Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2014 Брой 2 (2014) ГРОСМАЙСТОРИТЕ НА НОВАТА ШАХМАТНА ДЪСКА

ГРОСМАЙСТОРИТЕ НА НОВАТА ШАХМАТНА ДЪСКА

Е-поща Печат PDF

Кои бяха капитаните на отборите в голямата политическа игра? Кой налагаше дневния ред на “глобалното село”? Кой влияеше на динамиката на събитията? Кой беше най-големият победител и най-големият губещ през 2013 г.? “Форбс” е безапелационен: „силният водач на глобалния елит за 2013 г. е Владимир Путин”. Мотивите за това се основават на солидни аргументи. “Президентът Путин консолидира Русия и си осигури контрола на световната сцена”, пише списанието, и отбелязва, че “всеки, който присъства на тазгодишното издание на шахматната дъска в Сирия, вече има ясна представа за преориентирането на глобалната сила на Русия на Путин”.

Владимир Путин: силата се завръща

За президента на Русия Владимир Путин 2013 беше годината, в която се възвърна неговата сила. Този амбициозен “самодържец” контролира с желязна ръка огромната страна. Обикновено усамотен в групата на Г-8, той определено успя да намачка американците по въпроса за Сноудън и Сирия и европейците по въпроса за Украйна. Даде убежище на мъжа, който разкри, мръсните американски тайни и с оръжията на собствената си дипломация предотврати интервенция на САЩ в Сирия и в крайна сметка можа да спаси режима на Асад; даде рамо на президента на Украйна да затвори вратата пред лицето на Европейския съюз.

Той неотклонно преследва тези, които се осмеляват да оспорят неговото право - момичетата от “Пуси Райът”, от “Грийнпийс”, активистите и блогърите от опозицията и олигарсите, които не се съобразяват с установения ред. Във всички случаи направи още по-труден живота на хомосексуалистите. Само за спортистите на Зимните олимпийски игри в Сочи Путин е готов да покаже разбиране относно... тяхната сексуална ориентация.

Бившият силен човек на КГБ, който контролира една армия, оборудвана с ядрени бойни глави, има постоянно и важно място в Съвета за сигурност на ООН, неговата страна е сред най-големите производители на петрол и природен газ в света, има възможност да претендира за още два президентски мандата, които биха могли да го задържат на власт до 2024-та!..

Следователно, не само динамиката на събитията определя лидерството, но също така и стремежът на руския президент да грабне звездата и да блесне на световната сцена.

За разлика от него, Обама винаги е жертва на републиканците в Конгреса (виж невъзможността за приемане на бюджета на федералното правителство), апологет на непредвидени и неконтролируеми ситуации (виж скандала НСА). Пред него е и сложният възел от астрономическия външен дълг в САЩ, голяма част от която е в ръцете на китайците, докато руският президент си остава изправен и няма такива “проблеми”...

Може ли да се каже, че Обама се износи толкова бързо през втория си мандат? Дали главният герой остана само статист? Споразумение с Иран, първото споразумение на САЩ с Техеран след 35 години на враждебност, не позволява подобни мисли. В крайна сметка, кой може да твърди, че вижда слаб Обама, след като се знае, че той е лидер на най-голямата и най-иновативната световна икономика, страната, която има най-съвършената машина за убиване в световната война?!

Ангела Меркел на гребена на вълната

На гребена на вълната на успеха, но на друга, паралелна вселена, Ангела Меркел в продължение на години носи отговорност за глобалните сили на Европа. Апостол на неолиберализма и инквизитор чрез строги икономии в Европа, “мама” Меркел укрепи своята страна, контролира Германия и еврото и печели симпатиите на по-голямата част от германските избиратели. Каменната й усмивка е най-омразният символ на неолибералния шок в Европа.

Германският канцлер бе избрана през 2013 г. за най-влиятелната жена в света - по-силна от всякога. Въпреки че нейната неголяма партия не успя да спечели абсолютно мнозинство в парламента на Германия по време на изборите през септември, самата тя постоянно печели само със своята висока популярност: “Аз знам”, бе посланието на „мама” Меркел, когато незасегнатите от кризата германци се изправиха пред изборните урни. Те обичат спокойствието и казват, че тя прави и постига всичко “стъпка по стъпка”. Германските политици, приятели и врагове, я третират като опасна в изкуството на властта съперник, като жена - паяк. Досега тя е успяла да елиминира всеки противник, всеки амбициозен наследник. Последният й успех са изгонените от нея партньори в парламента - либералната партия.

В чужбина Меркел е “червената кърпа”. За Европейския Юг е олицетворение на убийствената политика на строги икономии, за американците тя е подозрителна с големите отговорности, които е поела, и за руснаците, досадната жена, която не уважава достатъчно президента Путин. Може би най-голямата й сила е в това, че тя не се интересува дали ще остане в историята.

