбата на Аляска, трудно могат да се намерят други примери в най-новата човешка история, когато се отстъпва или се завладява територия на друга държава по мирен път. Присъствието на територията на Украйна на значителен руски военен контингент, по силата на двустранно споразумение, подписано между двете държави, освен всичко друго играе ролята и на въздържащ фактор срещу посегателството върху териториалната цялост на украинската държава. Още повече, че според новата военнополитическа доктрина на Русия военните й сили имат право на изпреварващи действия. В това число и на нанасяне на военни удари, ако руското военнополитическо ръководство реши, че е налице заплаха за руската държава. Според руската национална доктрина Русия е там, където живее дори и само един руски гражданин.

А населението на Крим, етническите руснаци, са около 60 %, ако прибавим към тази цифра и населението на регионите, нещата стават още по-красноречиви.

Бедният роднина и алтернативите

Ако се следва същата аналитична линия за нещата, които се случват в Украйна, естествено е да се стигне до въпроса какви са истинските намерения на опозицията, която неистово реагира против действията на президента Янукович след внезапно направения от него „обратен завой” преди подписването на споразумението за асоцииране на Украйна към ЕС. „Тревогите” на опозицията бяха подсилени и от изказаната от Янукович официална позиция за ЕМП (единното митническо пространство), чрез която даде да се разбере жизненоважното за украинската държава присъединяване към Митническия съюз, представляван засега от Русия, Беларус, Казахстан и Армения. Стратегическа задача, която си е поставило ръководството на руската държава, е да покрие във възможно най-голяма степен цялото постсъветско пространство от суверенни държави, обособявайки ги като единен пазар с колективна система за сигурност.

Странностите в поведението на украинската опозиция са много, но най-явната е, че тя страда от голям дефицит на интелект. Дотолкова голям, че й пречи да схване какво би се случило с украинската промишленост и селско стопанство, ако държавата стане член на ЕС. Отчитайки тази неспособност, всеки трезвомислещ човек би отсякъл, че опозицията няма право на каквито и да е претенции за властта. Задача с понижена трудност е да се прецени, че без преференциални цени на руския газ,с това технологично ниво на индустрията и изобщо в целия реален сектор, Украйна не е в състояние да преодолее конкуренцията на европейските държави на един висококонкурентен пазар, какъвто е общият пазар.

С подобни проблеми ще се сблъска и селското стопанство, където Украйна е в обичайно силни позиции, особено при производството на зърно. Системата от квоти за износ на селскостопанска продукция в ЕС ще удари сериозно по търговията й с такава продукция. Естествено е при разпределението на квотите в Еврокомисията да бъдат много по-благосклонни към по-старите страни-членки на ЕС. Полша, която е един от основните износители на селскостопанска продукция в ЕС, не закъсня да изрази своите притеснения към евентуално еврочленство на Урайна. Наистина, ако подобна хипотеза стане реалност, натискът по линия на квотите върху ЕК от другите страни-членки, които също са производители и износители на такава продукция, ще се увеличи.

Смазочното масло на демокрацията

В този ред на мисли е трудно човек да си представи как един отговорен политик, който все още не е загубил качеството си да мисли, може истински да се бори със „зъби и нокти” да вкара страната си в клуб на държави, чиито правила ще направят от нея поредния „беден роднина”. Нещата няма да се променят дори ако приемем, че цялата опозиция е просмукана от криминогенни елементи и разядена от корупция. Всъщност, ако се съди по вече издадената присъда над бившия министър-председател Юлия Тимошенко, подобни съждения не са лишени от логика. Наистина Украйна държи едно от първите места в света по регистрираните нива на „търговия с влияние”, което е другото име на корупцията. При това положение с висока степен на достоверност може да се твърди, че „борбата” за влизане в ЕС много малко съвпада или дори изобщо не съвпада с истинските намерения на опозицията. Защото както много добре знаем вече от собствен опит на страна-членка на ЕС, в съюза се налагат правила, които би трябвало да стесняват корупционната територия и които биха усложнили живота на всички онези, които влизат във властта само заради личното облагодетелстване. Друг е въпросът, че корупцията е смазочното масло на демокрацията...

При това положение се налага да погледнем на нещата от по различен ъгъл и да се запитаме дали всъщност не ставаме свидетели на вътрешнополитическа битка в Украйна, добре позната на българина от най-новата ни история - от типа „стани да седна”... Съществува голяма вероятност „спонтанните бунтове”, на които станахме свидетели през последния месец, всъщност да са добре готвени опозиционни действия за един по-късен период (2015 г.), когато предстои да се проведат президентските избори в Украйна. И дали отказът на Янукович да подпише споразумението за асоцииране с ЕС не провокира грешна политическа оценка на политическата ситуация в Украйна от лидерите на опозицията, което пък даде и „фалстарт” на събития, които трябваше да се случат през 2015г.?

Подобно развитие на ситуацията в Украйна заподозряха и в Кремъл, и изглежда, това определи и последващите стъпки на Русия, която отпусна заем от 15 млрд. долара като инвестиция в украински ценни книжа, при скромна лихва от пет процента, на изправената пред фалит украинска икономика. Това безпрецедентно „кръвопреливащо” действие на руската държава в украинската икономика беше последвано и от още един „богат коледен подарък” на Русия за Украйна - намаляването на цената на руския газ с 30 %! Това, което все още остава да се направи, е да бъдат извървени и следващите стъпки в плавното приближаване на Украйна до подписване на договора за членство в Митническия съюз. Сред тези стъпки една от най-важните безспорно е възстановяването на производственото коопериране между Русия и Украйна. Целта е значима: до достигане и надхвърляне на нивата от времето на съществуването на Съветския съюз!

Оттук нататък инкорпорирането на Украйна във военно-икономическите структури на постсъветското геополитическо пространство е вече само въпрос на време.