Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2014 Брой 3 (2014) ПЪРВАНОВ ИЗБРА ФАРСА, ЗА ДА ПОЛУЧИ И ПОЗОРА

ПЪРВАНОВ ИЗБРА ФАРСА, ЗА ДА ПОЛУЧИ И ПОЗОРА

Е-поща Печат PDF

- Кой е най-късият виц?

- Отиват си.

- А кой е най-дългият?

- Един по един.“

Из перестроечния фолклор

Георги Първанов не иска да си отива. Заинатил се е по детски, спънал е вратата с крак, абевейства истерично и напира да продължава да прави това, което умее най-добре – да вреди и пакости било на партията си, било на страната си. Според случая. Особено се активира в това си амплоа колчем наближат някакви политически избори- я национални, я вътрешнопартийни. Т. е., когато замирише на власт, без която явно той не може да диша.

През 2001 г., след избирането му за президент, декларира, че завинаги напуска БСП. Трябваше да го играе вече „надпартиен“ държавен глава, макар и да спечели изборите под слогана „социалният президент“, каквото и да означаваше това, малко след зенита на тъмносиньото костовистко управление.

Но у нас и вечността си има край,  ако се съди по политическата ни практика. Даже възкресението не е проблем. Така например социалният екзорсист Едвин Сугарев гладува на няколко пъти до смърт, но все оцеляваше чудодейно, сега и партия ще си основава, „22 септември“ ли беше, „Параграф 22“ ли се казваше, може и „Поза 69“.

 

Така и напускането Първаново на БСП „завинаги“ изтрая 10 години, когато след сдаването на поста на „Дондуков“ 2 бе приет за нов член, млад социалист един вид. Неофитът седна на последния ред в залата за заседания на Националния съвет на „Позитано“, но погледът му все втренчен в председателския стол. Едва изтрая до последния конгрес, когато отново излезе с оферта за първото място в партията. Не го огря на изборите за лидер, на конгреса се отказа в 12 без 5 от състезанието със Станишев, за да не се орезили докрай след преброяването на гласовете. Изобрази го обиден, даже репресиран. Но затаи дъх ловецът на архари, зачака нова слука на пусия, сетне пък хукна през последните месеци из партийните организации по страната да си мери рейтинга, даже дискусии за „Езика на омразата в политиката“ продуцира. Изключително актуална тема, няма спор. Тази абстракция бе смокиновият лист на разголените му властови амбиции.

И ето ти сгода.

Наближават евроизборите, май месец е на един хвърлей разстояние. В ръководството на БСП „не го дишат“ отдавна. Но как да го забележат в обществото? По старата изпитана от него на няколко пъти вече рецепта – като вкара шум в системата на собствената си партия. За това историкът от Сирищник има особен талант. Някои специалисти по символен анализ сигурно биха отбелязали, че новият политически Първанов протуберанс отново се случва в критичния за тази порода хора период 10 януари – 4 февруари.

Докато през периода 1995-1996 г. бе зам.-председател на БСП, Първанов одобряваше напълно политиката на лидера и премиер Жан Виденов. Броени дни по-късно на конгреса участва в сатанизирането му, за да заеме овакантения доброволно от самия Виденов пост. Наруши партийния устав, не изпълни конгресното решение за втори кабинет на левицата, сдаде властта на 4 февруари, за да се отприщи невижданата в такива сгъстени срокове в историята ни трансформация на държавен суверенитет, политическа власт, обществена собственост, културно-цивилизационен код.

Регресивният анализ на вредителското му поведение спрямо БСП и страната от 1997 г. досега би осветил много от нелицеприятните му действия с дълготрайно социално-политическо значение. Ако е възможно, нека си остане „табу“. „Еволюцията“ му от националист (активист на ОКЗНИ през 1990 г.) до адепт на евроатлантизма, от политик на социалната кауза до проповедник на социал-либерализма, е траекторията на политическата му деградация. Да припомняме ли кой бе идеологът на американските военни бази у нас? А за промените в Избирателния кодекс, благодарение на чийто „мажоретаризъм“ на парламентарните избори през 2009 г. „Коалиция за България“ бе лишена програмирано от поне 30 депутатски мандата, поднасяйки на тепсия властта на организираната престъпна група ГЕРБ?!

В края на втория си президентски мандат успя да абортира  някакво движение, именувано АБВ („Алтернатива за българско възраждане“). Стенд бай проект с метаполитическа идеология и хранена гвардия на повикване. Още тогава бе ясно, че зле скроената му конспирация е плод на личната му амбиция за дълговечност в политиката. Много важно, че АБВ навреди сериозно на левицата в навечерието на изборите! Анонсира я като „непартийна“, като „лаборатория за идеи“, „училище за политици“, „духовна коалиция“, нова Магнаурска школа, ако щете. Алтернативата му се спихна само за броени месеци, българското възраждане пък не се състоя. Или се отложи заради „кофти матрияла“ по израза на онзи, когото той „винаги харесвал“ – Бойко Борисов. Но битието му на „бивш“ не му дава мира. Как да остави всичко това, което е имал? И ето, че реанимира абревиатурата с идеята за „втора евролиста“ на левицата. Даже щял да увеличи по тази технология нейното влияние. След това му изказване голяма радост настана сред залинели „реформатори“, опозиционерстващи „герберасти“ и обикновени „жужета“ от жълтите павета. Такъв подарък и Дядо Коледа не им донесе. Но виж, Първанов е друга бира. Неговите „жужета“ Ивайло Калфин, Нидал Алгафари, Борислав Бориславов и тути кванти „бивши“ са готови и на чудеса само и само да са на баша, пък било и за сметка на собствената им партия.

Обективно това се случва на фона на либерално-икономическото  фиаско в световен план, на още по-голямото разтваряне на ножицата между социалния статус на шепата представители на световна олигархия и милиардите абсолютно обедняващи, на тектоничните премествания в геополитическите пластове. Кой тогава активира у нас поредното мероприятие по дискредитацията на левицата и кому това е изгодно?

Една от най-смешните, ако не и жалки легенди около АБВ, е разпространяваната митология, че зад проекта АБВ стои в сянка Русия. Това и на Сугарев не би хрумнало, но нелепицата се засилва от признанието наРумен Петков, че е обсъждал преди месеци с Бойко Борисов рестарта на проекта АЕЦ „Белене“. Боже, боже, с две ръце се кръстя! Без коментар, както се казва.

Доста анализатори са на мнение, че ходът шах с пешката „АБВ“ е израз на личния „цуг-цванг“ на Първанов и на гвардията му четвъртофевруарски термидорианци.

Ритуално самоубийство ли е това? Всеки политик сам избира начина на оттеглянето си. Кой в университет, кой в сараи, кой в самолет или манастир!

Първанов избра фарса, за да получи и позора. Ами да му помогнем през месец май. „Реформаторите“ няма да са сами, я!