Иначе 2013 беше годината на “екстрите”, в които главни действащи лица бяха... Ердоган, папата, Сноудън, “Фемен”, Ким и други, които откраднаха част от шоуто. Събитията ги възнаградиха с неочаквана популярност, тъй като играеха в играта на властта по собствен уникален и нетрадиционен начин.

Реджеп Таип Ердоган: “султанът”, който заплашва

Министър-председателят Реджеп Таип Ердоган спечели при три последователни избора в Турция, последните - през 2011 г., постигайки немислимите дотогава 49.83 %. Партията му, в съзнанието на турското общество, е партията на честните бедни хора и консервативните среди и най-вече съперник на кемалистката политическа линия.

Две години и половина след 50 % успех в изборите и почти 100 години след разпадането на Османската империя и създаването на турската държава, Ердоган се прояви и вече се третира от турците като враг на демокрацията, враг на социалния прогрес, като ...султан. Зад недоволството срещу управлението му той вижда агенти и чужда намеса, реагира конвулсивно и е влязъл в една авторитарна дори по стандартите на турската действителност орбита.

Правителството на Ердоган не избяга от коловоза на десните партии: икономически неолиберализъм, политически консерватизъм, авторитарно управление. Но времената се менят и новото поколение в Турция днес, поколението, което израсна при Ердоган, особено сега, не е склонно да следва неговия османски неоконсерватизъм. С гоненията на кемалистите и най-вече тези в армията през последното десетилетие засили недоволството срещу себе си в Турция. Младите турци, а и генералите, вече не са склонни да страдат в прегръдката на ислямските традиции.

Нелсън Мандела: зад образа на легендата

Жижек (Славой Жижек-световно известен словашки писател, философ социолог и психоаналитик, б. пр.) писа наскоро по повод смъртта на Мандела, че „ако се бяха оправдали идеалите, за които той се бори, нямаше да получи такова международно признание, нито смъртта му щеше да предизвика по света такава скръб”. Всъщност в Южна Африка, в която неолибералният модел бе наложен на потомците на Мандела, те дори не помнят клането на миньорите от полицията или фараонските тържества и мероприятия, които се организираха по време на Мондиала.

Самият Мандела, след поемането на властта от чернокожите в голямата част от Южна Африка, се оттегли от властта и се усамоти. Каквото можа да направи, сам го направи, след десетилетия, прекарани в затвора в режим на апартейд и остана собствен пример за простота и смирение. Именно заради това този “терорист”, според М. Тачър, стана световен символ на угнетените. Освен това в хода на събитията се потвърждава правилото, че една революция, за да победи, не би трябвало да завърши само с придобиването на властта. Курсът на нещата днес в Южна Африка го потвърждава.

Маргарет Тачър: “Tина” е мъртва

Вещицата умря”, „Вещицата е мъртва”, скандираха и танцуваха мъже и жени по време на партита, организирани в цяла Великобритания, за да “отпразнуват” смъртта й. Дъщерята на бакалина, Маргарет Хилда Тачър, почина на 8 април 2013 г., на 87 г., след инсулт, и е единствената жена министър-председател на Великобритания, която е била погребана с пълни военни почести. Докато бе жива, прилагаше стриктно икономическите рецепти на Милтън Фридман (американски икономист и нобелист, съветник на президента Рейгън, възхваляващ икономиката на свободния пазар, б. пр.), също като своя приятел Роналд Рейгън в САЩ, принуждавайки работническата класа да храни децата и бебетата с бургери, разбити в блендер. Като министър на образованието тя премахна предоставянето на безплатно мляко в училищата във Великобритания за деца от 7 до 11 години. В три премиерски мандата доведе британската индустрия до упадък, остави милиони хора без работа, приватизира държавните предприятия и организации, смаза едногодишната стачка на героичните миньори, стъпка движението на профсъюзите и за да отклони общественото внимание от проблемите, обяви война в другия край на света – войната за Фолклендските (Малвинските) острови.

Последната й политическа битка беше, за да спаси от правосъдието своя любим съмишленик - чилийския диктатор Пиночет. Погребението (противно на очакванията) не беше на частни разноски, въпреки че същата неолиберална до мозъка на костите дама приживе твърдеше, че “Няма общество”.

Папа Франциск: звезда или революционер?

През своята 2000-годишна история католическата църква се превърна в мощен, богат и брутален субект на религиозна пропаганда и политическа власт. От инквизицията и мракобесническия геноцид на “конкистадорите” в Латинска Америка, както и забраната на презервативи в залятата от СПИН Африка, Ватикана остава олицетворение на религиозния шовинизъм. Появата на папа от Латинска Америка е необичайно, с някои почти революционни промени в лоното на църквата.

Аржентинският папа, произлизащ от най-силната секта в рамките на католическата църква - йезуитите, от момента на избирането му подложи на промяна имиджа на консервативна Ватикана, опълчи се срещу “тиранията на обожествявания пазар”, за солидарност, а не благотворителност, и отпразнува рождения си ден, като закусва с бездомните... Той е лицето на 2013 г., според списание “Таймс”, и е избран от мъжкото списание “Ескуайър” за най-добре облечения мъж на 2013 г. (!)

Не е ясно дали промените на папа Франциск ще задоволят католическия свят и църквата, или това просто ще е първият папа “суперстар” (игра на думи с прочутата рок опера Исус суперзвезда, б. р.)”. Едно със сигурност е положително, че папата е свръхнабожен човек... Но забраната за развод, аборт, контрацепция, идеологията на вина и грях са утвърдени твърде много в човечеството и не могат да бъдат преодолени с добра молитва. Освен ако аржентинският папа не носи в себе си нещо от теологията на освобождението...

Едуард Сноудън:предателят на Big Brother

За правителството на САЩ е предател, за света - герой. В края на май младият служител на Агенцията за национална сигурност на САЩ (АНС) пристигна в Хонконг, носейки със себе си четири лаптопа, в чиято памет са съхранявани някои от най-мръсните тайни на американските тайни служби. Това, което последва, надмина и фантазията на Оруел.

Под претекст за борба с тероризма, АНС се бе превърнала в най-голямото в история мониторингово устройство в интернет мрежата. Според това, което се разкрива и предстои да се разкрие от Сноудън, става ясно, че американски тайни служби шпионират милиони анонимни потребители на интернет, но също така и лидерите на редица чужди държави, между които и германският канцлер Ангела Меркел, и президентът на Бразилия Дилма Русеф.

С тайните на американските разузнавателни агенции, в началото на юни, Сноудън пристигна в Москва, където остава до днес. Беше му издадено временно разрешително за пребиваване от страна на правителството на Путин. Следващата дестинация, изглежда, ще е Бразилия, която е склонна да предложи убежище, независимо от противодействието и заплахите на Вашингтон. Светът прие като отмъщение от страна на разузнавателните органи на САЩ 35-годишното лишаване от свобода на войника Брадли Майнинг през август м. г. за неговите разкрития за военните престъпления на американската армия в Ирак и Афганистан.

Kим Чен Ун: миниатюра ала Сталин

Със своята класическа рецепта за прочистване, едва на 30-годишна възраст, наследникът на династията Ким в Северна Корея взе нещата в свои ръце и излезе на преден план. Преследването на политическите съперници ставаше по една и съща “класика”, за да се гарантира пълен контрол на режима. Първият човек, който можеше потенциално да застраши неговата власт – чичо му и негов политически ментор, Чан Сон Тхек, бе ефикасно отстранен. Опасността за режима, човек № 2, бе ликвидирана в началото на декември след безпрецедентно публично порицание, непознато дори за нормите и схемите на режима в Северна Корея. Репутацията на Чан бе срината от партийната пропаганда, той бе представен като корумпиран, морално разложен, с “неподходящи връзки с няколко жени”, злоупотребяващ с алкохол и наркотици, прахосник и комарджия. Отделно последваха обвинения за “контрареволюционни” уклони и заговори

Зад изпълнението на присъдата над Чан западните анализатори виждат “инстинктивната солидарност” и решимост на династията Ким, чийто сегашен представител е 30-годишният Ким Чен Ун, да се разправи с всички, които заплашват властта й в бъдеще. “Целта на всеки севернокорейски лидер е да умре в съня си”, отбелязва един голям руски политически анализатор.

В същото време обаче военната реторика на Ким и заплахите за ядрен холокост в Югоизточна Азия направиха така, че йесмените на САЩ в региона - Южна Корея и Япония, да загубят съня си...

„Фемен”: „феминистката съпротива” по терминологията на телевизията и социалните медии

Аз съм Бог” е написано на голите гърди на младата жена (както и на гърдите на всеки член на организацията „Фемен”), която имаше пропорциите на модел и позира, като се покатери на олтара в катедралата на Кьолн, спирайки изпълнението на Коледната служба. Няколко дни по-рано, в катедралата „Св. Магдалена” в Париж, едно красиво момиче също протестира в полза на аборта, гола от кръста нагоре, със син воал на главата си. Нещо подобно се случи и на площад Свети Петър в Рим.

Организацията „Фемен” стартира от Украйна през 2008 г. Изявите им са твърде странни и неморални, като примерно уринирането на публични места; неотдавна направиха същото върху портрети на украинския президент Янукович. Декларираната цел бе битка срещу секстуризма, насилието над жени, сексизма, фашизма, други “-изми”. През април в английския “Гардиън” една от лидерките, Ива Шевченко, пише: “Ние сме армията на феминисткия шок, бойна единица, модерно въплъщение на думата” безстрашни.”

Въпреки това тяхното движение също има разногласия, а обществеността все по-често поставя въпроса за източниците на тяхното финансиране. Наскоро 19-годишната тунизийка Амина Тайлър, която бе арестувана за “позорни пози”, напусна „Фемен”, когато не получи ясни отговори по отношение финансирането на организацията.

През 2014 г. акциите на активистките най-вероятно ще продължат. Въпреки това комуникацията и съпротивата от типа “циците вън” не се очаква да постигнат кой знае какъв резултат.